Днес гледах Фрида - може би сте чували за мексиканската художничка, ако не сте гледали филма. Като излязох от киното, ми беше много трудно да кажа дали ми е харесал филмът. Да, хубаво е направен, безспорно.
Защо не мога да преценя дали ми е харесал ли - защото ставаше въпрос за болката - онази, която другите ни причиняват, онази, която си причиняваме, онази, с която сме свикнали, онази, от която не искаме да се отървем...
Някак и аз съм много пристрастена към болката. Не бих казала, че познавам много хора, които да са така. И все пак - като че ли човек все намира нещо, което да го човърка, да го тормози отвътре.
Но...дали човек се отучва сам да си причинява болка. Кога може да каже, че самонараняването си заслужава - заслужава ли си, за да постигнем нечие друго щастие... Защото от чистата радост, че си зарадвал някого, че си му помогнал, че си му дал онова, което иска, май няма по-хубаво. Или сред вас няма толкова алтруисти
Изобщо можем ли да приемем хората такива, каквито са и да спрем да се опитваме да ги променим; можем ли да понесем близостта си с тях, когато те правят неща, които ни нараняват...
Фрида си поживя с болката. Поживя си добре. И не съжаляваше за нищо.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

На мен пък ми е по-симпатична Фрида - сестрата на госпожица Рог, дето щеше да умре от яд, като види кого показват по телевизията.
Призрачето от Васастан

мноо пъти съм го писал тва - болката е единствения учител...

човек лесно привиква на хубавото и трудно му е да прецени какво има
осъзнава го едва когато го изгуби и го заболи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трактат за болката ли да ти напиша?
Или по-скоро да ги забранят май тия филми за деца под 30-те, дето все търсят отговори в (абстрактното) изкуството...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Не съм гледала филма Но по въпроса си мисля че хората почти никога не нараняват умишлено Даже много по-често се случва ние да нараним умишлено някой покрай чието действие, думи сме почувствали болка, като му кажем какъв е гадин например И какво се получава - той е наранил съвсем неумишлено, а ние го удряме съвсем умишлено. Е, кой е по-лошия?

"Причинявам си болка", "самонаранявам се" ами, че това са все неща които са вътре в нас и от нас зависи дали ще ги изживяваме. За мене проблема е да взема конкретното решение и да реша, че мога да направя някакъв компромис със себе си за да помогна на някого. След като решението вече е взето и компромиса е направен, гледам да не се връщам много назад и да съжалявам за стореното. Ако си направил грешка можеш да си направиш съответните изводи и да се опиташ да не я повтаряш, но ако съжаляваш за стореното и изпитваш болка заради това което правиш, хем омаловажаваш това което си направил, хем се нараняваш допълнително. Така че след като си решил доброволно да изпитваш болка за да помогнеш на някого, много по- добре е да гледаш позитивно и да се радваш, че си имал силите да постъпиш по този начин.

хой, хой - ако не играе и тази Фрида, и аз няма да играя
ама Носорога си е по-гот, щот си няма нос, който е като краставица с брадавица - демек прилича на мен
пък и в крайна сметка чичко ти Юлиус се излъга да хукне да се жени за нея

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

точно днес, вървейки по улицата, си мислех, че всъщност страданието може и да облагородява творците, но не и обикновените хорица, които нямат къде да изливат страстите и мъките си. Тогава страданието по-скоро принизява и изважда на показ...страшни неща.
А и Фрида така и не се поучи. Познавам достатъчно хора, които не са се поучили.
А и не всички получават втори шанс, ако и да го заслужават.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

трактати приемаме всякакви.
Не може да ми се забранява каквото и да било освен хапването на премного шоколад, щото напоследък май злоупотребявам.
ся ний, наша милост, като не сме на 30 да одим да се гърмим ли, аа
ти всъщност ко искаше да кажеш, а

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

говорех за момента, в който съзнаваме, че нараняваме, и го правим - съвсем умишлено - било защото не ни пука, било щото така сме устроени, било щото не можем да изневерим на себе си...
говорех не за лошотия, а по-скоро за мазохизъм.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got