захапали са ме едни мисли напоследък..писах си в дневника, но той е по-ням от всякога...така ме посъветваха навремето..пишеш си мислите в тетрадка и се освобождаваш от тях...де да беше толкова лесно..
страшно става нощем...през деня как да е, намирам си занимания, разсейвам се..
тази моя гордост..никога не мога да я пречупя..огъва се и аха, аха да поддаде...но не би..май е криворазбрана такава...пази ме, обвива ме като копринена нишка на буба..дали ще излезе пеперуда от мен?....
ние вървим след гордостта си или тя върви след нас, а?...сянката и господаря..дали?

Say good morning this is your lucky day
Most of your problems they're gonna slip away
Oh I'm gonna help you, I can show you the way
So give me so time my friend and hear what I say

You got too much pride, too much pride
Drive yourself crazy, you got too much pride

Take a look at the downside anyway that you choose
Out here on the upside you ain't got nothing to lose
Oh I'm gonna help you, I can show you the way
So give me some time my friend and hear what I say

You got too much pride, too much pride
Drive yourself crazy, you got too much pride

Too much pride it will drive you wild
It will burn your soul, cut you deep inside
Drag you down, get in your way
So take a look my friend listen what I say

You got too much pride, too much pride
Drive yourself crazy, you got too much pride

Критиката е за мен - роза, щастие мехлем

еми, аз точно за това писах в моята тема, ама хората забиха на тема чорапи

има двама-трима на тоя свят, за които и това мога да направя и то без да съжалявам да са ми живи и здрави

А някой ще ми каже ли, защо гордостта е смъртен грях според Библията???

Аз знам, но вие дали знаете, непредпазливи деца мои ...

хубаво наистина.....в този скапан ден една усмивка ми "направи"
но..това какво променя?

твоята тема ли...тук всички теми в един момент вече не се сещаш каква идея носят..
кои са тези хора? близкото обкръжение? приятелите? аз гордостта си пречупвам само за семейството ми...но пък там никой не може да си позволи гордост...нещата са поставени на различни равнини в пространството..
а не е ли гордостта, страх? ранима душа скрита зад маската на гордостта?

не съм стигнала още до Библията, бих я прочела тогава когато знам, че съм изминала пътя си...иначе не бих го сторила така както ми се иска, а по каноните на християнството и прочие алабализми...ограниченията не се връзват на търсещия ми дух и ги избягвам всячески...
защо гледаш на другите някак надменно?от едно и също място сме дошли, на едно и също място ще отидем...

гордостта би могла да е страх, често е, но не е задължително.
аз съм доста горд човек; държа на гордостта си, макар че като тегля чертата - това по-скоро ми е пречило и ще продължава да ми пречи. и все пак...не се отказвам от нея -има моменти, в които човек оцелява и постига нещо благодарение на нея. а и щом я има, значи е нужна.

i'll never be nobody's wife

страх? защо? по-скоро черупката е страх. но гордостта. за мен тя е един вид егоизъм. и не се ли научиш да я превъзмогваш в името на тези, които обичаш - има опасност, както никога да не ги спечелиш, така и някога да ги загубиш.
Имах такъв познат дълги години - готин човек по принцип, но опреше ли се до НЕГОВАТА гордост... губеше човек след човек... и сега отново е сам... В началото го съжалявах всеки път когато страдаше след загубата, но след като го опознах разбрах причината... за съжаление той не поиска да я разбере, въпреки че често го повтаряше: "Аз съм много горд"...

те и пороците ги има, ама надали ще ми кажеш, че са жизнено необходими? макар че за мен са
а дали най-гордия не е най-страхливия?
кои са моментите когато оцеляваме с гордостта си, и другите..въпреки гордостта си?