Значи / Контакти / Поколения / 20-30

Напоследък мноо горещи страсти се разгоряха в клуба(ше разтопите снега бе ей

) - всички са или безумно влюбени, или безумно жадни за *, или безумно съжаляват че са се влюбили безумно

Та мисълта ми е - накъдето и да се обърнете, всички сме много вещи в чувстването.... Когато имаме чувства сме най-най- : най-влюбени, най-наранени, най-отдадени, всичко най-!!!

Обаче дори тогава, когато всичко вътре е НАЙ-... дори тогава, обичаме ли по най-добрия начин? Щото в такива моменти сме напълно убедени че правим най-доброто, че даваме всичко от себе си, че никой друг не би могъл да обича по-чисто, по-истински но... дали е така

Аз лично още се уча... Гадно ми е да си го призная, щото и аз съм имала купища моменти когато съм смятала че съм достигнала не само своя мах в обичането, а въобще маха за човешко същество

И после като погледна от разстоянието на времето и поохладените страсти (кофти, но личните чувства пречат на емпатията - психологична истина, Виливар да каже ако греша

), излиза че съм могла и много повече... И ми става кофти че съм била толкова убедена и съм изричала на глас, почти като клетва, че няма по-голяма обич от моята... че дори не рядко съм се чувствала онеправдана. Става ми кофти, че чувствата ми са били чисти като сълза и истински, а до този за когото са били предназначени е достигнало само едно бледо подобие на тях...

Истината е че всички можем да чувстваме, но ги проявяваме по различен начин, както и нуждите ни от прояви към нас са различни... Шарен свят - хубав свят

Обаче това създава затруднения...

Толкова рядко се случва - навести двама Магьосницата, а те докато се ориентират в обстановката кой какво и как, и бам във вестник Лична драма

Колко по-лесно щеше да бъде ако всички си вървяхме с упътване за обичане....

Бихте ли споделили нещо което сте научили за обичането? Нещо което ви е направило по-добри в тоя спорт

и което съжалявате че не сте знаели винаги