На 13 февруари 2003 година внезапно почина акад. Димитър Мишев. Искам да Ви разкажа малко за него, защото той беше един много специален човек и щом сте в този клуб е малко въпрос на обща култура да знаете за него.

До смъртта си той беше директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН. Акад.Димитър Мишев има над 40 годишна изобретателска, конструкторска, научна и преподавателска дейност. Още на 19 годишна възраст участва в създаването на телевизионната техника у нас, а по-късно осъществява и първото предаване на БНТ. Една от книгите му е посветена на историята на телевизията в България. Той преподаваше “История на телевизията” във Факултета по Журналистика при Софийския Университет.

В областта на космическите науки е основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – направления, в което България е призната за авторитет в света. Признаването на България като 18-та космическа държава и извършването на първия българо-съветски космически полет са част от неговите неизброими постижения в изследователския му път. Научен ръководител и конструктор на многобройни видеоспектрометрични системи “Спектър 15” и уникалния “Спектър 256”(работили до последните мигове на станцията “Мир”). Разработва и космическите апарати “Фобос” за изследване на Марс.

Акад.Мишев има над 66 изобретения и патенти, над 400 научни статии и книги, преподава в няколко университета. Член е на 3 международни академии и чуждестранни научни организации. Вицепрезидент два мандата на Международната астронавтична федерация /МАФ/. Единственият учен записан три пъти като златен изобретател на България. През 2001 година той стана десетия учен в света, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика за фундаментални изследвания “За съществен и дълготраен принос в развитието на Космическата наука”. На 5 декември миналата година той получи наградата "За особен принос в науката", която се присъждаше за първи път от Министерството на образованието.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Из речта му при връчването на наградата за особен принос на 5 декември 2002
...Имах изключителното щастие да уча в класната стая, в която големият български композитор Панайот Пипков написа химна “Върви, народе, възродени”. Имах рядката възможност да чиракувам и работя със световно известни български учени и специалисти, а по-късно и с чуждестранни такива. Съвместната ми работа с тях ме убеди, че трябва да се познават и признават истинските постижения на другите, че трябва да бъдеш изцяло отдаден на своята работа и безкрайно честен, че трябва да популяризираш постиженията на своите колеги в областта, в която работиш, както у нас, така и в чужбина...
...Ще кажа още един път, че моите успехи в науката (ако приемем, че имам такива!) са свързани със съвместната работа с моите сътрудници, докторанти, колеги от страната и чужбина. Живея с усещането, че още не съм направил най-важното...
...Мечтая за времето, когато на науката и на тези, които се занимават с нея, ще бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране. Когато всички ще са убедени, че това не е алтернатива, а императив. За да бъда сред първите....

---------------------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря Ви, че прочетохте тези редове. Радвам се, че познавах този човек и ще си спомням смехът му.

Чудесно е, че си написала това!
Не знаех нищо за акад. Мишев, макар че имам широка обща култура. Много ми беше полезна твоята информация. Такива хора ме карат да се чувствам горда като българка.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

той си заслужава всяка добра дума
благодаря клер

Приветствам това което си написала!Очевидно е че присъствието на този човек в академичиня живот е оставило плодове ,които ще жънем в лицето на теб и хора като теб!
Поздравления!

I kvo ni ebe tva?