Най-ценното е,мдаа.....
Най-скъпото е,мдаааааааааа....
И най-недооценено-оцененото безценно.
Като всички истински важни и уникални неща-усещаш присъствието и липсата и когато я спечелиш или загубиш..
През останалото време я имаш за даденост,защото не мислиш за нея..Дайте да помислим...
За свободата са изпоизгинали мноооооооооооооо човечество,народи,герои,хора,хорица,животни,отношения и нищо неподозиращи минувачи...,.да не говорим за бръмбарите и калинките по бойното поле...
Ноооо..,какво значи истинска свобода и разликата и с неистинската?
Природосъобразна дивост и хипарска волност срещу дипломация и лицемерие на интересите?
Истински свободен може да бъде само човек,който не носи отговорност за нищо,отлетял е от всякакви социални и личностни затвори и егоистничи щастливо и безобидно наволя...
Или и да носи отговорност-може да намери сладко време само за себе си,пространството си,странностите си,свободата си-и именно тогава ще се усети свободно-контрастен,защото зад ъгъла го чакат битът и тежестта на задължаващият живот,подрънкващ оковите на грижите..
Свободата е друг свят,друго измерение,в което за да живееш-откъсваш или губиш от реалния свят всичко..Или изобщо не го създаваш..
Свободата значи да теглиш майната на целия свят и весело да развееш коси ,яхнал мотора или поршето на дивостта си..
Свобода може да имаш с мноооооооооооо пари,но ако не си им роб,а ползувател и покупател на свободата ИМ...
Свободата значи стил .Количеството й отговаря на възможността ти да я чувстваш и изживееш,без да я хвърляш на собствените си прасета..
Свободата е да следваш сърцето си , независимо каквото и когото...
Най-важно е да си си ти и нищо да не те спира в неосъзнатата ти цел да останеш на всяка цена свободен,необвързан и несъздаващ опитомености за отговорности..
Свободен значи да живееш без последствия и за миговете,да ги изживяваш пълнокръвно и на мах,да танцуваш до изнемога и дори и да умреш-то ще е без ангажименти-да не оставяш нищо след себе си..Прах,разпилян върху бели рози или над океана..
Може би само свободен спомен,никому непринадлежащ и непритежаван..
Как обичат свободните хора..
Дали обичат само истински свободни други хора?
Обич ли е чувството за взаимна свобода- без планове за после и заедно..
Та...,доколко свободата е ценност..
Коя свобода е ценна ?
И кога свободата се трансформира в свободия?
Моля,бъдете свободни за отговори...
Свободно ще ви прочета...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ха, че и за свобода ли били загивали хора...
не само за власт...

а те заблудени ли са били... или просто без избор... без свобода, т.е.

Всеки ден благодаря на бога че ме е създал атеист

Ааа,незнам,ти ще ми кажеш...
Нали си кръг-закръгли въпросителния си отговор в отговор,моля...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ок, аз ще съм Санчо значи...

ами мисля си, /като един Санчо/ че
най-голяма свобода има когато измислиш всички правила сам, а то това е да имаш работа, дом, семейство и да са си твои си, а не нечии чужди край които прелиташ на кон /мотор/ или друго м.п.с....

но разбира се, понякога на човек не му се иска да няма чак такава свобода... не си измисля правила, ами се задоволява с това да игнорира вече измислени чужди правила... има един малък проблем - че трябва първо да отиде до тях, да ги намери... после вече, би трявало да е умен и да си е взел с какво да разруши тази стена, след като се е запътил към стена (пеша, или с 200км/час)

Всеки ден благодаря на бога че ме е създал атеист

пусни си БТВ и гледай "Ах, този джаз"...

...е come il fiume
giungerai a me...

затова ще поразсъждавам (отново) само за едно:
обич ли е чувството без планове за после и заедно?
бих добавила: без желанието да притежаваме някого изцяло и само за себе си?

все отрицания - без, без... а обичта е нещо положително - желанието да дадеш, това че ти пука, желанието да разбереш, да приемеш дори да не разбираш - като странник до огнището си да приемеш... желанието да принадлежиш... дори само за миг... но от там нататък - желанието да вземеш, да вземеш всичко, да притежаваш изцяло и завинаги - това вече не е обич, а гласът на собственото ни его, чиято голяма уста за съжаление е ужасно трудно да запушим така си мисля...за обичта

когато решиш да си измисляш провила ти доброволно решаваш да бъдеш зависим от тях ,защото като си поел задължението да създаваш,трябва да мислиш и за отглеждането им,което неминуемо води до отговорности и ограничения.
Тези,които стигат до чуждите правила с желание да разрушават-често са привлечени от тях и доброволно стават пленници.....
Опитомяват се.
А и защо да разрушават нещо,което не е относимо спрямо тях-това не е свобода-ако им пречат чужди щастия-проблемът е вътре в тях и те са затворници на собственото си нещастие и комплекси...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

гледала съм го,танцувала съм го,живяла съм го...и още го правя...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

..за Свободата.
Свободата трябва да се извоюва.
Разбираш какво е Свобода, едва, когато я загубиш.
Свободата, свободата...бла, бла, бла...
Най-много обичаме да говорим за Свобода.
Повечето каузи са в името на Свободата.
В най-големите режими се говори за свобода най-много.
От всичко това аз оставам с впечатлението, че Свободата би трябвало да бъде нещо, което дори можеш да пипнеш, но мноого внимателно, щото току- виж се свило и избягало някъде другаде, където имат повече нужда от него.
Или пък, може да е тоалетна хартия, доста употребявана обаче, просто защото никой не ни е казал, че тя е за еднократна употреба.Някой дори твърдят, че била на върха на копията им..
Аз лично се съмнявам да е така.
Аз искам да вярвам, че не е така.
Аз мисля, че всеки се ражда свободен, носи тази свобода вътре в себе си, и от него зависи дали ще я носи дълго.
Само от него.

Бягай...

Значи не сме свободни, когато обичаме и обичаме егото си...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....