Много често хората казват: "Ако знаеш само какво преживях, колко ме боли, колко страдах...". А според мен боли повече от неизживяните неща.

Отчайващо е да прескочиш детството си, да не дочакаш първата любов, първата целувка, да не усетиш как расте бебчето в теб, да не изиграеш първата си компютърна игра, да не караш кола,... няма значение за какво точно става въпрос, важното е, че не се е случило!

Какво мислите вие?

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Редактирано от Hecpaмeжливka на 17.07.01 21:43.

боли само ако непрекъснато мислиш за времето... брояча никога не спира, календара е на стената, мига отлита преди да го разгледаш отблизо...

Колкото повече мислиш за времето, толкова повече то е в теб, и ставаш един голям часовник, който не знае на колко часа е навит да звънне...

(много песимизъм, борбата с времето е като с вятърните мелници - винаги се въртят)

Сложи прът в колелото и забрави колко е часа, излез на лунна разходка (по безопасно виртуална), сложи часовника си в аквариум, и плувай надалеч, до края на дъгата, където росата ще те накара да разбереш че часът е 0:00

не гледай кой за колко претичва 100м, или да ли колата ти се ускорява от 0 до 100 за XX сек...
карай на платноходка, нека вятъра те води, не мотора с постоянен въртящ момент...

waiting for timeout...

спокойствие/удоволствие

на пръв поглед е така. Можеш да говориш, защото не го чувстваш. Някои неща или трябва да се изживеят навреме, или ги губиш завинаги.

Ако не си ял сладолед като дете можеш да го изядеш, като пораснеш. Но ако не знаеш какво е детство... не можеш просто да върнеш часовника.

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Вече ще си помисля че си тръгнала да се отказваш от някои от мечтите си! А за нечувстването не си права, просто си оставам оптимист, и това е, другите мнения не важат за времето на моя свят...

не връщай часовника, само го погледни през огледалото... ама по-добре го метни през прозореца.

спокойствие/удоволствие

Когато някой ми каже "това и това ми тежи и още страдам, че се случи", аз съм сигурна, че не това е, което иска да ми каже. А че го боли, че НЕ е изживял обратното... Права си, че от пропуснатите неща боли много повече. Грешките и бедите винаги ни учат на нещо, но това, което не сме усетили и преживели, повече ни измъчва. Казано е, че никога не можеш да пиеш от една и съща река. Трябва да се гледа напред, защото времето си върви и във въздишките за минали пропуснати възможности няма смисъл.

То аз че понякога сама не се слушам и задълбавам, е вярно, но пък след поредната самоналожена доза оптимизъм се чувствам определено по-добре!

За детството мене да ме питаш... Но нещата са точно такива, каквото са. Всеки ден ми се припомня за пропуснатото и какво - да страдам? Няма начин - и да се родя наново, няма да знам, че съм била СЕГА, нали? Някои загуби са завинаги, това е.

ако изхвърлиш часовника се нарича инфантилно поведение...

Не, не съм се отказала и няма да се откажа. Но някой беше казал - "Отнасяй се с разум към мечтите си, защото те са крехки и чупливи като стъкло". А аз съм прекалено силна за тах и изглежда ги счупих...

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Но това не ми пречи да се разкисна понякога и да си мечтая...

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

че е самоналожена... Винаги мога да продължа след това, което ми се случва, дори и след години, но не мога да изживея неизживяното... Лошото е, че това определено се отразява на поведението, на реакциите... А никой не прощава на различните от него - хората се стахуват от неизвестното...

Откажеш ли се от мечтите си - умираш!

Дали можеш да продължиш след това, което не се е случило ? ? ?

На различните не е и нужна прошка - сама си я даваш. Можеш ли да приемаш че някой друг е различен - тогава, значи се приема и това че ти си друга. Всеки е друг, във всеки следващ момент, времето не се мери в секунди, а в моменти. В Англия са правили изследване, и са установили че един момент, е средна величина към 5 мин., но даже и да си различна, не виждам повод за тревога - спри със страховете, защото сигурно имаш изграден в твоите представи момент в бъдещето, когато се виждаш как наваксваш всичко което липсва от преди...
Но заради това че се чувстваш "окончателно" различна - заради навика на непреживяното, сигурно вече се отказваш от това, и го определяш като илюзия... без да кажеш какво точно те разстрои не мога да продължа, без да стана невнимателен като слон в стъкларски магазин, или циничен...
Страх ли те е от цинизма - дали е част от теб, след като вече свикваш да си различна...

Пожелавам ти своенравност, циничност ако трябва, чувственост без "отразено поведение", и откриване на нови моменти - различни за по избързалите в свикването към нещо друго от деца, от което няма изход... Дали е по добре да си инфантилен или различен - избора си е твой/мой/на всеки...

С най-добро отношение, но и опитвайки се да не спестявам нищо...

спокойствие/удоволствие