...прочие, каквото и да e там, дето му казват на онова душевно състояние - да изтърсиш истината (или поне собствената си версия за нея)?

Че мене все ми се сърдят - не трябвало да го тресвам на масата, трябвало да съм тактичен... Егати, аз като се опитам да съм тактичен пък викат че се гавря с очевидното...

Та, за искреността, честността и онва нашенско "Право Куме...."
А?


Каквото и да казвам, все е ПРОСТашкО...

аз всичко си казвам без бой.

i'll never be nobody's wife

Зависи как изтърсваме суровата истина-ако раняваме ,имаме ли право..?
Какво предизвикваме отсреща-обида и агресия..
Заслужава ли си ,губим приятели и доверие..
Трябва да се мисли неегоистично,не само затова да сме най-високо викащите истината,най-информираните,най-правите...
Някой път е най-правилно-Право Кумчо Вълчо-действа опресняващо и разтърсващо,но пак трябва да се преценява момента.И според страните..Някой са по-чувствителни..
Когато сме нетактични излагаме потърпевшите от нашата откровеност хора.
Тактичността също е проява на деликатен и благороден ум.С мисъл за уместност.
Честността е супер важна-някой път е честно да се замълчи.

Моделирам тъмнината си...Тя ревнува светлината ми.Лунни зайчета танцуват..

увърташ!

Каквото и да казвам, все е ПРОСТашкО...

Кое точно не разбра или разбра по друг начин?

Моделирам тъмнината си...Тя ревнува светлината ми.Лунни зайчета танцуват..

Дали да бъда благ и честен
да съществувам неизвестен
Или да стана гладиатор
убивайки мъже безброй
а може би пък терминатор
безмилостен зловещ герой

Дали да бъда прост и чист
да се огъвам като глист
Или да стана зъл диктатор
отрязвайки глави безброй
а може би пък император
да бъда властелинът свой

Дали да бъда тих свенливец
и с хубавицата страхливец
Или да стана алигатор
а тя да е крокОдил мой
бъди любима моя статор
а аз ще бъда ротор твой

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мойта искреност(съвсем голичка, което не значи грубиянска...) се простира до хората, които обичам. Извън тази граница, ще цитирам собствената ми майка: "Не познавам по-деликатен човек от теб"

Има разлика между "истина" и "собствена версия за нея". Собствената истина може да е грешна спрямо чуждата истина. А наистина ли знаеш какво е да си тактичен? Не да лъжеш, а да поднесеш своята истина не така отчетливо натрапвайки я на другия. Особено когато вече си разбрал, че твоята истина не се приема по този начин от него. А и всеки си има своите основания за своята си истина. Пък и понякога не си така подробно запознат със ситуацията, та да претендираш, че твоята истина е по-истинна от чуждата.
Замисли се дали наистина има нужда да тропваш силно по масата, за да наложиш своята версия? Дали изобщо ще се прояви търсеният от теб ефект? Вместо винаги да бъдеш "последна инстанция" (както самия ти казваш), опитай се да допуснеш, че някои казуси просто не са в твоята компетентност, за да казваш: Решението не може да бъде обжалвано.

П.С. ЧесТност ... от чест

Редактирано от Bиливap на 29.01.03 10:09.

мдаааааааааа...

аз рядко, дори и да се опитвам, мога да бъда тактична (въпреки че напоследък, без да искам, се понаучавам)... винаги изплющявам мнението си ей тъй на! и никой не може да ме убеди, че това не е правилно, въпреки че са ми давали не един пример за това, че е адски погрешно. и е погрешно, не защото е погрешно, а защото хората са свикнали да бъдат някак лицемерни, да премълчават... но на това му се казва дипломация (ма какво на теб да ти ги разправям тия работи).

и още - хората ги е страх от истината, именно защото не са свикнали с нея. затова като я кажеш, без ни най-малко притеснение се чувстват уязвими (дори, когато тази истина не е насочена срещу тях) и най-лесната защита се явява: "Ма не може така да абсолютизираш" или "МА ти не търпиш никакво чуждо мнение". демек - увъртат...

Важното е на курортиста да му е добре

Съгласна съм само донякъде. Суровата истина трябва да бъде поднесена в суров вид, дори и да ранява. Но преди това трябва да си сигурен, че целта оправдава средствата. Трябва да си сигурен, че макар и силно наранен, обиден, засегнат ... другият ще ОСЪЗНАЕ скоро необходмостта от тази твоя причинена нему болка. За да можеш да поднасяш суровата истина в прав текст, най-малкото трябва да знаеш какво точно означаваш за другия. Дали той те възприема по необходимия начин. И мен много пъти са ме наранявали по такъв начин. След като съм преглъщала обидата и гордостта си, съм била дори благодарна. Но не на всеки. Човек трябва да знае докъде се простират правата му, къде точно му е мястото в графата "приятели" на близкия нему човек, какво може и не може да си позволи. Приятели и доверие губим, когато човекът просто не е склонен да променя толкова дълбоко вкоренени свои схващания и разбирания. Когато ледената стена, пред която си изправен, е трудно разрушима с джобно ножче. Защото просто нямаш необходимото оръжие, а отсреща няма нужното желание. Чувствителност ... мдааа ... и аз бях чувствителна едно време. И както "тъпанчето" на вътрешното ухо се втвърдява, подложено на постоянно нездравословни децибели, така и аз се "втвърдих".
Спомага оцеляването.
Тактичността може да се прилага с мяра.
"Честността е супер важна-някой път е честно да се замълчи."
С това съм АДСКИ съгласна.