Naposleduk tuk ima tvurde interesni temi - zadulbocheni i vuzvisheni (izkljuchaq tezi za kosmatite putki, no za vsichko si ima "hora"). Vse pak iskam da postavq edna druga tema ot senchestata strana na jivota, ponqkoga zabavna, no ne i za poturpevshite. Ili pone ne vinagi...
Misulta mi e za GROZOTATA. Ne e li zalojeno v choveka da dava predimstvo na krasivite sushtestva, da gi smqta za intelegentni, izkljuchitelni, samo zashtoto sa krasivi. Kolko puti sme chuvali "Ti si tolkova interesen/a, intelegenten/a, no... Da sprem do tuk..." Zashto li? Prosto ne im e udobno da kajat: "No si grozen..ili grozna.."
Ne trqbva da si nepremenno kato Kvazimodo, za da si go izpital... Ne stava duma
da sme drebnavi..Priemam prirodata. No davame li vuzmojnost i na onezi, koito sa razlichni, t.e. grozni da pokajat sebe si?
Charles Baudelaire tvurdeshe, che samo groznite jeni sa interesni.. Kakto i Marquise de Sade.. No tova na bazata na literaturno-izkljuchitelnoto.. I na obratnata diskriminaziq.
Kak e na praktika? Kakvo mislte?
Nqmat li pravo i groznite na shtastie?

Nqma li da sprem da asoziirame vunshnoto s vutreshnoto? Trqbva li nepremenno da smqtame, che groznata vunshnost pokazva i grozen harakter..nizost..elementarna psihika?
I che samo krasivite sa talantlivi? Ili che samo te zaslujavat vzaimnost? Che samo te si struvat?

(I krasivite mogat da otgovarqt, makar i grozen, ne diskriminiram nikogo)

Ама просто не е истина какъв потен селянин съм. Като прочетох " Нямат ли право и грозните на щастие ? " първото дето ми просветна в неграмотното канче е една реплика от вече-не-помня-кой филм - " Ugly people should also get laid ! " .

Специално за грозните жени мнението на баща ми е следното - щото са грозни на стари години си остават самотни , като са самотни от един момент нататък вече са не само грозни , а и злобни. Още съм прекалено мънечък за да знам дали е така или не. Въпреки това когато говориш конкретно за външно и вътрешно не може ей така да ги отделяш и да не взимаш впредвид фактът , че става въпрос за външно / вътрешно на един и същи човек , и работите до някаква степен са свързани. Няма как едното да не влияе на другото.

За тва " Давама ли шанс на . . . " много ми се ще да измъдря нещо оптимистично , ма не мога. В сърцето си всеки от нас носи копнеж към красотата , а в общия случай физическата красота е това , дето първо хваща окото. " Две хубави очи . . . " , особено лявото . . .

Абе и аз си мислех , че нема да тръгне да ме лъже.

" Тъмно пиво със светла душа " ~ " Мустаката изгора с нежно сърце "

Хм, спомни ми едно стихотворение, ей сега ще отида да го намеря...
Колкото до самата "грозота"... не е ли тя едно много относително понятие? Наскоро си говорихме за красотата и аз казах, че за мен тя е изцяло вътрешен фактор. Другото е хубост. Симетричност, нещо такова. Но не и красота.
Та така и за грозотата. Тя е вътрешна. Може човек на пръв поглед да не е много привлекателен, но излъчването му да го направи неустоим. Спомням си един такъв човек, в когото бях много влюбена. Изобщо не беше хубав. Хората се обръщаха след нас по улиците, сигурно сме били странна гледка, но за мен беше толкова прекрасен, истински, жив... че не можех да му се наситя...

Една моя приятелка казва:
Всеки тече в определени нива и е замръзнал в други. Щастливият човек, слетият човек, божият човек тече изцяло и няма камъни. В него няма чепки, чворове, изкривявания. За които човек да се захване, че да се заяде.

Такъв човел няма как да е грозен.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

***
Грозните момичета живеят
всичките в един самотен град.
Никога на нищо не се смеят,
стряскат се дори когато спят.

Грозните момичета сънуват -
имат много време за това.
Пръстите им трепетно потъват
в правата разпусната коса.

... Някой сънищата им пресича,
никога не идва през деня.
Някой нощем нежно ги обича
и си тръгва - тъжен - сутринта.

Грозните момичета са сиви,
даже да използват много грим
и им шепне, че са най-красиви
само онзи, нощният любим.

Грозните момичета... Те всички,
скрити в самотата си безкрайна,
вечер тихо залеза очакват
на балкона като своя тайна.

Грозните момичета усещат
как през тях и той минава сякаш,
пали ги като златисти свещи -
затова по цели дни го чакат.

С него във червено заблестяват -
течно слънце, дето си отива...
Залезът - изкуството да правиш
грозните момичета красиви.

Нели Колева

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Това стихотворение просто . . . прекалено съм неграмотен за да кажа колко е тъжно. Ако кажа , че е супер сдухващо горе-долу ще е върви. Преди време четох някаква поредица от 3 книги , все тухли четворки. Най-общо си спомням сюжета , но едно изречение много здраво ми се е нацепило в тиквата. Една от красивите мадами гледаше едно от грозните девойчета и се запита " Има ли на Земята по-нещастно същество от грозната жена ? " Да можехме всички да сме красиви . . . Или пък за всички красотата да беше напълно вътрешно измерение.

към казаното от твоята приятелка, ще добавя малко:

най-елементарната, глупава и небазирана на нищо логика/връзка която може да се направи е, че между външната грозота, и вътрешната има някаква връзка. и все пак почти всеки го прави. идва от там, че много неосъзнато и първосигнално се следват заложените в човешката природа на харесване 'стандарти'... те разбирасе, се променят напрекъснато

хехе... това го е казала Selesta, ама страшно го е казала, нали
А за другото си абсолютно прав...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

страшно?

а интелигентността плаши ли?

Страшно... страшно хубаво...
Страшното не задължително плаши, но разтърсва...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal