коло от вас биха казали че имат кариера (а не просто работа); кога и как направихте избора си? кога и как започнахте *кариера*? (и каква ;))

азз се шашкам отвреме навреме :) - най-вече защото ще ме мързи да преосмислям избора си ако се наложи :))

---

не преосмисляй а осмисляй

Знам защо клоуните са тъжни.

Кариера може да имаш само ако работодателят ти е заложил "израстване" в личното ти досие. Понякога, обаче, от прекален зор да те избута напред, е възможно да те спъне още в самото начало. По-интересното е, когато в даден момент започва да не ти пука дали ще израстваш в йерархията на организацията, но те гложди мисълта, че искаш да направиш нещо за себе си, което е свързано с работата ти. Ей тогава започват да валят отвсякъде възможности да преосмисляш избора си. Ами да - фрустриращо си е, но при добра организация и желание може да съвместиш няколко избора, които са важни за теб.
За творческата работа е нужна всеотдайност. Тя не е подвластна на кариерата, макар че понякога е предпоставка за преминаване на по-горно стъпало, т.е. причинно-следствените връзки се обосновават от наличието или липсата на желание да твориш.

тук стои въпросът..дали се занимаваш с мечтата си работа.....Тогава е интересно и гот да градиш кариера и да израстваш в собствените си очи-така продължаваш да осъществяваш и развиваш мечтата си....
По-трудно е ако си амбициозен като прилагателно към характера ти и професията ти не ти е Твоята,но след като е твоята не може да допуснеш да тъпчеш на едно място....
Когато си перфекционист искаш да си най-добър в нещата....В случая говорим за работата....Кариера може да се гради и напук,просто за да си възможно най-добър в професията си...
Гради се и от желание за доказване,и пред семейството си,и от еманципистко чувство,и от завист и от.......
Аз рано или късно ще бъда съдия....
Дали ще бъда добра и справедлива......Дано,ще направя нужното...Поне ще се постарая да бъда мъдра.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

хм, колко работодатели в България залагат "израстване" в досието ти?? за да има такова нещо най-малкото трябва или фирмата в която работиш да е много голяма или да си в няква държавна структура - съд, данъчни и т.н. И най-важното и най-рядко срещаното е че шефа трябва да забележи евентуалния ти потенциал и да се старае да го разгърне с некви такива средства - кариери, ала-бала...ма как да стане като болшинството са бивши партийни секретари и военни..и те гледат тъпо като им говориш ...
абе кви кариери...няма такова нещо в нашта държавица, ако има то са изключения, които заслужават похвала

you've got the way

Ми тъй си е то, амбициозна съм, ама как да не бъда, като то и професията ми е моята. Пък викат ми тук колежките: "Ех, Пенке, издигна съ ти - от метачка тъ напраиха чистачка с прахосмукачка". Ами кво от туй, че аз кат гледам все хигиенистка съм си. Абе кво е тва кариера, а? Дали кат най-добре забърсвам, затуй мъ повишиха? И семейството ми и то едно радостно сега, кеф голям ти казвам

Ами там е проблемът- малко работодатели управляват кариерата на своите подчинени. В някои случаи пък (когато решат да го правят) форсират нещата и вместо да развият потенциала (забелязан и оценен от тях), те ти създават пречки (къде - умишлено, къде - не съвсем), които те възпират да вървиш напред.

i e mnogo gadno

забелязвам че едно много важно нещо се повтаря в няколо постинга - да си намериш занимание коедо да си е *твое* ;)); т.е. да си passionate в професията си, каквато и да е тя :); аз съм на мнение че когато това е налице парите почват сами да идват без дори да мислиш за тях :))

а най-добре е да си имаш рента и да работиш за кеф

---

заеби го и си намери нещо което те кефи; иначе ще се намразиш и пропиеш :))

---