да преодолеете шоково състояние без да ви се случи нещо също толкова силно, което да ви помогне да преодолеете стреса?

Ако някой Ви помага, променя ли се отношението Ви към него след това? А в каква посока? В психологията се дава пример за емоционалната зависимост - че много често пациентите се влюбват в психотерапевтите си. Съгласни ли сте с това? Или по-скоро ще се дистанцирате от човека, който знае толкова много за Вас?

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Може би ще оставя той/тя да реши, ако също знае в какво съм се превърнал...

Мълчанието е най-добрия отговор. Мълчанието е злато...

да взимаш решение, а как го чувстваш? Ако ти се е случвало, разбира се

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Влюбването, увличането по човек, с който си свързан в някаква зависимост е явно нормално, ученик в учител, пациент в лекар, клиент в адвокат и т.н. В очите на получаващия помощ, другият е всезнаещ и всеможещ, изключително по своето значение същество в живота му.
такива ми ти работи.

понеже нe искаш да прекъсваш "емоционалната зависимост", трябва да си дадеш сметка че тази зависимост може би не е еквивалентна. Този който ти помага също е във връзка с теб - но дали е готов за същата сила на обвързване? Опитай да го привлечеш ако си сигурна че няма да го оплетеш в нещо от което няма да намери сили да се откаже за да не те нарани...Бъди себе си, и му позволи и той да бъде себе си - доколкото все още сте същите, като преди да се срещнете...
Намирай го винаги в себе си, и го търси и за още помощ, но без да му се увесваш на врата - той иска ти да можеш/да си силна...за да му помогнеш, когато има някога и той нужда от помощ...
Докажи си че живееш, за да си го докажат всички че и те са живи...

На моите чувства и аз не се доверявам, че да давам съвети? Вземи само тези думи, които могат да минат през теб, а приличащите на стени ги заобиколи - ти решаваш...

Мълчанието е знак за съгласие...

че бих се чувствала неловко. Дистанцирането ти звучи нелогично?

Изпадала ли си в шок? Как го преодоля? С какво? Или с кого?

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Далеч съм от идеята да се увеся на нечий врат - мразя бесилките

Тази тема дойде от другата, от една реплика и реших, че е добре да се изнесе отделно. В случая само питам - според мен по-нормалната реакция е отдръпването и избягването на по-нататъшни контакти, след като се излекуваш/възстановиш/завършиш...

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

следваш психология? Питам само за протокола.
Аз съм от другата страна, на тези оказващи помощ. Дистанцията е част от помощта, на мен ми осигурява спокойствие, а на нуждаещите се- сигурност.

Завърших отдавна, но навремето доста четях. И сега от случайна дума или фраза изникват спомени от книжките и се опитвам да разбера...

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Пишещите в този клуб, са млади, здрави, образовани и с добро самочувствие.
Дори и да прибегнат до помощта на сповенатите професии, едва ли ще превърнат насрещния субект в свой идол и обект на мечтите си.
Предполагам, че това се случва на силно неуверените хора, с проблеми в общуването. Вниманието, специално насочено към тяхната личност, ги кара да рисуват във въображението си друг вид взаимоотношения.