Емиграцията -бягство от действителността или начин да осъществиш мечтите си?

Емиграцията е начин да осъществиш мечтите си като се сблъскаш с действителността.Да продължиш живота си извън родината си означава да премеш, че под "бащината стряха" има сериозни проблеми, които ти и приятелите ти никога няма да можете да разрешите.Да приемеш идеята за живот зад граница, означава да се сблъскаш с реалността, че си безсилен тук и сега и не можеш да промениш света, а най-добрият изход е просто да избереш друг, ако не по-добър , то по-чист фон за своето кратко съществуване.Дали емиграцията е начин да сбъднеш мечтите си зависи от това колко големи са те.При всички случаи в родината всичките ти блестящи идеи ще се превръщат в дребни стотинки, с които ще си плащаш парното, тока и водата.В най-добрия случай ще ти остават пари за телефон или интернет, за да си говориш с приятелите си от "другата България" , чиито мечти също едва ли са се превърнали в нещо истинско , но поне светът им е малко по-спокоен и уреден и дори им е останала надежда , че има бъдеще за България.
Да емигрираш означава да се изпрвиш пред проблемите си , да ги озъзнаеш осезателно докато почукваш с вилица по празната чиния да видиш реалността през погледа на закоравелия материалист , да натовариш къде колкото идеализъм ти е останъл в куфара си и да се качиш на първия самолет с неизвестна дестинация в някой друг свят.
Време е да осъзнаеш , че никой никога няма да пусне водата в кенефа , който обитаваш и е време да се погрижиш краткото ти съществуване да бъде , ако не по-щасливо то поне хигиенно и хранително осигурено.
Тегли един куршум от упор на псевдо действителността в родината и бягай , зашото животът е кучка и ще те преследва където и да отидеш, дори и да спеш да съществуваш за България.

Повечето от моите гаджета нямат намерение да емигрират. Ако имаш пари, то е по-доходно да ги инвестираш в една по-динамична икономика, отколкото в една скучна, законна и пренаситена такава. Скромните ни къщички са по-евтини тук.

Ако си напълно разоран - бягай да миеш чинии някъде!

Ако имаш някакъв приемлив доход, всичко е строго индивидуално. Казах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драга ми шишарке,

Умно, наистина - но едностранчиво.

Ти колко пъти си падала далеч от бора?

Предполагам, не се е случвало твърде често и затова ти предлагам един малко по-непосредствен поглед към "действителността" отвъд Калотина.

Емиграцията е възторжен - или не толкова възторжен (в зависимост от осъзнатостта) - скок. Понякога от трън на глог. Тоест, прозаично казано, сменяш едни трудности с други. Защото, освен всичко останало,

Емиграцията означава да се откъснеш от емоционалните си патерици: дом, семейство, приятели, от познатите до сладка болка неща - като цветето между плочките на тротоара, по който всеки ден минаваш, например... и да поемеш отговорността да стоиш изправен - и да не спираш да вървиш - БЕЗ тях. САМ.

Тоест, да започнеш живота си от нула. С всичките рискове, страхове, лутане, питанки, колебания, самота, тъга и носталгия - към това, което си бил и към "там", откъдето идваш.

Емиграцията е отговорност - не само привилегия. Да носиш осъзнатото усещане, че по твоята скромна персона онези, ЧУЖДИТЕ, ще съдят за България. Отговорността да бъдеш РАВЕН с тях - което се случва САМО АКО СИ ПО-ДОБЪР от тях в това, което правиш. Каквото и да е то.

Емиграцията е и страхът - всеки път като се завръщаш - че родителите ти ще са остарели, а ти няма да си бил там......

Емиграцията е и да надмогнеш собствените си вътрешни бариери, за да погледнеш на действителността отвъд милите родни разбирания за нещата. Както и да се погледнеш отстрани. А за това се иска смелост.

Емиграцията е... какво ли още не. Да ти викат "smartass" и "that bright Bulgarian bitch" например, и това да не те смачква, демотивира или кара да се срамуваш, че не си като ТЯХ. Напротив. Да оставаш верен на себе си. И да не забравяш откъде си дошъл.

Така че хайде да не говорим за действителността, бягството, реалностите и така нататък. Всеки си има своите. :)

Много трудно е да се определи все пак коя действителност би била по добрата за нас тази от която ще избягаме или тази в която ще попаднем. Много мои причтели желали да напуснат България и в моемтна емигранти казват че не им е лесно. Имах и аз в един период такива желания но май се поизпариха. Все си мисля че ако си много добър специалист в областта си и тук биха те оценили по достойнство и човек би могъл да си позволи едно съществуване нормално.
Въпроса е може би какви са ни амбициите и кой къде може да се реализира по възможно по добър начин.
Както е писла Илиана по горе, ако имаш добър доход живота тук може да е страхотен.

Вярвам безрезервно, по лесно е

Хаха, леле, колко сте наивни... Ама какво ли се чудя, аз като че ли не бях такъв, когато напуснах България. Гледам тая тема, гледам и другата на Йоана "Защо ще напусна". Ами отидете (ама не на екскурзия за една седмица), поживейте там, то май това е единствения начин да разберете, защото, както е казал народа, гладният на сития не вярва.

