Темата не е много новогодишна, но празниците тъй или иначе минаха, първи работен ден е, а и честно казано нещо не ми е весело...
И тъй - на какво се основава вашето самочувствие? За кое точно се уважавате сами и смятате, че другите трябва да ви уважават? За парите, които печелите или харчите? За гаджето, което сте свалили? За дипломите, които окачате по стените или криете в чекмеджето? И доколко "ценни" са наистина нещата, с които един или друг се гордее? Знам, ще кажете, че съм изброила все материални "достойнства". Прави сте. Но напоследък ми се струва, че все повече, когато някой иска да изтъкне колко струва, измерва собствената си стойност с нещо... твърде земно. И честно казано - много ми се иска сега да получа по-"различни" отговори.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Трудно се определя стойността на личните ти качествата,по простата причина,че не можеш да бъдеш обективен..Пък и тук всеки може всичко да каже..колкото по-с ниско самочувствие ,толова по- със самочувствие..По принцип не се говори за тези неща..те струят от цялостното присъствие,от доволството ,че си жив,че си ТИ и че живееш-както искаш,както можеш и го правиш добре-за да живееш по-добре. Да приемаш непрекъснатите предизвикателства..и всичко това да ти харесва ,защото си е твое и го можеш още по-добре..Ааа,мнооо е важно и да държиш на думата си.Това значи да стоиш зад себе си.Да уважаваш себе си и хората отсреща.
Материални критерии се изтъкват,когато си тъпкан с комплекси и си с деформирани стойности или преценяваш,че отсреща ще се впечатлят от това, а целиш именно това.Което пък би значило,че на база други качества ,които претежаваш и заслужават уважение преценяваш кое ще има ефект, къде и кога ще го прилагаш.Тук вече говорим за стил..което също заслужава уважение.Друг е въпросът дали точно този стил заслужава уважение...Но ,примерно, пластичността -заслужава.Оцеляваш.
Много неща са важни и относителни..Спрямо какво,в какъв момент,на кого и за какво се доказваш,но смятам,че всичко е ей -така простичко:
Всички си имаме комплексите-средата,другите комплексари ни ги насаждат и съобразно лабилността и склонността да им повярваме го правим или не-по-лесно е да повярваш в по-лошото или в по-доброто-и това зависи от самочувствието ни.Но ако то си е на мястото -все ще имаме някаква реална преценка за себе си.Тоест-ще слушаш себе си.Останалото са обиди или комплименти.Ако е второто -няма лошо,още повече -от важен човек за теб.Но...истината е някъде там.А ти вярваш само на себе си или на хората,които си допуснал като себе си в себе си.А те не говорят само хубави неща за теб-именно от вярната любов.
Важно е да разчиташ на себе си,на феникса си.....като забиеш нос в депресията и световния прах- издухваш си го в кърпичката и жизнерадостно го опълчваш жив и здрав.Оптимизъм, вкус и стил за живот,личност,контрол,мярка и естественост,талант,стари морали,но и пластичност,склонност към промяна за да си си ТИ.Това е важно за мен.това заслужава моето уважение.Друг е въпросът кое и доколко го притежавам...
Контролът хич не го умея..аз си горя.Ма смятам да спра да се съпротивлявам и да почна да поискам да го умея,защото така личността ми ще се радва на възможности да избира с кого и защо да споделя самочувствието си. За оправдателни и естествени покачвания на самочувствието и на самочувствието на хората , с които съм,оценили моето самочувствие и взаимното ни положително съвместителство и обогатяване.
Хехе..простичко -не...затова казах,че не се говори за това.
Дали притежавам самочувствие и дали смятам,че другите трябва и защо да ме уважават?
Не смятам.Желая го-да.Та аз съм личност.
Не става насила.Или уважаваш един човек или не.Обикновено уважаваме някоя личност за това,че притежава качества ,които ние не притежаваме ,а отчаяно желаем да ги.Или затова,че притежават това,което уважаваме в себе си.Тук е важно и качеството ,и количеството.
Аз често греша, слаба съм в слабостите си, но силата ми е ,че мога някои от тях да преобърна в сила.Мнооооооооооо съм емоционална.Ето,не издържах на думата си да си тръгна без да се обръщам,но.....липсвахте ми...върнах се сега,защото мога.
И куп други неща ,които не харесвам в себе си,НО..се уважавам ,защото искам да Мога и Виждам.Или ако сега не искам да мога,когато поискам ще направя всичко възможно да мога.
Сега си се кефя,защото се радвам да красотата и шаринията на живота,танцувам си и ако искам да ме уважават-то е ,защото държа на хората ,искам да им вярвам,когато се обръщам ,обръщам душата си към тях.
Уважение към мен самата изпитвам и когато си дам сметка от кого наистина искам Уважение.Летвата на стойностите определя оценката за самата мене си.
С една дума-да,имам самочувствие на жена,която обича да е жена и знае,че личностното развитие не спира никога,желае го и има сила за усмивка и танц.Имам самочувствие и за Любовта си.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Хубав и сложен отговор.
Умишлено избягвах да спомена комплексите - темата е толкова общирна, че спокойно може да е самостоятелна. По-скоро исках да става въпрос за стандартите. За това, че успехът най-лесно се измерва с "материални" неща и изтъкването им често прикрива липсата на всичко останало. Или по-скоро фактът, че често сами не осъзнаваме какво е останалото. И също толкова често изискваме чуждо уважение без самите ние да се уважаваме. Опитвам се да разгранича самочувствие и себеуважение.
Колкото до мен самата - не мога да твърдя, че харесвам всичко у себе си, всичко, с което разполагам или съм постигнала. Уважавам се не за това, което съм, а за начина, по който съм станала това, което съм. В крайна сметка животът е път.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Аз затова и изобщо не коментирах това-за жалост -то се подразбира-животът стана такъв.Ценностите се опорочиха..,всичко се опрости до консумативите и възможността някой да ти/си ги осигурява/хехе..кат некви бабички сме..дет поглаждат дългите си ,бели бради../.
Мдаа-често тези,които не притежават ясна представа за себе си и нямат облик,нямат ярко присъствие или не са личности-мдаа- не се самоуважават .Това го умеят болезнено,с точен усет за минусовите си качества или изобщо-за липси на такива.Те-на база самонеуважение не знаят какво е това животно-реално,заслужено самочувствие..Те търсят създателите си и одобрението от хора,които имат такова.Често хора,които хич не се уважават имат ограмно и раздуто самочувствие-плод на мнооооооооооооо комплекси ,глупост или леснота.
Аз никога не се изключвам от типажи хора-смятам ,че всеки човек има по-малко от всичко-стига да е в конкретна ситуация за проява или изобщо даде възможност на проявата да се прояви.Обръща към светлината едно от милионните си лица.
Ти също не лъжеш..хехе..като отговор-хубаво мислиш.
За да уважаваш начина ,по който си стигнала до това,което си-значи имаш ясна представа какво си.А съзнанието и желанието ,че ще развиваш това,което имаш и си по пътя заслужава моето уважение.


Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Ако самочувствието се измерва в проценти ще кажа, че моето е не повече от 10%... а бих искал да ме уважават заради това което съм самия аз, заради това което съм направил за разни хора, не искам да ми се връща, а просто едно корекно отношение.
Може би не ти отговорих на въпроса...

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Дигни го малко - поне 45 градуса...

ти преценяваш личното си самочувствие на основание коректното отношение на хората за теб,към теб..теб?
Защо така бееее...,аз май повече вярвам в теб....а не те познавам.
Не вярвам,че е заради това.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Когато клониш към 29 и нямаш нищо зад теб, освен една дърта кола... когато пък реша да се обърна на зад и видя само сивота... не знам хората от какво черпят своето самочувствие, но моето идва единствено от това, че в работата се спрявям добре и че съм коректен към хората... аааа задълбаваммм

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Аз, такова... водка не съм пил сигурно от 2-3 години, само на боза

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Самочувствието ми е резултат от някои преживяни събития.


Положителните му стойности се определят от неща като:

* Когато съм удовлетворена от себе си и се обичам.
* Когато майка ми ми каже, че се гордее с мен.
* Когато баща ми ме похвали за проявена от мен съобразителност.
* Когато получа похвала и одобрение от важен за мен човек.
* Когато се справя с труден и на пръв поглед нерешим проблем.
И от други по-лични неща.

Отрицателните му стойности също са пряко свързани с определени хора и тяхното неодобрение, с тяхното мнение, което уважавам и изслушвам.

Но самочувствието ми най-вече се определя от:
* това, което виждам в огледалото
* това, което виждам `отвътре`
* това, което ми се случва в дългосрочен план
* това, което мисля за себе си

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.