|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
В човешката история има множество заблуди. Също такива има и в човешкото настояще. Бъдещето - за като дойде.
Няма да разтягам локуми, че има хора на диета.
Хората обичат да се заблуждават. Обичат да бъдат лъгани. Обичат да им ръсиш пудра захар на сърцето и да им лепиш клепачите с рахат-локум. Да ги пързаляш по пътеки от розови листенца (ефектът е почти като този на динената кора, само дето направо съхнат и отпада проблема с мухите на 3-тия ден).
Такива неща обичат някои хора.
Други хора пък обичат да дават на първите хора това, което въпросните първи хора обичат. Първите, в комплект с вторите, или обратното, дори успяват да живеят така. И не стига че успяват, ами го правят и щастливо. Когато падне първия сняг, ще им сваля шапка. Днес ми е още топло. Обаче възниква следния въпрос: взаимодействията извън така заформилата се екосистемка. Въпросът възниква при необходимост от смяна на системата (амортизацията си е амортизация, а захарните работи лесно ферментират, и след като се напиеш идва тежък махмурлук). Възниква и при някакви съвсем странични необходимости, пак социални, но не свързани с производството на ферментационни продукти.
Тук идва и конкурсно-молебствения момент в темата. Аз нямам достатъчно въображение, признавам си. Та:
Необходима ми е история на живота.
Нека да е нещо сапунено-интелигентно. Да съдържа сълзи, сополи, може и всякакви други продукти от жлезист произход (например лигите), но с намек за героизъм. Искам сантимент, искам доза истеричност, някоя и друга трагедийка... такива неща.
Не държа да е реалистично, и без друго няма как да стане.
Опитвах се хиляда пъти да си спомня неща, които са ми се случили, травмирали са ме жестоко и са ме направили еди каква си, обаче не стана. А имам наистина добра памет. Просто такива неща няма. На всеки човек му се случват гадости, и какво от това? Обаче истината е най-недостоверният разказ, както практиката показва. По-лесно е да повярваш, че човекът отсреща е извънбрачното дете на шизофреничен марсианец и прекалено порастнала щука, храни се с камъни и нощем се превръща във вилица, отколкото, че е имал нормално и щастливо детство, разбира се с родителите си и не се нуждае от това да бъде спасяван.
Че не е аутист, просто няма за какво да си говори с вас, ей такива дребни неща.
Аз обичам хората и за нищо на света не бих искала да ги измъквам от собствените им заблуди. И без друго е кауза пердута. Просто нямам нужното въображение, за да си измисля подходяща история, която да разказвам когато ме попитат какво се е случило в живота ми. Ей тва е. Помощ.
Проблемът е, че не знам каква да е наградата за най-добра история. Приемам предложения и за това.
Извън конкурсния момент, наистина ще се радвам на някоя и друга идея-приказка. Локум и розови листенца мога да пазарувам на едро.
Благодаря за вниманието.
_________
...love me when I'm gone
| |
|
и за какво ти е толкова необходима?
трябва да не оставяш непопълнени графи в CV ли
да не би да ти е скучно и да искаш да се заблуждаваш вече
или си от тези хора - другите, които обичали да дават на първите хора, това, което обичали?
| |
|
CV изобщо не ми се налага да пиша.
Никога не ми е скучно, пък и да беше, със заблуждаване няма да ми стане по-интересно.
Третото не го разбрах много добре, но не е вярно.
Абе просто съм хуманист. Ся трябва да си измисля и на теб какво да обясня ли.
Долу обясняванията!
_________
...love me when I'm gone
| |
|
Ъх.. аз пък не мога да се въздържам, когато стане дума да вадя някого от заблужденията му. Доста нахално от моя страна... :)
This ain't no technological breakdown...
This is the road to hell...
| |
|
(не ме питай защо, че ще ми е трудно да обясня, а и най-вероятно няма).
Нахално е, ама тва друга тема. Неправилно е преди всичко. Според мен.
_________
...love me when I'm gone
| |
|
терто беше някакво неумело преразвъпропитване на "Други хора пък обичат да дават на първите хора това, което въпросните първи хора обичат."
не искам да ми даваш обяснения, а да ми дадеш някаква насока... например пред кого да послужи, за да се опитам да докарам вкуса и коефициента на еластичност на локума по желание на клиента локум-суматор
| |
|
ама заради литературата....
Ми не ти трябва никаква насока. Най-типичното за тоя тип творчество е, че не се изисква нищо специално. Важното е да е сладникаво. Ако дават боза - и боза може. Ако трябваше индивидуален подход, щях да съм си го измислила. трябва ми нещо универсално - като кока кола-та на житейските истории, обаче без кофеин. Можеш да го поднесеш навсякъде и все ще се намери кой да го изконсумира... сещаш ли се.
_________
...love me when I'm gone
| |
|
ама зарад' рецептата на кока-кола-та - тайнта рецепта...
Ми нали не всички обичат локуми... как да го напише човек универсално?
Ми нали всеки автор пише това, което го вълнува, пък всеки читател си намира нещо, вътре в гювеча (на конкретното изкуство), за което се хваща... и най-често това нещо е точно това, което пък читателят го вълнува в момента... та, затова ми беше насоката...
как да направя баница, която да е вкусна за всеки, който я опита???
ми, не мога! а и едва ли е нужно... доволно, ако се намери, поне един, който ще се отбие от пътя и ще седне да опита от баницата ми...
аз не се наемам да правя такава баница... то щото едва ли ще стане баница, ако го направя де
ще стане нещо просто - толкова просто, че по-просто не би могла да си го представиш...
вероятно няма да е баница, ами питка - содена питка с малко сол
или пък още по-просто - само сол
ти можеш ли да правиш сол? като морето? аз май мога
| |
|
много философстваш. така баница не се прави, нито сол, нито локум.
баница със сирене за хора, които обичат баница със сирене.
_________
...love me when I'm gone
| |
|
За мое огромно съжаление и цялата си същност да напъна,не мога да измисля розови работи,пък и героизъм чак да има...
Директно отпадам от борбата за голямата награда(каквато и да е тя).
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|