Колко е нова незнам, ама от едно известно време разсъждавам върху това и сега искам да разбера какво е и вашето мнение.

Винаги съм си мислила, че богатите хора са и алчни и пресметливи, цепят стотинката на две. Е, не всички де, но повечето. А напоследък все си мисля че нещата стоят малко по-иначе : пресметливите и алчни хора стават богати. В офиса си имам примери бол - шефа и жена му понякога си вдигат сцени до небето заради 2лв: "Ама как ще му дава 8 лв бе - най-много 5", или пък - "То ние печелим 10 лева от цялата работа, а ти сега и отстъпки ще му даваш" - /въпросната отстъпка е около лев/. От друга страна работниците /повечето, не всички/ са свити и за каквато и услуга да ги помолиш - например някой си взел вафлички и на тебе ти се прияде - дават ти и ще се стесняват да ти поискат стотинки... Или пък оня случай с "Ама как ще му дава 8 лв бе - най-много 5" - когато опря до даване - човека на когото щяха да дават пари за направена услуга си поиска само 3 лева - та язък за цялата дандания...

Абе най общо въпроса прилича малко на яйцето и кокошката: според вас каква е истината - богатството ли прави хората алчни и пресметливи или обратно - алчността ги прави богати. Аз все повече се убеждавам във второто, а и икономика съм учила, та знам че е "По-добре да взимаш, отколкото даваш" и "Всяка стотинка повлича крак" - т.е. това е перифраза на известното "Пари при пари отиват", но в двояк смисъл - ако задържиш една стотинка - тя ще ти донесе други, а ако се отървеш от една стотинка - тя ще повлече и други след себе си. А и в икономическата социология има една теория - нарича се теория за самосбъдващото се пророчество - според която ако човек живее с нагласата, че ще успее - наистина става така, просто защото той полага усилия, развива се и е оптимист за бъдещето си - така е и по-ведър и способен да създава контакти, а контактите са много важни ако искаш да просперираш. Та ако почнеш да се държиш като богаташ - дали пък няма и да станеш такъв???


Вие продължете!

...да бъда обявен за мегадебил, май алчността прави хората алчни... има хора, които успяват, без да са алчни, себични, стиснати, дребнави, плюшкини или каквито и да било... просто кадърни. има и хора алчни, но бедни (не само нищи духом и определено не блажени)... закономерност точно в тази плоскост едва ли съществува... но за самосбъдващото се пророчество съм съгласен, не че не е перифраза на любимото "щом ходи като патица и кряка като патица, значи...?". както казваше една моя позната - "който какъвто си го направи, такъв си го ползва"

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

всички лафове са си точни, аз неточен не мога да открия...

обаче това нещо сега "ако задържиш една стотинка"...
е явно ключовия момент, щото ако наистина задържаш стотинката и я стискаш здраво в ръце тя всъщност вече си е заминала че и други ще повлече - важното е че не е инвестирана.
ако пък е инвестирана, пак си е твоя, важното е нали да си запазиш документално* (и най-вече на думи) собствеността на твоята стотинка пък тя ще си привлече и други...


*то като опре до документи - значи е далавера. само на честна дума всичко е точно...

виж сега, не става въпрос да си стискаш стотинката, а да търсиш възможност да купиш нещо по-евтино, когато друг балама без да се замисли ще даде за същото повече. Така на теб ще ти остане една стотинка /условно/ повече отколкото на него и с нея - ще можеш да си купиш и още нещо - и хоп! - стандарта ти скача...

Мен пък ми е интересно дали богаташите се смятам за такива?Или алчността за още ги определя в т.нар."средна класа"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има богати и щедри хора - но са рядкост според мене, а тези бедните и алчни - отде знаеш - може и да забогатеят един ден, стига да не са наистина прекалено нищи духом...

А аз определено не казвам, че пресметливостта е единственото качество, но то е основно, а освен него споменах и контактите, може да се добави и правилна визия за живота, предприемчивост, способност да отсяваш приоритетите... например пресметливостта да не се превръща наистина в стиснатост и дребнавост - да спестиш от нещо, но последствията да са такива, че дефакто да загубиш повече... Това последното също си има поговорка: "Стиснат на плявата, разпилян на житото". Пък това последното ако знаете как се шири в нашия офис - ум да ти зайде направо... и затова има по-успешни фирми от нашата, и напоследък хич не ни вървят нещата според мен...

Разбира се - като средна класа се определят - освен наистина тези дето са най-най-най. Според мен де!!!

е... както е добре известно, дозата прави лекарството отрова и обратното... въпрос на мярка

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

искаш ли вафлчики "Мура" :)
от мини-те :))))
без пари, ей тъй :)))))))))))

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."