Търся жена за женене.
Най-важното изискване е да е ГОЛЯМА мръсница между 20 и 27.
Предимство са физическата красота, интелектът и парите.
Противопоказни са скромността, добродетелта и целомъдрието.
На потенциалните кандидатки предлагам съответстващи мъжки качества.

дефинирай ми "съответстващи мъжки качества", и преминаваме към дискусия за това колко ГОЛЯМА мръсница съм или мога да бъда.

"Съответстващи" мъжки качества, уважаема г-це Меган, е всичко лошо, което можете да си представите за мъжа, като знаете колко лоша може да бъде жената. Може би като Ви говоря на "Вие" не се вписвам в модела за "мръсник", но това е от уважение към Вашите качества, които може и да са наистина стойностни. Най-накратко мога да кажа, че ако не си търсите "мръсник", може би не трябва да търсите мен.
По-конкретно, като си търся мръсница, искам да кажа, че няма да и държа сметка за фактори, които е общоприето да се държат. Няма да ме интересува миналото й, колко различни мъже са и го "начуквали", къде са и го "начуквали" и дали с тях й е било по-приятно, отколкото с мен. Не ме интересува дали е правила нещо, приемано като неприето от обществото. Бих казал, че няма да и държа сметка и колко мъже в момента я "чукат". Няма да я оставя да ме лъже за нищо, защото просто лъжите й няма да ме интересуват.
Единствените условия ще бъдат чисто физически - да не ми донесе някоя болест или някое чуждо отроче. Това са неизбежни биологични ограничения.
Интересът ми към "мръсниците" не е резултат на това, че мъжете обичат най-много лошите момичета. По-скоро ми се струва, че днешният доминиращ морал е твърде изкривен, спрямо реалните потребности на хората. И по тази причина започва неудържимо да се разпада. На мен ми трябва жена, която не е възпитана и не води живота си според тези измислени правила.
Това, което една "мръсница" може да ми даде, а една девственица не може, е истинска любов и обич. Девствениците и добрите момичета робуват на ясни правила на доброто поведение. Но това не е любов и обич. Само жена, която се е освободила от предразсъдъците може да обича истински. Сексът не е любов, той е само част (малка) от нея и не трябва той и изъплняването му в различни моменти и с различни хора, да стои в основата на съществуването или несъществуването на семейството.
Имам и още един аргумент за това да си търся "мръсница". Той е свързан с щастието вътре в семейството. Но за него - по-нататък, когато стане ясно ще става ли нещо.
Казах засега.

правилно...търсиш ЛЮБОВ!!!(говоря на ти по навик)
но какво ще кажеш за подобна мръсница когато се изправиш пред чичо Доктор и той ви покаже болестите които ви е дарила търсената от теб мръсница...
само списъка да не се окаже по дълъг от разпечатка на телефонни разговори...хи хи хи

†priest

game over.

Много лесно се отказа, Меган.

Жена за женене ли?!
Те жените не се ли омъжваха?!

     

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, да!
Ще ме прощаваш, че се намесвам така в темата, ама (аз не съм Меган)... всички така говорят, всички това търсят. Поне така си мислят. Уж има толкова много типове човешки характери и т.н., а в крайна сметка нещата се свеждат до няколко варианта на поведение и мислене. Твърде елементарно... но е така. Чудя се какво ще стане с теб, ако намериш такава жена - освободена, "мръсница", ако ти харесва повече тази дума. Готов ли си, а? Ти достатъчно ли си освободен, че да я приемеш такава, каквато е? Да не задаваш въпроси, да не й държиш сметка, да не ревнуваш? Много се съмнявам, наистина. Ако беше истина и беше възможно това, за което говориш, щеше да е чудесно, само че не е.
Наистина, "девствениците" излязоха от мода - поне привидно. Обаче дали е така действително? Всички разправят наляво и надясно колко са освободени, как нямат предрасъдъци и т.н. и т.н. Обаче да ти кажа честно не съм видяла още "свободен човек" и не защото не съм гледала. Тези неща са относителни. Винаги на едно ниво в отношенията, рано или късно, се появява собственическото чувство, ревността и страхът да не останеш сам, защото стремежът ти към свобода те е превърнал в нейн роб.
Имам един въпрос към теб - защо "брак"? Сериозно. Как виждаш нещата в перспектива? Постепенно идват и отговорностите - нали? Преподавателят ни по психология в гимназията редовно задаваше въпроса "Какво става със Спящата красавица и Принца 10 години след края на приказката?" Ще се радвам да ми отговориш, ако можеш. Аз имам някакъв отговор, но не ми звучи добре. Интересен ми е твоя модел за "семейно щастие", за което споменаваш.

Поздрави!

Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш

това се нарича реализъм.

нали живеем в модерни времена и сексуалната ориентация се водеше за личен избор....

може да иска да се жени милата....

†priest