Авторът на тая тема до такава степен вече е навлязъл в американската действителност, че вече се опитва и да разсъждава по американски - "животът е кучка". Абе пич, не ти ли е идвало на ум, че тази "поговорка" е измислена именно в Америка? И освен това, като цитираш само първата половина малко се губи смисъла. Втората половина е "и (но) после умираш". Т.е. "живей докато можеш" е скритият смисъл, а не че живота е гаден.

За да не пиша втори постинг, ще коментирам тук и постинга на Йоана, и без това темата е една и съща.

2. Защото и там ще имам малко жилище в приличен квартал, както и тук, но това няма да се смята за голям успех, а за нещо нормално.

Мда, ще имаш. Но под наем. Знаеш ли колко струва жилище в "приличен квартал" в Америка? Няма да ти кажа цифрата, защото знам, че няма да ми повярваш. Знаеш ли кога ще ги направиш тези пари като идваш като емигрант и започваш от нула? Никога.

3. Защото здравните осигуровките са високи както тук, но срещу парите си получаваш нещо повече от презрително отношение.

Напротив. Здравните застраховки не са особено високи. Имай предвид че съм живял и доста време в Германия преди да дойда в Америка. И на двете места е едно и също - за лекарите (и особено зъболекарите) ти си обект на бизнес. Колкото повече пари могат да измъкнат от застрахователната компания, толкова по-добре - ще ти предписват ненужни лекарства, най-скъпите (не задължително тези от които имаш нужда), ненужни лечебни процедури и т.н. Аз знам за случай - мой много добър приятел, на който му направиха излишна операция!

4. Защото ако ми оберат жилището ще имам някаква минимална надежда за възмездие. За разлика от тук.

Тук си права - шансът да ти оберат жилището е доста по-малък. Но ако все пак ти се случи (а се случва), не очаквай да открият крадеца или да си получиш нещата обратно.

5. Защото и там политиците са корумпирани както у нас. Но покрай рушветите съумяват да свършат и малко работа.

Това е основната причина за много от проблемите в България - че приемате корупцията и престъпността за нещо нормално. Не е нормално! Имало било корупция и на "запад". Оправихме вече България, та гледаме и на запад как било. Такива политици като в България НИКЪДЕ няма, нито в Африка, нито в Бангладеш.

6. Защото там има бедни, гладни, нещастни и т.н.

Има, и още как! Жална ти майка, ако се окажеш между тях (много по-лесно се живее ако си беден в България, отколкото на "запад"). А за да не се окажеш между тях, ежедневно е борба на живот и смърт.

7. Защото и там заплатата ми ще отива за да живея прилично. Но мога да си мечтая че по нормален път един ден да спечеля повече.

Мда, мечтите никой не може да ти отнеме. Но обикновено си остават мечти.

8. Защото ще имам надежда.

Надеждата, казват, умирала последна. Винаги има надежда!

you are saying "bulgarian bitch" like it is a bad thing

There are more things in heaven and earth, Horatio, Than are dreamt of in your philosophy.

Редактирано от Zeno на 25.08.02 23:41.

как ми се иска да си права!

"ако си много добър специалист в областта си и тук биха те оценили по достойнство" - ти оценена ли си? имаш ли приятели, които са?

"ако имаш добър доход живота тук може да е страхотен" - да, ама винаги ще трябва да "понасяш" някак простотията наоколо! аз, може би, съм достигнала някакъв краен праг на търпимост, но вече наистина съвсем малко неща ме дразнят неистово! защото ми омръзна всичко около мен да не е такова, каквото "би трябвало" да бъде! както казваше една моя приятелка "абе и много кинти да имаш не си е работа - като правят профилактика, няма да имаш вода; като отиваш до луксозната си къща в Бояна ще трябва да минеш по разбитите улици и да поддържаш зверска охранителна система; да търпиш простотиите на съседите си; като си седиш в ресторанта, няма да знаеш кога ще започнат да се стрелят..." и още много подобни, дето си ги знаем...

съгласна съм с теб

he says he's gonna kick the darkness until it bleeds daylight

Мойто мнение не е меродавно всеки има право на такова.
Аз в никакъв случай не съм съгласна, че в емиграция мога да получа повече от живота отколкото тук още повече винаги там ще си чужденец т.е. нещо по долу и това че те търпят е само защото си в случая товарното магаре.
Ако видя че нещата тук са безнадеждни може и да си бия камшика но докато има светлина в тунела не смятам да се лишавам от удоволствието да бъда със семейството си, да имам приятели, социални контакти. За никого не е тайна че в чужбина нашите живеят скотски и то не защото нямат пари други са причините ( нямат време да си вдигнат главата от работа в борба за оцеляване, а като си я вдигнат кой ли им обръща внимание).
Че така чак толкова не могат ме вбесят разрушканите пътища ако мога си гледам един ден децата нормално тук ще си стоя. Ако не и аз с вас.

Вярвам безрезервно, по лесно е

Spored men si predubedena.V Bulgaria ima tochno tolkova diskriminacija kum chujdencite kolkoto i na vsjakade po sveta.Vsichko e vupros na vuzgledi...Obshto choveshki takiva pri tova