мдаа знаех си аз, че почна ли да мисля за Смърта и налегнат ли ме мрачнотежки мисли ще се случи нещо лошо. и то да бе само една неприятност, както е тръгнало....
все се надявах че ме друса параноята, ама чушки, всичко се случва в реалността.
почесвам се по кратуната и тъй като не мога да заспя си мисля за страха. за страха на хората от тъмното, от високото, от стъпките в мрака, от човека зад гърба ти, от неуловимото, от неизбежното, от тесни и затворени пространства, за страха от неуспех, от болести, от бедност, от самота, от това да не си срещнеш ника в топпостингите.....
има ли страхът вкус или аромат? чувства ли се? боли ли? може ли да се преборим с него, да го игнорираме, да го забравим?
май имаше подобна тема, ама аз си драскам ей тъй за кеф и отивам да гледам "Птиците"

от охлюви, парчета, опашки на кутрета направени са малките момчета.

драскайки си за кеф аз съм смело дупе
не ме измъчват никви драматични страхове
има само академични спекарии ,
i.e. леки притеснения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като начало нека правим разлика между норма и страхова невроза

За смъртта: Като малка мислех, че хората живеят до 70-80 години, кучетата до 15, рибките - колкото издържат в аквариума без да им се сменя водата и така нататък Като влязох в унито обаче, се наложи да порасна и да осъзная, че....всеки живее толкова, колкото му е отредено. И не знаеш кога...
Обикновено човек си философства тези неща на чашка и цъка енергично с език, докато слуша какво се е случило със съседа, брата на шефа му или лелята на магазинера, като дълбоко в себе си вярва че това се случва само на "другите"... Още не можех да осъзная какво се случва, когато един слънчев летен ден, докато бях на практика в ИСУЛ, подреждайки документацията в онкологичното отделение, стигнах до листа на собствения ми баща.. После имаше един период, в който се страхувах за всички които обичам, когато някой имаше проблеми, често не можех да заспя в нощта преди да излезат изследванията.... мъчение.
Решението е единствено в това да приемеш истината - истината, че всичко е възможно, че нищо не е сигурно и че има неща, които не зависят от теб.
Приела съм живота такъв какъвто е, не си крия главата в пясъка, понеже такава ми е професията, давам си сметка дори за неща, за които повечето хора нямат представа, но не мисля предварително и не се страхувам от нещата, които не зависят от мен - и без това времето за останалите е твърде малко, за да се пилее в страх

Четейки се сетих за "Междузвездни войни",когато Йода обясняваше,че страха е пътят към тъмната страна.Така че,хора,не се страхувайте,за да не се препълни дома ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

са мнооооооооооооооооооо здрава хичкохия...
Ма за друго ми е думата..
Има!И вкус ,и аромат...
Да не ти говоря за хормони,щот мнооооооооооо не разбирам,ма това е ароматът...Не е на Живанши или Клайн...
Но вкусът е такъв-метален и тежък- като на кръвта,но по-сух и грапав...
Радвам се,че съм се страхувала,защото сега различавам и усещам смелостта си...,човешката си..
Хубавото на неприятните усещания е ,че ти дават ясна представа за приятните и когато не те убиват, те правят по-силна..
Страхувай се- за да победиш себе си и да си ТИ!!!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Be to misqlta che "se sluchva samo na drugite" e dosta pravilna, shtoto niama nachin da mi se e sluchilo na men;))
A kato mi se slushi moje i da si promenia nachina na mislene, she uvedomia;)

Strahuvam se... che ne moga da kaja neshto interesno po temata.
Az tqrsia straha.
Strahuvam se che niama da go otkria.
Ot druga strana tuka za dve minuti mai dosta se postrahuvah, shte da sqm go otkril.
Strah ot straha. Ot druga strana strah che go niama.
Ot druga strana sqm prichina za strah u niakoi.
Ot druga strana ne me e strah che me e strah.
Ot druga strana strah che se obqrkah i nikoi niama da me razbere, dori az samia.
Ot druga strana strah che she me razberat.
Ot druga strana me e strah che she e nepravilno, moje da lqja, a pqk oshte po-strashno e ako e istina.
Ot druga...
Mnogo strani stanaha, a kazvat che sa dostatqchni tri izmerenia i vreme.

Ima neshto gnilo v taia....
gnilo?!?!... mirishe na strah.

Strahuvam se che dopuskam greshka s tezi dumi, no....