когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшнат празни и студени,
и небесата ще се вкаменат
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб-
когато си помисля че те няма...
когато си помисля...НЕ, не, не!
но ти си тук - усещам те във здрача.
заспивайки на твойте колене,
ще се усмихна и ще се наплача...
сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
да, ти си тук! усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

ейй прочетох го и не устоях да желанието си да ви го пусна:)))
всеки да си го тълкува както иска:)
айде

ни студ, ни огън ми горят сърцето

е, хайде да отпочнем тогава

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга в нашите сънища само.

...

Остани тази нощ!..Остани!..Остани!..
И прекарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни.

...

А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ -
и ще стане по-светла земята...

супер!
ако позволиш...

когато ти си тук, земята е вълшебна
на мойте колене усещам те неземна
отпивам с устни този звук на сладост
отронен в мигове на нежност
и не искам да се връщам пак назад
във времена на обща болка
душата ми като изгубена в парад
опитва да забрави раната дълбока
но пак си тук и тънем във блаженство
бъди със мен потъни в това пиянство



You can run, but you can't hide!

лъжа ли беше първата ти ласка?...
или за ласки само бях мечтала?
затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж, роден, но не живял?.....

без задни мисли

ни студ, ни огън ми горят сърцето

Ако ми позволите да бъда циничен ...
ама само това ми идва в момента ...

И кат доиде този ден
краката аз веч не бръсна
и ти не си при мен

И кат доиде този час
тъжна да се почуствам
и самичка да си бъркам аз

И кат долети таз минута
когато раната ми люта
със сол и пепел покрита да е
Ще кажа НЕ

и ще отлетя към вратата на рая
и ще отхапя на картала пая
и със azia аз ще се изпишкам

и много много аз дявола ще слушкам

да бе във сън живяла
за мене ти би узнала
в съня ти вечно аз блуждая
търсещ теб в полето на безкрая

само с предни мисли съм, ама без спирачки!


You can run, but you can't hide!

искам да те имам целия
да са мои всички 24 часа
в твоето денонощие,
аз да срещам първия ти поглед сутринта,
мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени
искам да те имам целия,
все едно дали си винаги със мене,
все едно
дали се срещаме набързо, в кратък миг
все едно.....

ни студ, ни огън ми горят сърцето

давай още:)

ни студ, ни огън ми горят сърцето

ее минаващ не бъди брутален!

ни студ, ни огън ми горят сърцето

Ко да правя .. като днес ми е мека главата ...

обещавам тръгвам си сега
на почивка на мига
аз ще се отдам
в рилски може би вигвам

и в понеделник да видим дали романтиката ще се събуди в мен ...
чао за сега
ви казвам в жегата

искаш ти да имаш
с нещо фантазиите да гримираш
искаш ти в тази нощ
да имаш специален гост
но уви, още не е жътва
ще останеш с тази мъка
с този страх, копнеж, желание
и тази нощ изпълнена с мълчание
ще остане само самота
в която ти ще си една
ще изричаш дълго думи мили
които в сърцето негде са се крили
но в надеждата се крие миг
породен от нашият отчаян вик
който ще ни слее двама
душа в душа в любов голяма



You can run, but you can't hide!

когато бях сама и те виках
ти не чуваше
когато бях сама и те исках
ти се скиташе
когато бях готова всичко да ти дам
ти искаше да продължиш сам
когато слънцето в косите светеше
ти вървеше след своите копнежи
сега съм като стара къща
скърцаща и разтурена
безлюдна и затворена
готов си да почукаш пак
но няма кой да ти отвори
и напразно чакаш знак
моята ръка да ти отвори






ни студ, ни огън ми горят сърцето

когато сам се скитах
в мислите си теб откривах
когато гонех своите мечти
виждах теб във лунните лъчи
стоейки там, пред прага твой
не искам да виня живота свой
чакам аз ръката ти добра
да се смили над бедната душа
да пусне вътре твоя роб
да ти бъда верен от днес до гроб




You can run, but you can't hide!

ти си скитник в душата
ти си странник в нощта
твоя е самотата
дори и в любовта
питам звездите, питам цветята
питам нощта, питам деня
къде отиде той, къде намери спирка
къде да го търся сега...
вятърът не отговаря, морето мълчи
но чувам твоето дихание
усещам твоя поглед мил
започва пак сърцето да боли
о, скитнико върни се ти:))

ни студ, ни огън ми горят сърцето

You can run, but you can't hide!

ето - дамян дамянов наистина...

Песен за теб
Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи
и ако искаш, двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,,
ще ти разкажат всичко.Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето,
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди -
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много ги обичам.

Колко много красота има в любовта....

според мен повече красота се крие в играта или поне не е толкова скучна като любовта!!!

You can run, but you can't hide!

може би играта е част от любовта или пък е обратното....

може би прекалено голямо значение отдаваш и на двете! според мен и двете са част от fun-а! така че глей си кефа и не се връзвай нито на едното нито на другото!!!

You can run, but you can't hide!

xexe оки
аз уж все гледам да не се връзвам, че после няма кой да ме развърже ама .....

или пък Шекспир

Всъщност не очите, а сърцето
увлече се по този образ твой;
напук на тях то люби туй, в което
те виждат недостатъци безброй.
не ти се радват и ушите също,
и ноздрите харесват те едва,
изобщо не особено могъщо
ти властваш над петте ми сетива.
Но нито те, ни разумът ми хладен
успяват да склонят сърцето в мен
пред теб да не пълзи със поглед жаден,
подобно на васал пред суверен.
Но в мъките това ми е награда:
все ти ме вкарваш в грях и мъчиш в ада.