Общоприето е, че жените доста по-често от мъжете говорят празни приказки :))). И аз се замислих дали е точно така. От една страна мнозина учени твърдят, че комуникационните способности на жената са развити в по-голяма степен отколкото при мъжа. И оттук си правя извода, че може би има нещо вярно в първото ми изречение за празните приказки :))). И все пак, ако продължа с размишленията си :), доколко умението да водиш разговор те поставя в по-изгодна позиция от мъжа? Докато си бърбориш за времето, прическата и кафетата с приятелки :))), мъжът отсреща дали разбира мълчанието ти за съществените неща. Разбира се, всичко е относително (както при жените, така и при мъжете :)), но всъщност аз си мисля, че умните жени мълчат по-качествено от умните мъже, именно защото са по-добри като цяло в комуникацията.
Още нещо :). Колкото повече говориш, толкова по-голяма е вероятността да излъжеш, а както казва Гай Октавий : "Лъжите вършат работа, но е глупаво да изградиш цялата си кариера върху тях."
Та така... доколко владеете разумното мълчание и изчаквате да видите какво ще предприемат другите, преди да действате? И има ли разлика между показност и изтъкнатост?

Редактирано от My Eye на 19.02.03 11:37.

защото техно е царството небесно...
Ама тук сичко е у жените и у техните уста, признавам без бой.

Дългият ми житейски опит, освен че ме научи да си заглъхвам ушите при среща с някои жени, ми доказа че онова, което една жена може да каже за друга, ние мъжете просто не можем да си го представим.

Да, тъй си е - вие, щерки евини сте много по приказливи, наблюдателни и мръсноподсъзнателни. А на нас какво ни остава тогава? Ами да ви потъпкваме всячески и да търсим начин да оцелеем. А, и нещо повече - да можем все пак да съжителстваме с вас, по възможност ако сте по-хубавички и готвите добре, то третото се подразбира...

Не е сложно да обясниш дълбоката и силова мъжка мисловност, нали :Р ?

А за мълчанието - особено интересното, то е нещо еспешъли. То не го могат сички. То се носи от око на око...

А пък аз обичам да плямпоря. Кат невидел. Аме то това е показност или натъкнатост... или съм на фаза. Иначе - в определени моменти, хора и настроения съм слушач. Подслушвател. Енджой да сайлънс. Май сайлънс най обичам да я енджой...
Абе аз какво се разприказвах...



Каквото и да казвам, все е ПРОСТашкО...

И да се опитам да кажа, че съм от неприказливите и умномълчащите, ще скочат няколко клубари да ме опровергават. Затуй ще си призная - обичам вербалното изразяване на мисли, чувства и емоции. Обичам словото и го използвам доста често. Когато се налага да замълча, може би невинаги изглежда особено умно. Но пък вследствие упоритите и постоянни забележки, че много говоря, съм се заела със задачата да стана малко по-мълчалива. Ама те хората не разбират какво им е на приказливците. Как им кипи отвътре и напира да излезе.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

аз мълча

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.

хъх, ко земеш да ги чакаш другите да почнат да говорят може и да си умреш някой път...особено ако сички са умни и мълчат умно
въпроса е да уцелиш момента в който да се обадиш...

имаше един виц наскоро (спомням си само идеята) в който една жена викала на мъжа си: "Сега с теб ще вземем това и ще го сложим на пода за можем после да лягаме еди-къде си, а той нещо ще го сложим после отзад", а мъжа в това време мълчал и чувал само: "Сега с тебе, дрън-дрън-дрън, на пода, дрън-дрън-дрън, да лягаме, дрън-дрън-дрън, отзад, дрън-дрън-дрън"

Тъй, тъй. Добре, че има мъже, които обичат и да говорят...за/с жени! Представяш ли си какво щеше да стане ако само жените говорят за/с жени?!
Дълбоката и силова мъжка мисловност е нещо неприкосновено...особено ако е подплатена с широта на възприятията.
А така! На тишината се наслаждавай, защото си е лукс!

Не е нужно да си умномълчаща, според мен. По-важното е да се усеща кога трябва да се говори и кога - да се слуша! Аз харесвам приказливци, които имат какво да споделят...

Ахъм. Нямаш голям избор.