Предоставям ви следните материали за размисъл-Артур Шопенхауер-"Изкуството да бъдем щастливи" :
"Ние всички идваме на бял свят,изпълнени с копнеж за щастие и наслада,оставайки верни на смешната надежда да го осъществим,докато съдбата не ни притисне и ни покаже,че НИЩО не е наше,а всичко е нейно.Тя има неоспоримо право не само върху онова,което притежаваме и което сме придобили,но също върху нас самите.С времето се появява опитът и ни донася прозрението,че щастието и насладата са непостижими химери,докато страданието и болката са реалност,която се появява непосредствено,без да се нуждае от илюзии и очаквания...."
Сигурно не е нужно да отбелязвам,че Шопенхауер се е славил със своята песимистична философия...
Наскоро пък четох в едно списание,че учените са открили формулата на щастието: П + (5.Е) + (3.Х) = 100% Щастие
П- това е персоналната характеристика-адаптивност и начин на възприемане на живота
Е- здраве,богатство,приятелства(любов)
Х- индивидуалност-амбиция,чувство за хумор и самоуважение

Няма да ви занимавам сега с начините за изчисляване и теста,а просто ще ви попитам вие самите смятате ли се за щастливи и ако не-какво ви липсва...?
Какво влагате в това понятие-Щастие и постижимо ли е то?
Съгласни ли сте с философията на Шопенхауер...?
Държите ли живота си в свои ръце или се оставяте на съдбата...?
Има много такива въпроси...




"Vsichko koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni"

>Какво влагате в това понятие-Щастие и постижимо ли е то?
>ne sam saglasen s nego Шопенхауер...?
poniatieto se smenia otwreme na wreme i s wremeto...tam e mai izkustowto da si go naglasish taka che de e bezkompromisna realnost i togawa shte si shtastliw :)
jiwota malko go dyrja malko i na sydbata po malko otpuskam /pak i tia si wzima/ eee to inache niama da e interesno
i takiwa ti mi ti raboti

a ti?

Strange is our Situation Here Upon Earth

az sym shtastliv . . . . .shtastieto si e realno i lesno postijimo . . . . . .daje go ima i pod formata na hapcheta
dali dyrja jivota si v svoi ryce? - mi opitvam se, poniakoga hvashtam i gospod za shlifera, a poniakoga hvashtam huia.

za jivota edna mydrost shte ti kaja:
kolkoto i da se vyrtish, gyza ti vinagi e otzad. . .

Ами и аз не знам...но определено не съм съгласна с философията на Шопенхауер,колкото и високомерно да звучи.
Предполагам че съдбата има пръст в някои събития,но да се осланяме само на нея и да се оправдаваме с нея-не съм съгласна.Човек сам избира пътя по който да върви и начина по който да изживява живота си...А и мисля че можем да бъдем напълно щастливи-ако знаем наистина какво искаме,ако желанията ни са сравнително постижими и ако знаем как можем да постигнем това,което искаме...
Май обаче условията станаха твърде много..,но нали сме хора,цял живот се учим и да се надяваме че помъдряваме...

"Vsichko koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni"

Ооо,мога да поспоря-да,щастието може да бъде реално,но не бих казала че е лесно постижимо...Ако при теб е така-то наистина си един Щастливец...
А що се отнася до хапчетата-при тях щастието наистина е една илюзорна химера и след тяхното спиране депресията би си намерила удобно убежище...
Така е според мен...

"Vsichko koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni"

dobre de - prava si, ne e lesno postijimo

и има ли почва то у нас

Ние всички идваме...
смешната надежда...съдбата ни притисне...непостижимо, химери, реалност, болка - конкретния текст не е ли класически пример за субективно възприятие, поднесено във въздействаща на съзнателно и подсъзнателно ниво форма - нещо, което само по себе си го прави несъвместим с т.нар. "обективна истина"...:)

Всички функциите са приложими, когато се базират на дефинируем аргумент... Потребностите човешки май са отдавна дефинирани - казано не по научному, ядене, пиене, тия три работи, ако може - в подходящия "клуб". От друга страна - закон за ненамаляващата потребност (не винаги важи за [3] ;) - с удовлетворяването на една потребност пределният й интензитет се запазва или расте. Изводи?

Никога не можем да бъдем напълно щастливи. Можем в даден момент да се чувстваме достатъчно щастливи.
До доказване на противното...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Да,и трябва да се борим да бъдем колкото се може по-често "достатъчно" щастливи...

"Vsichko koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni"

точно това исках да кажа

но ми се иска да не е вярно

Или да се откажем :) ако борбата не ни кара се чувстваме щастливи

Нищо човешко не ми е чуждо :)