Искам да ви питам нещо друго: А някога мразили ли сте? Кого и защо? А себе си? Как проедоляхте омразата? В какво се превърна тя - болка, тъга, любов, безразличие?

да мисля за тези неща - любовта е позитивно чувство, дава надежди (та дори и напразни), а омразата - не според мен омразата може да се превърне само в себе си.Иначе не е било образа а друго.Също както с любовта...

Няколко човека съм намразвал много.. Но май сега просто са ми безразлични -защото с времето се отдалечих до тях ..

мисли за любов! Но това няма да премахне факта, че омразата съществува. И унищожава този, който я носи в себе си. Но и пречиства. Ако успееш да я преодолееш, да я трансформираш в безразличие след това се чувстваш невероятно свободен. :)) Желая ти много любов през тази седмица!

Сигурен ли си, че това, което си изпитвал към тях е било омраза? Искал ли си да ги унищожиш, да изчезнат завинаги от живота ти, да забравиш за това, което са ти причинили?

не обичам безразличните хора - и защо говорим за безразличие - тук такива хора няма според мен. Желая ти наистина по-малко трансформации на омраза тази седмица ;-))

Точно така - всичко това,което изброяваш...

Опасно нещо е омразата. Силна отрова. И бумеранг...

мразя жена си

Да, така е. Но понякога тя е единственото нещо, което те поддържа жив, не мислиш ли?