Дребни хора, дребни идеали, низки стремежи ... безсмислен опит да компенсираш неудовлетворителните личен и сексуален живот с професионални напъни ... май трябва да са в посока нагоре? Колко е жалко за един ... мъж. Мъж, неспособен да приема загубите и да преживява неуспехите. Мъж, у който пораженията провокират само агресия. Мъж? Обществото е пълно с такива отрепки. Мижитурките са преобладаваща част и в политиката. Да, политиката. За тези хора е важно да са едно ГОЛЯМО нищо. Колкото по-голямо, толкова по-добре. Няма значение, че е нищо. Важното е да е голям. В своите очи. И в очите на едноцифрен брой хора.

А ти кой си, че да съдиш? А?

Само питам, да не вземеш да се засегнеш нещо.

"The purpose of life is to end"

Страничен наблюдател.

кво се разписа и ти сега, тя оная тема отдавна е под карантина, не видиш ли че в нея дращат само една група от 3-4 човека...
Баси, а някои пият шампанско от сутринта и плуват в приятни спомени... празнично е още /само не и в моя офис/
Пък аз нали го г(л)ътнах вече - нема са появи, споко...

Сега чета, сега пиша. Честичко се чудя защо изобщо влязох в този клуб. Всъщност знам защо :-) Започвам да подозирам и до кога ... :-)

ако пък е оживял, следващия път никви такива, направо му цъфвам на вратата на Х.Б.

Пич, толкова ли нямаш кво да кажеш, та занимаваш вси клуб с кой кому (не~)бил трън в аналното отверстие?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

А вие да не би да нямате приятни спомени, милейди? ;)
Или празниците не промениха нищо в кристалното ви не-битие?

Ааа, чашата е здрава и кристална, но като че ли празна все още...

В смисъл,че няма да съдя кой крив,кой прав.
Често го правя,но то е по-силно от мен.
Защото всички сме слаби същества и както казах имаме нужда от нашите стимули и награди-в случая-забавления.
Доколко низки и пошли...всеки си преценява за себе си.Доколко тази низост е екзотично блюдо в иначе аскетичния стил и показност на чувствата или си е черното ТО от подсъзнанието,което трудно се възпира,защото е сладко и помитащо като сладка отрова...Отровата да дадеш воля на силата си-слабост.Често е и едно и също.
Не знам кой крив,кой прав.Всеки за себе си Е.Тук всеки е ползвател.
Аз често съм наблюдател в конкретните лични словодуели.Много е грозно-да.Често ме дразни липсата на стил и висота на играта ,която всъщност може да бъде интелектуална и интересна.Но за това си трябва ниво и при двете страни.
Често се дуелират комплекси.
Както казах-когато съм наблюдател аз съм пристрастна към страна.Чисто човешка страна.Която е ниво.Дали високо или не много-зависи и от проявните средства..Често-не много високо.Още повече,че отсреща пълната липса на такова обезмисля високо вдигане на летвата.
Когато съм участник-аз съм страна.
Писна ми само другите да се забавляват.
За Лаб съм сигурна ,че се забавлява и смее с цяло гърло и съзнание.Не му трябва специално разрешение да постига без засилка / и/ забавляващата го цел.
Аз бих се забавлявала,ако нивото на конкретната отсрещна страна е високо.Или изобщо го има.
Май няма да се забавлявам.Отворих низка душа и сърце,но сама не е интересно..
А всъщност и постигнах каквото искам-най-сетне помията спря да ме залива.
Каквато и да е реакцията-все аз печеля !!Хехее.
За клубът ми е криво,че винаги е ставал свидетел на персонални низки страсти,каквито признавам-и моите са били и са все още, но те не ме притесняват,защото имам и други-контрастът е жив .Тез,дет нямат други да му мислят.
Криво ми е още,че губим ценно време и емоции по изповръщани и съсирили се мозъчни и душевни отпадъци.
Жалко,че не можем да се забавляваме по-добре и красиво.За това тряват повече от един.Иначе какъв е смисълът на клуба?
Жалко.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....