Предполагам, че вие имате отговор на моя въпрос - опънал съм си палатката на Урдините езера в Рила и си бивакувам най-спокойно до момента, в който приближават облаци и започва да гърми и да вали, бихте ли ми отговорили мога ли да бъде спокоен, че светкавица няма да удари моята палатка.
Сигурен съм, че много от вас ходят на палатка и са попадали в подобна ситуация, ако искате разкажете как постъпвате в такъв момент, щото аз досега само по хижи ходя ама нали знаете - мераци.
Кои палатки са най-добри и на какви цени?

Светкавицата със сигурност няма да ти удари палатката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно не си много запознат с заобикалящия ни свят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, че едно време, мама като ме буташе да ходя на училище, аз я слушах, та сега мога да разбера твоя отговор. :о)
Благодаря за просветлението!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали мълния ще ти удари палатката или не е Божа работа. Във всеки случай, ако мълния удари палатката, е по-добре да не си в нея ( и близо до нея да си, пак не е хубаво). Както вече колегата обясни, в такива случаи е най-добре да се оттървеш от всякакви метални предмети, особено дълги и заострени, да се свреш в някоя дупка и да чакаш да те отмине бурята. Никак не е добра идея да стърчиш на билото. Като утеха мога да ти кажа, че в Рила обикновено времето не може да се развали изведнъж, без да даде предварително признаци за разваляне. В повечето случаи имаш около 2 часа за да слезеш в по-ниско и безопасно място

След като си получих заслужената критика, искам да те уверя, че не подхождам със заяждане.



"Някъде, нещо невероятно чака да бъде открито"

Извинете ме за острия отговор!

Наясно съм, че трябва да се отърва от всичко метално и да сляза на ниско, защото все пак ходя от малък, сега имам желание да не спя в хижите(изключение са добре подържаните), а да излизам на палатка. Когато преди съм спал на открито усещането е било невероятно, въпреки бурята на Страшното езеро, когато подпирахме рейките с раниците, но въпреки това те се счупиха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,

И трите се използват общоразговоримо за да опишат едно и също явление и обикновено на всеки е ясно за какво става дума. Но когато един термин се напише нещата действително трябва да се прецизират. Снощи отворих една книжка за нещастните случаи в планината (не е "Планини и хора") и там се говори за попадение от мълния и нито дума за светкавица или гръмотевица. Значи, ако не бъркам, мълнията е физическото явление, което е съпроводено от гръм (гръмотевица) и просвяткване (светкавица).

Поздрави,
Турист

Здравей!
Би ли ми казал как се казва онази книжка за нещастните случаи в планините, която си чел снощи? (Проявявам голям интерес към такъв тип четиво, но не намирам много материали.)
Поздрави



"Някъде, нещо невероятно чака да бъде открито"

1. Напрежението на статичните електрически заряди, непосредствено преди разреждането им под формата на мълния, достига МИЛИОНИ и ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ волтове. Сумарния ток в арката - тя обикновено се разклонява силно, може да бъде и няколко хиляди, дори десетки хиляди ампера.
Така че, при мощност на импулса от порядъка на няколко МИЛИОНА киловата, разреждащи се за части от секундата, опасността от този взрив си е напълно сериозна и реална. Отделно от това е поразяващото действие на високото напрежение - в USA по едно време така екзекутирваха.....

2. Въпрос втори - някой да е виждал маркировачни жалони, ударени от мълния? Включително и по най-високите билни пътеки?
Такива просто НЯМА. Изглежда, причината е във възприетата у нас конструкция на тези жалони, която осигурява добър контакт на металната част със земята и действува като перфектен гръмоотвод, разреждащ напрежението около себе си.
Но ДЪРВЕТАТА масово понасят и получават удари на мълнии. Лично аз съм виждал нееднократно буки в Ст. Планина, тлеещи със дни след такъв удар.

3. Преди години, слизайки от вр. Косица към х. Паскал, попаднахме в една от най-силните бури, които някога съм виждал. Настигна ни на открито, до хижата оставаше повече от половин час път, по силно изровения и еродиран терен там. А валеше из ведро, смесено дъжд и ситен град. Мълнии биеха през няколко минути - впрочем, такъв ад не може да се опише, той може само да се преживее. Да продължим надолу беше невъзможно и явно опасно.
Така че ние извадихме найлоните и си направихме нещо като малки палатки около себе си. Разположихме се в една малка долчинка, на около 5 - 10 м от един маркировачен жалон.
Е, бурята трещя и бесня около половин - един час. Мълниите бомбардираха и мляха и отсрещния баир, и ридовете зад нас - не ги броих, но са били не по-малко от няколко десетки. Но нито една не се заблуди да се отбие при нас.....
В крайна сметка, освен лекия уплах, нямаше никакви други последици, дори не бяхме и сериозно намокрени. Но, разбира се, за премеждието бях виновен единствено и само аз, и никой друг - защото съм се бавил и мотал по пътеките, вместо да се движим бързо и експедитивно, за да стигнем и да се скрием в хижата преди бурята.....
Та така, по въпроса за мълниите и Божия гняв. