Chyvstvate li vina sled kato izneverite? Zashtoto pri men e obratnoto-chyvstvam se gyzna predi tova i ako go napravia si,vuzvrushtam dyshevnoto spokoistvie i ravnovesie.Viarvam ,che ne sum edinstvena!

Interesen sindrom, na zhazhdata za izzhivyawane na neshto po razlichno, na neshto nepozwoleno. Motiwacionna shema na mnogo ot prestypnicite (ot opit znam za tyah). Naistina ne si edinstwena, cyal legion ste. Tuk e momenta da popitam shto e iznewyara (towa e mnogo diskutirano i weche e banalno), dali pozhelawaneto ili samiyat akt? Otgowori si sam/a. Yawno imash neobhopdimost ot nyakakwi prezhiwyawaniya i si namerila otdushnik imenno w towa, inache zashto shte idwa chuwstwoto ti na nyakakwa udowletworenost. Interesno e, shte sledya tazi tema, dano se namesyat poweche hora.

Не ми се връзвай.

Blagodaria,che mi otgovariash,no osnovniia vupros mi beshe dali chyvstvash vina predi da izvurshish izneviara,a ne sled tova da ti zvuchi suvsem normalno.
A otnosno za turseneto na neshto novo-tova e dryga tema .Vseki put ,kogato pravish neshto za purvi put e svurzano s mnogo emocii.

Всеки друг път ли е също първи? Това е още по-интересно, обяснява и защо изневярата не ти омръзва...

- Excuse me...

Mopga da izneverqvam samo ako ne obicham :)))
A ako ne opbicham kvo pravq s tazi jena

Hector

T'ва се опитах да ти кажа, самият акт на вземане на решение е изневяра, а не самото извършване, гузността ти е нормално да идва тогава, но не ми е ясно какво удовлетворение ти носи това (вече самият акт на изневяра). Както казва колегата по доло, ако си свързан с някого истински, то споделянето на всичко с него ще ти носи удовлетворението и няма да имаш нуижда да търсиш такова при други (явно не е това проблема). Съжалявам за невежеството си по въпроса, но просто не мога да го разбера, затова ти казвам, че с интерес ще следя развитието на темата.
Друг аспект, може би, е че удовлетворението ти идва от липсата на евентуални последствия, които очакваш, незнам....

А за нещата които правим за първи път си права и аз като се родих за първи път то бяха едни емоции, едно чудо, всички толкова се радваха, все едно не се сещаха к'во ги чака и никой не се сети, по дяволите, че на мен страшно много ми се яде, ИСКАХ САМО ДА ЯМ, по дяволите. За емоциите толкова, оттогава гледам да ги избягвам (лоши спомени от детството, а?)

Не ми се връзвай.

Obicham bez da sum vlybena-mai v tova e problema,a i izneviarata prosto se slychva,bez da ia e tursil chovek (poniakoga,no e taka i v tozi slychai)

Az sushto sum na mnenie,che izneviarata e v misulta,a ne v deistvieto.Naistina -blagodaria,che mi pripomni kakvo vsushtnost mislia,zashtoto mai sum se zaplela naposleduk v burkotia

Пак ли в бъркотия, бе. Колко пъти ще ви казвам да не се занимавате с оръжейни сделки със съседни страни. Ама айде,ще се оправиш.

Не ми се връзвай.

Изневярата се чувства тогава когато, изневеряваш на човек когото обичаш! Но лошото е да не свикнеш с това! Така, че помисли си как се чувства човека до теб ( на който изневеряваш) и как би се почивствала ти когато разбереш, че той ти е изневерил!
Бе то от един път не боли, лошото е да не стане система! Тогава ще разбереш какво е!

..."Всичко далече от морето е провинция"... Ъ.Хемингуей