Не, не е новата тема за любов, раздели, изневери и т.н. Или поне не само. Питането ми е за всяка една промяна - в работата, в личния живот, в интересите. Как се решавате да захвърлите нещо, което може да ви е огорчавало, но и ви е носило удовлетворение? Дали е спонтанно решение провокирано от поредното разочарование, последната капка, удавила окончателно търпението ви или го обмисляте трезво и последователно? Търсите ли помощ от приятел или сами правите избора си без да слушате никой?
Все съм си мислила, че не се поддавам на провокации, че като риба (зодията ми е такава) чакам до последния момент преди да направя решителна стъпка. А преди малко се ядосах толкова за една глупост в службата, че си написах молбата за напускане ей така от яд. Спрях се преди да натисна командата print. Не, че се разколебах. Но някакво дяволче в мен се обади: успокой се, изпий чаша кафе и тогава... Молбата още е там и чака, кафето още е горещо и го пия бавно, не съм се успокоила...
Та кои решения са по-правилни според вас - измъчените, дълго очакваните, постигнати след душевна борба или ония, импулсивните, които изведнъж напират в нас, завладяват ума ни и помитат всяка несигурност?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Човек си казва- ден- като ден...изпива си сутришното кафе, излиза на улицата иии... го блъска изключително голям камион...
Ако се наложи след малко може и да направя връзка с горното...:)
Та...без да се опитвам да опростявам нещата ще кажа само, че спонтанни решения не съществуват, поне не и такива, за които става въпрос тук...обикновено много преди това, ако щеш подсъзнателно си прехвърлял хиляди варианти, в един момент се появява някакъв повод иии решението "спонтанно" се изтрелва от главата ти...Това май е по-добрия вариант, другото е отлагане, което може да доведе до подобно, но разкривено развитие на нещата..
Това вече не мога да го вържа с горното...да ме пита човек що го писах...


не мисля, че мисля...

Добре си го написал - и онова за камиона, и другото...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Как решавам кога е дашъл края? Как взимам решения?

Сядам с един лист и една химикалка/образно/ и пиша + -. Пресмятам и то се вижда.Все пак решенията трябва да са рационални, а не емоционални.
Разбира се зависи от въпроса, които се решава питам някой познат, приятел.Все пак трябва да се чуя и друга гледна точка - различна от моята.
Много рядко правя нещо което са ми казали, но винаги слушам какво ми казват и после решавам.
А иначе когато е видно, че няма какво да вземеш или нещото или някой е изиграл своята роля в живота ти продължаваш напред.Е, не винаги - все пак рачешката ми природа си казва думата.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

... с перката отпред

Това ми хареса...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

А като отчиташ плюсове и минуси само на хладния разум ли се уповаваш или включваш емоции и интуиция?
Впрочем - ако се вярва на наблюденията ми върху раците - рационални сте, само докато решите да се дърпате назад.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

мисля, че по- добре е поне да се обмисли.
аз, за съжаление бързо паля, за това не винаги съм си обмислила добре нещата.

вместо гипс по-добре си напиши молбицата и си я носи в джоба.
Ще усетиш промяна !

UB40 !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е ти голям съвет и даде....аз пък само чакам да се появят такива с молбици в джобчетата и веднага им ги приемам, светкавично....и да видиш как се почва после - ама аз таковата, бях в състояние на афект, извинявам се и тн:)