Кажете приятели?Как?Как да намеря любовта?Обезличил съм се напоследък,не съм нещо.Аз съм просто нищо! Станал съм никой.Нямам лице,нямам сърце...нямам душа,нищо не може да ме зарадва.Страхувам се.Какво да поравя........

ехооооо, г-н Някой!
Какво си увесил нос така?
Просто намери смисъл или някаква цел...
Погледни се в огледалото - ще видиш, че там има Някой!
Стани утре рано и погледни изгрева - може би ще те зарадва или поне ще те накара да си спомниш, че те е радвал. Нещата никога не могат да бъдат същите, но могат да бъдат нови и различни!
Научи се да харесваш себе си такъв, какъвто си, защото всеки човек е уникален сам по себе си. Радвай се и на малките неща в живота, понякога те те правят по-щастлив от големите. А тя любовта сама ще дойде, но направи малко усилие, за да й помогнеш да те намери!
Знам, че е лесно да се дават савети, а трудно - да ги последвашл
Просто исках да те накарам да се усмихнеш!

ще опитам некак си,но незнам дали ще се получи.Имам обожателки,но проблема е че не чувствам нищо към никоя от тях...затова е думата ми..като че ли нямам сърце..незнам!?

Просто не си намерил нещо или някой, което/който да те накара да усещаш, че си жив.
Не знам какво точно те е накарало да се чувстваш по начина, който описваш, но мисля, че не трябва да се оставяш на инерцията и самосъжалението, а да действаш и да осмислиш живота си по някакав начин.
Но първо трябва да се научиш да цениш и обичаш себе си /не става въпрос за егоизъм, надявам се разбираш какво искам да ти кажа/, за да може после някой друг да те оцени.
И аз съм се чувствала така - никоя, ничия, наникъде.
Но знаеш ли това ми състояние беше доста полезно за мен.
Глупости! Не състоянието, а причината за него!
Защото си мислех, че съм слаба, а разбрах, че съм силна.
Чувствах се празна, страшно изморена от всичко и от всички, неспособна да обичам, да давам и да получавам.
Превърнах се в циник и станах по-силна, вече трудно може някой да разчупи бронята ми. И са малко хората, които успяват да надникнат в душата ми - разбира се когато аз им позволя.
И въпреки това мога да обичам, защото има хора и неща, които го заслужават!
Ами това е! Дано не съм станала досадна.
Понякога е хубаво да поговориш с някой.......или......да помълчиш.

Ами,пич-на първо място ти предлагам да си измислиш нов ник...

Щото с тоя май скоро нямаш да си намериш лицето...

Бъзикам се,разбира се...но май проблема наистина е в самочувствието.Давай го по-ведро!

От черен хумор глава не боли!

На дъното на бутилката е най-сигурно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина разбирам чак сега смисъла от тези клубове.Тук наистина има приятели-хора готови да ти помогнат,ако не с друго то поне с топли думи.Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

бутилковата мания и стремежа към по-скоро виждане на дъното и е квазирешение на проблемите.По скоро това е началото на един нов проблем...идва краят на личността,а след нея е ...............виждали сме ги всички на какво приличат,жалки са!

Няма защо!
Беше ми много приятно да "поговорим" - така да се каже.
Ще съм щастлива, ако съм ти помогнала по някакъв начин!


До скоро!

Иванчо го мъчело брутално любопитство породено от вечните въпроси , който измъчват младата личност , затова отишъл при баща си и го попитал :
- Абе тате , кво става човек като се напие ?
- Ми сине , ский ония две бутилки на масата - ако бех на градус просто щех да си мисля , че бутилките всъщност са четири . . .
- . . . ъ-ъ-ъ-ъ . . ма . . , тате , . . . то на масата има само една бутилка бе !