|
Рядката ми ентелегентност винаги е учудвала хора и роднини. Тя е толкова рядка, че се проявява само два-три пъти в годината, но оставя характерен отпечатък върху околните. В такива моменти празнувахме – след две-три ракии дядо се разнежваше и започваше да ме нарича “на дядо олигофренчето”. В превод значело “французин от’секъде” (от англ “ол”- всичко и фр. “френче” – малък французин). Баба го скастряше, че като порастна ще разбера какво точно значи и ще му откъсна мижавия шнорхел, ама аз не се интересувах от плуване. Дядо наричаше баба оптимистка. Баба го поправяше – “минималистка, щот’ се задоволявам от малко”. Дядо преценяваше на око разстоянието до ловджийската пушка и после смело заявяваше, че 20 сантиметра не са малко. Баба винаги беше по-бърза. Но дядо много залягаше. Докато презареждаше баба крещеше, че ако дядо толкова налягал, колкото залягал, щели да бъдат едно щастливо семейство, въпреки моето съществуване, а дядо само тихо плачеше. Когато го питах защо плаче, той отговаряше, че вида на баба с двуцевка в ръка винаги го разнежвал. Понякога плачеше когато ме види да пиша домашно. Казваше, че Достоевски е написал цяла книга за мене. Книгата се наричала Идиот. Идвало от руски и се превеждало като “Той Иде”.
Дядо ме е учил и как да свалям момичета. Първите две девойки дадоха фира, но после се научих да контролирам удара и сексуалният ми живот бързо се разви. Баба упорито се противопоставяше на подхода ми, но дядо каза, че това е метод, който е доказвал ефективността си десетки хиляди години. Той си е традиционалист, макар и да е признавал пред мен, че и този метод си има слабости – “Някои жени, чедо, са с много твърди глави и след свалката се съвземат и после няма отърване от тях доживот. Недай си Боже да се научат да стрелят”...и се хвърляше по навик по очи на пода. Впрочем никак не обичах да се разхождам с дядо – постоянно тичаше в зиг-заг из двора и на всяка втора крачка се хвърляше в тревата. Питах го защо прави това и той каза, че баба много обичала изненадите. Когато се прибирахме към къщи, обичахме да играм на рицари – той беше рицар, а аз му бях щит. После доста натежах и той не можеше да ме вдига вече пред себе си, та се отказа окончателно от разходките на открито. Поне през деня.
Впрочем мнозина се учудват когато разберат, че първият си сексуален контакт съм осъществил още докато бях първолак. Казват , че съм много развит. Татко смяташе, че съм едно към едно със статуята на Аполон, особено по интелект. А аз обичам да се уча. Най-дългите десет години от моя живот бяха в първи клас. После започнах да свиквам. Дядо казваше, че цял живот се учим, а после тихо добавяше, че за съжаление съм приел думите му твърде буквално. И като казвам буквално - не ми е много ясно защо са необходими 32 букви в тая азбука. Аз лично формулирам повечето свои мисли като ползвам предимно буквата “Ъ”. Разбира се, в зависимост от интонацията и дължината на Ъ-то влагам коренно различен смисъл. Баба твърдеше, че съм много експресивен, но признаваше, че тя лично не винаги разбира дълбочината на идеите ми.
Те с дядо винаги държаха двуцевката наблизо. Било за вслучай, че им дойда на гости без предупреждение. Защото аз си бях много игриво дете. Любимата ми игра беше на индианци и каубойци. Целта на играта беше дядо и баба, в ролята на каубойците, да ми попречат да им сваля скалповете докато спят. Трябва да призная, че двуцевката много им помагаше, а пък и играеха нечестно – криеха всички ножове от кухнята. Мисля, че впоследствие се убедиха, че да ти вземат скалпа с трион за рязане на дърва е доста по-болезнено, отколкото с кухненски нож “Солинген” с десетгодишна гаранция за лазерно наточване. А казват, че от опит глава не боли...Но все пак променихме правилата – вече не свалям скалпове, щот’ дядо каза, че е много гадно. Сега само режа по едно пръсте на всяка игра. Вече имам девет победи. Това именно е причината дядо да показва на всички среден пръст, а не както баба твърдеше, че му липсва възпитание. Пак е въпрос на липса, но не и на възпитание.
Ако има желаещи да си играят с мен, моля пишете докато можете. Аз ще откликна.
|
