..по това, че иска да умре благородно за някое дело, а зрелия - че иска да живее скромно за това дело.
Това не е моя сентенция - неповторимия Селинджър го казва в "Спасителят в ръжта".
Изненадах се, когато го прочетох, защото самата аз винаги съм мислила по този начин. По-истинско е да искаш да живееш заради нещо, отколкото да умреш за него. Не смятате ли?

...ти никога нищо не харесваш!

Аз не бих казала, че е по-истинско, може би просто по-разумно... За съжаление за постигане на големите неща са необходими и "трупове" и чак след някакъв брой трупове става възможно делото на "разумните". Освен това нещата са свързани и с възможности - ако човек има възможност да постига дадена цел живеейки и творейки, то по-добре е да го направи, но ако няма такава възможност, той избира "смъртта" - не бих казала, че едното е по-малко истинско от другото.

златото е злато, дори стъпкано долу в прахта...

:)
spored men nezrelite hora se poznavat po goliamoto samochuvstvie.
zrelite hora znaiat kakvo sa vsyshtnost i zatova sa po skromni.

a za umiraneto ne znam, v momenta ne se seshtam za neshto za koeto da si struva da umra - poneje sled kato sym umrial niama da moga da se vyzpolzvam ot postignatoto. mojebi bih umrial za decata si, ama oshte niamam deca i ne znam - ako se stigne do izbor mojebi shte ostava decata da umrat - nali ako ostana jiv shte si naprava drugi, vsichki znaeme che decata sa neblagodarni - a dori i da sa blagodarni az nali shte sym umrial - kel faida ot blagodarnosti.
horata koito umirat za chujdi idei sa prosto pionki v rycete na bogatite, horata koito upravliavat sveta ne umirat. az poneje mraza upravliavashtia elit i opredeliam bednite koito sa gotovi da umrat za tiah kato pylni idioti, imam namerenie da ostana jiv kolkoto se moje po dylgo.

Селинджър заема тази 'своя' мисъл от Ницше.

Не ми се връзвай.

Май цялата работа опира до това кой път ще избереш..
като Галилей да се откажеш..и после да кажеш "И все пак тя се върти"...
..или като..Коперник ли беше? ;-))..да заплатиш с живота си поддържането на една идея...
От една страна наистина е по-разумно да останеш жив, за да можеш да "работиш" за идеята...
..от друга обаче...Ти лично би ли последвала, би ли вярвала на някой, който се е отказал от идеята си?
Дали повече хора ще бъдат спечелени за една кауза, ако им покажеш, че даваш живота си за тази кауза...или пък ги убеждаваш в тази кауза с постоянство и доводи?

dust ...

Според мен най-голяма роля в преценката на това кое е по-правилното би изиграла самата същност на делото ,за което става въпрос.малко трудно може да се конкретизира....

Ебати тъпото копеле....

Мисля,че даже и тези които управляват света умират

e da - ama kak jiveiat

Разбирам те, за какво ми говориш,но като се замисля.....Никой не е успял до сега сам да управлява света.Много са се опитвали,но никой не е успял.Това ме навежда към една друга мисъл,но ще стане много дълго......Да сме здрави и щастливи и живи.Другото ще си го купим(ако можем).

мдаа...
така е то!
и аз все това си мисля. много по-лесно е да умреш, от колкото да живееш за нещо ...самоубийци има всякакви.. и все гледат да изберът по-лесното.