Извинявайте,че / Контакти / Поколения / 20-30

В човешката история има множество заблуди. Също такива има и в човешкото настояще. Бъдещето - за като дойде.

Няма да разтягам локуми, че има хора на диета.

Хората обичат да се заблуждават. Обичат да бъдат лъгани. Обичат да им ръсиш пудра захар на сърцето и да им лепиш клепачите с рахат-локум. Да ги пързаляш по пътеки от розови листенца (ефектът е почти като този на динената кора, само дето направо съхнат и отпада проблема с мухите на 3-тия ден).
Такива неща обичат някои хора.
Други хора пък обичат да дават на първите хора това, което въпросните първи хора обичат. Първите, в комплект с вторите, или обратното, дори успяват да живеят така. И не стига че успяват, ами го правят и щастливо. Когато падне първия сняг, ще им сваля шапка. Днес ми е още топло. Обаче възниква следния въпрос: взаимодействията извън така заформилата се екосистемка. Въпросът възниква при необходимост от смяна на системата (амортизацията си е амортизация, а захарните работи лесно ферментират, и след като се напиеш идва тежък махмурлук). Възниква и при някакви съвсем странични необходимости, пак социални, но не свързани с производството на ферментационни продукти.
Тук идва и конкурсно-молебствения момент в темата. Аз нямам достатъчно въображение, признавам си. Та:

Необходима ми е история на живота.

Нека да е нещо сапунено-интелигентно. Да съдържа сълзи, сополи, може и всякакви други продукти от жлезист произход (например лигите), но с намек за героизъм. Искам сантимент, искам доза истеричност, някоя и друга трагедийка... такива неща.

Не държа да е реалистично, и без друго няма как да стане.

Опитвах се хиляда пъти да си спомня неща, които са ми се случили, травмирали са ме жестоко и са ме направили еди каква си, обаче не стана. А имам наистина добра памет. Просто такива неща няма. На всеки човек му се случват гадости, и какво от това? Обаче истината е най-недостоверният разказ, както практиката показва. По-лесно е да повярваш, че човекът отсреща е извънбрачното дете на шизофреничен марсианец и прекалено порастнала щука, храни се с камъни и нощем се превръща във вилица, отколкото, че е имал нормално и щастливо детство, разбира се с родителите си и не се нуждае от това да бъде спасяван.
Че не е аутист, просто няма за какво да си говори с вас, ей такива дребни неща.
Аз обичам хората и за нищо на света не бих искала да ги измъквам от собствените им заблуди. И без друго е кауза пердута. Просто нямам нужното въображение, за да си измисля подходяща история, която да разказвам когато ме попитат какво се е случило в живота ми. Ей тва е. Помощ.
Проблемът е, че не знам каква да е наградата за най-добра история. Приемам предложения и за това.
Извън конкурсния момент, наистина ще се радвам на някоя и друга идея-приказка. Локум и розови листенца мога да пазарувам на едро.
Благодаря за вниманието.

_________
...love me when I'm gone