Уха! Много съм сутрешен! :)

След 1 готин купон, след среща с стари познати, след алкохол и прочие, ме налегна тежка и без-отговор-на мисъл.
Замислих се как до сега съм се разминавал с много хора:
- с жени, за които после разбрах, че можеше да е голяма любов
- с жени, за които после разбрах, че трябваше да е любов
- с жени, за които после разбрах, че можеше да станем истински приятели

Но се разминахме - дали заради това, че тогава сме били с други, дали заради това, че тогава сме били други, дали заради това, че не сме поискали да направим някое от 3-те в стремежа си да не сбъркаме може би... Или за да не направим грешния избор.

И сега искрата стои, и пак сме същите и си говорим пак по онзи начин, и пак се гледаме като преди, и пак такива си оставаме - добри, добри познати, и взаимно си се радваме. А знаем, че можеше, че може да сме и 1 и 2 и 3. Но си оставаме пак така - от рожден ден на рожден ден, от засечка на засечка. Не се сваляме. Не се търсим. Но ни е хубаво, когато сме заедно.
Не знам дали бягаме един от друг, или не знаем, или не искаме...

Не знам. Всъщност затова я пиша тази тема - защото не знам защо така се случва. Знаем какво може да е, а не го правим. И въпреки това си се радваме един на друг. Даже си липсваме. Може би се и обичаме - някак си.
После се качваме на таксито...
До догодина. До другия път.

Не съжалявам. Не знам какво може да се случи. Не искам да знам. И все пак остават въпроси. И все пак висят възможности. И все пак...

Разминавания....

Аз съм! Българче! Обичам! СЪДБААААААААААААААА?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!

Прочети "Игра на Живот" (Кен Гримуд). Не би трябвало да те сдуха, но е точно по темата!

И съдбата пъхна среден пръст в колелото на историята...

...I vse pak, ti nikoga niama da napravish kakvoto i da e za da popravish tazi greshka.
...Vinagi shte se chustvash bezsilen, s vurzani ruce...
...Vinagi shte se poqvi tazi misul che ako my/i kajesh che go/haresvash...se poqvqvam tazi kartinka kudeto cialat kompania se subira i nego/neq q nqma za da ne se sreshtnate nqkude po koridorite...i tova e dotatachno da si izbiesh tazi misul ot glavata, zashtoto si gotov da gledash mulchelivo i da se radvash che toi/tq e tam nqkude v staiata
Ne tuji...ishod niama, vporchem moje i da ima...v ramkite na mijavite 9%, no ochakvai tozi otgovor ot obekta na mislite si..."Vinagi sum gledal/a na teb kato skup kolega i nikoga ne sum si pozvoliavala da bude drugo, za tova nedesi se surdi, bih iskal/a da si ostanem samo prqteli :)))" I shte se usmihne s unzi mi usmivka koato vinagi ti e bila slabost!

P.S. Nikoga, ama nikoga ne sum pisala tolkova mnogo v tozi club...soryy ako sum bila ottegchitelna za nqkoi.
Prosto si izkazah mnenieto!

..mda v tova e problema. Tazi "step too far" nai-veroqtno shte byde povratna tochka v jivota na dvamata, no posokata...tq bezpokoi..A veroqtnostta da bydat happy, da ima vzaimnost e golqma, NO STRAH...STRAH...STRAH..&&&&&&&&.........GORDOST (...).......kljuchovi ponqtiq.., osnovni prechki...


..in this world nothing can be said to be certain, except death & taxes....

страх? гордост? в любовта? това не са ли взаимноизключващи се понятия?!
или си пропуснал/а да кажеш да данъка обществено мнение, когато двамата на пръв поглед са твърде различни..години, статус и т.н. и т.н..

Da, gordosta e goliama prechka v otnosheniata mejdu horata, dori sme gordi kogato trqbva da se izvinim za nasha greshka

Straha i gordosta vurvqt ruka za ruka mila.
Gordosta ti prechi da mu kajesh che ti e nujen (choveka do teb), zashtot o si mujko momiche i se spravqsh ptlichno sama (Taka pone kazvash na vsichki)
A straha v posledtvie, che moje da go zagubish.
Uspqh li do nqkude da obqsna vruzkata mejdu tqh.
Nadqvam se!

ужасно добре дори

И съдбата пъхна среден пръст в колелото на историята...

Разминаванията не са особено приятни, но пък са полезни донякъде. А и щом сте се разминали, значи не сте били готови един за друг или просто не сте били един за друг. Не трябва да съжаляваш - омагьосаният кръг "ами ако, а ако, ако беше" е отвратителен. Станалото, станало. Изпуснал си първия влак, внимавай да не изпуснеш и другите за в бъдеще.
Важното е да си научил нещо от цялата работа.

1. не съжалявам
2. влаковете обикновено ги изпущам. Май нарочно...

3. темата не ми е проблем, който да ме втриса - ПРОСТо - не знам защо така се случва - когато всичко е ясно, защо не правим най-лесното ?!:)

4. или попадам на свръхидентични ми същества с които подсъзнателно се пазим взаимно?

5. лъжичка простотия - их, ама как го каза това 4 :)

Аз съм! Българче! Обичам! СЪДБААААААААААААААА?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!