Смятате ли, че самоубийството е изход? Смятат ли, че опита за самоубийство е път, който изминат веднъж, променя възгледите на човек за живота въобще и за самия себе си? И какво бихте посъветвали човек, понечил да посегне на живота си?

piece of cake

Понякога е изход...когато е желан дълго време..не спонтанното решение..не в момент на умопомрачение...а дълго и сериозно обмисляна позиция...
Който веднъж е посегнал...после пак посяга...или поне помисля за това отново...но това не значи , че ще го направи...
Ако първият път е успял да се спре сам...може би ще успее и следващите пъти..само не знам докога...
Такъв човек няма нужда от съвет...има една книжка "Апокалипсис"...в един от разказите се разказва за човек, който всячески се опитва да се самоубие..влиза в клиника..но той е убеден, че е по-смел от другите, които държат на живота си..не иска да се лекува..да говори...Но един от психиатрите успява да го пречупи...Е, главната идея там е, че започваме да държим на живота си, когато се грижим за някой друг..когато някой зависи от нас...Това наистина те държи...в живота...но има ли смисъл, ако само това те държи?...

...on be fool`s errand...

Но бих му казал да не губи кураж до следващия тираж...
и разбира се при следващия опит да даде всичко от себе си и да доведе нещата до успешен край!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изход от какво е въпроса . От какво ще избягаш ако отнемеш съзнателно живота си? От реалността? От нея определено ще избягаш, ще избягаш от близките си , ще избягаш от родината си , ще избягаш от отговорностите си , ще избягаш от обещанията си , ще избягаш от още хиляди неща които съставят нашата действителност. Но ще можеш ли да избягаш от себе си? Проблемът е в теб, не в действителността. Когато умреш ти оставаш не с някой друг , а сам със себе си , същия какъвто си бил винаги , само че сега си сам и ще изживяваш хиляди пъти разочарование след разочарование , болка след болка , защото това си ти и смъртта на физическото тяло няма да промени този факт.

Има ситуации, в които именно грижите за някой друг, неговата зависимост от теб, те докарват до положение, в което се чувстваш безсилен и именно тогава посягаш на живота си. Тогава, смисъла не трябва ли да се търси в това да живееш за самия себе си?

Не, не мисля, че има смисъл, ако в живота те крепи само грижата за някой друг и с риск да навлеза в друга тема, дори бих казала, че смятам за напълно порочно да се робува цял живот в името на нечии щастие, дори това да е щастието на децата ни. Много от нас са виждали как по-възрастните ни роднини се лишават от много неща в името на децата си /например/.

Не е ли в крайна сметка самосъжалението онова, което подтиква към самоубийство? И като казваш, че такъв човек няма нужда от съвет, какво би направил, какво би казал, ако твоя най-добър приятел/ка е посегнал на живота си? Не вярвам, че би отминал с мълчание

piece of cake

Неразбрала от последния ред гледа в недоумение
Това май най-много помага Чувството за хумор имам пред вид.

Ти да не работиш в Exco.net?

piece of cake

Не смятам, че чувството за зависимостта на някой и за безсилие могат да доведат до това. Nе трябва да се гледа директната причина за дадено събитие..тя може само да подтикне към действието..а истинските причини да са някъде по-навътре.Именно това е задачата на психолога..или приятеля...да помогне да човека да осъзнае..да открие поне за себе си..какви са причините , довели до това...

Напълно порочно ли? И какъв е изхода според теб? Ти би ли се отказала от семейството си и детето си в името на нещо? И съществува ли въобще такова нещо, което да може да те накара да го направиш ?

Какво подтиква към самоубийство ли? Чувството, че не можеш да контролираш живота си..че си подвластен на някакви независещи от теб неща...че не можеш да усетиш радостта от живота...

...on be fool`s errand...

Просто, не си заслужава да си сложиш край на ЖИВОТА за някой или някоя,или изобщо за нещо друго което може да те разтресе!

JIVEI SI JIVOTA OPITAI OT VSI4KO ZA6TOTO JIVOTA E MIK OT VE4NOSTA

Добре казано, благодаря

Що се отнася за второто - не, не бих се отказала естествено, но смятам, че прекалените грижи и себеотдаване водят до задушаване и лишаване от желание, а в последствие и способност човек сам да се справя с живота си.

А за последното сигурно си прав и вероятно е въпрос на индивидуалност. Някои това ги подтиква към желание за промяна /позитивна/

piece of cake