Като попиташ човек какво му е отношението към лицемерието, ще ти каже, че не го одобрява.
Но не го ли толерираме всъщност? Умишлено или не.
Не намирам нищо по-нормално от това човек да казва онова, което мисли. Но това в 90% от случаите въвлича след себе си последици - главно негативни.
И не осъждат ли хората всъщност искреността?
Може ли хората да има претенциите да не бъдат лъгани, ако рядко приемат истината?
Ако трябва да избираме с кого да сме искрени и с кого да лицемерничим - какъв трябва да е изборът ни? Оказва се, че хората, с които смяташ, че можеш да бъдеш искрен, всъщност не го желаят. Тогава?

You can run, but you'll just die tired...

вероятно имат вяра в морална реципрочност - не са готови да отвърнат със същото, и даже и да искат да се възползват от твоята искреност, да не го правят, защото когато дойде момента за който не са готови - да дадат искреност в замяна, да не искат... затова не приемат даже твоята искреност, нежелание да се забъркваш в отношения на размени/бартери, финансово преценяеми отношения - т.е. ясни отношения...


какво значи "с които смяташ, че можеш да бъдеш искрен" ? как ги преценяваш... от пръв поглед, или от първия момент когато си спазят някоя дума...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имах предвид хората, които са ти малко по-близки от останалите - по един или друг начин.
Аз лично предпочитам да казвам наистина нещата така, както ги виждам, мисля и разбирам. Не го правя, защото очаквам аналогичното в замяна. Правя го, защото за мен така е редно.
Но тук може би идва въпросът дали не предпочитаме да чуем нещо, което би ни се харесало, независимо от това доколко се доближава до реалното положение на нещата.

You can run, but you'll just die tired...

Абсолютно съм съгласна с теб!
Повечето хора не приемат истината и съответно не обичат да я чуват. В наше време е проява на лош вкус да бъдеш искрен, т.е. да говориш това, което мислиш. Говоря от собствен опит. Мисля, че това е проблем на средата, на възпитанието, което получаваме като деца. Нас всъщност ни учат от малки как да лицемерничим.
А и искреността най-много да ти спечели врагове.

пак това не е основателна причина да изневеряваме на себе си, нали?
Врагове - врагове. Така да е.

You can run, but you'll just die tired...

да, това си помислих - че ти не правиш така... сигурно затова не разбираш защо не можеш да се разбереш с хората очакващи винаги 'реципрочност' в отношенията...


а това дали не е добре винаги да се чува нещо добро... при лоши очаквания, желанието да се чуе нещо добро - се вярва че е като обещание, сбъдване на нещо 'неочаквано'... начало на взаимоотношения /лицемерни/... предполага се, че след като вече има създадени отношения, ще дойде момента когато да се каже и истината... но тя е отложена за по-късно, за момента когато ще се стигне до 'нещо сериозно' - момент, при който може да последва както раздяла, така и още по-близки отношения... по-лесното е, да се избере отлагането, и да няма нищо 'сериозно' - само лицемерничене...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за тона и начина, по който ги поднасяш? И дали не реагираш прекалено остро на шега или нещо подобно? И дали в крайна сметка не се получава някакво разминаване или недоразумение? Има ги и тези нюанси...

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!

от частното към общото. И сега темата е онова "общото".
Разбира се, ти се досещаш защо точно сега съм постнала подобна тема.
Но това само ме подсети за нещо, което винаги ме е вълнувало.

Що се отнася до недоразуменията - никой не е застрахован срещу тях.

Но все пак, да се върна към това, което казваш. Смяташ ли, че е нередно човек да издава настроенията си? Защо да се правя, че нещо ми е харесало, ако не ми е харесало? Защото имам симпатии към човека, който го е направил/казал/написал? Това не ми се струва достатъчно основателна причина.

You can run, but you'll just die tired...

избираме по-лесния начин.

You can run, but you'll just die tired...

Ох, мислех да постня един отговор предълъг, ама се отказах - напоследък където и да почна някъв сериозен разговор, и хореат се отказват щото било много за четене..

Та с две думи - всеки лицемерничи понякога. Но ще отречеш ли ако някой любимия ти човек ти каже че с тая прическа изглеждаш като лелка, или че това червило е много к********ско, и ти няма да му се обидиш , нали? А иначе ако ти каже че е ок, го прави с мисълта че най-многодо утре ще си го сменила и всичко ще е ок, и пак ще си си прекрасна Та отвреме на време наистина е по-добре човек да послъгва

П.С. И нищо лично - ако сега се обидиш, значи и ти лицемерничиш



So it's me, I can do anything.
I'm still the child