Една не толкова весела тема... но ще ми простите... Просто това е, за което си мисля сега. И уви, това е, което чувствам.
Често ми се случва да съм заобиколена от познати, приятели... и да се чувствам сама. Твърде често...
Няма да кажа самотна (не за нещо друго, а защото ми звучи като от обява за запознанства).
Защо се случва така?
Защо изглежаме весели или щастливи, мислим си, че наистина сме такива... а истината всъщност е съвсем друга, уви.
Незнам.
Опитвам се да го разбера, но не мога. Лошото е, че това е перманентно състояние и не знам как да го изтръгна..

You can run, but you'll just die tired...

Защо ли си мисля че за повечето от нас това е истина в една или друга степен. иначе нямаше да търсим нищо тука.
За добро или зло това е доста често срещано и при мен, мисля и при други тука /да си кажат сами да не ги издавам /

За мен обаче чашата е наполовина пълна. И гледам да не се оставям много много на мрачните настроения.

Fear of the dark, може би или бъркам????

Надали...
Или поне не точно fear... По-скоро търсене на вратичката, която да ме измъкне от тази тъмница... Безуспешни опити. В даден момент се чудя... наистина ли правя някакви опити.....

You can run, but you'll just die tired...

Nikoi ne moje da kaje kakvo ti e na teb!Edinstveniq ,koito moje da razbere si ti samata! Edno ot neshtata moje da e tvoite misli ili da go narechem nachin na mislene !Moje da probvash edin trik da si namerish malka tetradka i v neq da napravish neshto kato ordinatna sistema (1-dobro se chustvam,2gore dolu ,3-prekrasno i -1 zle..i t.n.)Tova shte ti pomogne da se analizirash po-dobre i da otkriesh slabite si zvena.

Ще ти кажа -
как беше с мен преди време.

Бях сам. Не самотен, а сам.
Бях в компания на приятели всякакви видове и все така сам - с тях съм, с тях се смея, прекарвам времето приятно донякъде, а по някое време се чувствам съвсем сам и ми става дори гадно.

Без никого, който да ми е близък - различни хора, за всекиго зная по нещо, но само колкото да си спомня някоя обща тема за разговор.

По-късно открих защо се получава така, както и че лечението никак не е лесно, ама криво-ляво се оправих някак си - ето нещата, които изпитвах към другите и които ми пречеха:

недоверие, срамежливост, неразбиране (нито на себе си, нито на другите), осъзнаване че съм различен (по някакъв си начин, въображаем, или не), желание за разумна дистанция (с други думи страх да не би някого да допусна твърде близо, а той да ме нарани, защото както можеш да се сетиш - беше се случвало), и може би и други, неща, които не се сещам в момента...

Честно казано сам може би нямаше да го променя никога, но един човек ми помогна, те после станаха двама, след това - трима, а после изведнъж - целия свят. Мдаа, после, след няколко години приятелство, същите тези хора един по един ме предадоха и тримата и то невероятно болезнено, но аз все пак не съжалявам, защото се научих да споделям и да бъда добър слушател, а това за мен е ценно, пък и това че някой ме е предал не означава че няма да допусна някой друг да ми бъде приятел.. вече.

_______________

Мъдра мисъл

да се получи крива на настроенията ми... дали ще има друг ефект?

You can run, but you'll just die tired...

донякъде е така и с мен... може би не е...
Може би не по най-добрия възможен начин оползотворявам свободното си време...
Може би си давам сама възможността да бъда обхваната от такива мисли....

You can run, but you'll just die tired...

че говориш от мое име направо... Не мога да повярвам, че това е често срещано явление, но при мен е абсолютен факт... Аз се чувствам и сам, и самотен... Просто... Не знам... И се наблюдавам, че това състояние май е от доста време и наместо да се оправя, се задълбочава... Дали онлайн общуването ми не е някакъв отчаян опит да се преборя с това? Не знам... Но искам някой, с когото да общувам... И като срещна някого, те (той/тя) доста бързо се отдръпват... Много е кофти...

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!

че това общуване, към което се стремиш, само по себе си ще премахне чувството, че си сам?
При мен не успява....

You can run, but you'll just die tired...

по някакъв начин да стигна до другото, което вече да премахне това усещане за празнота, самота и чувство за не-на-място... Надявам се... Ти не се ли надяваш?

Work like a slave.
Command like a king.
Create like a god!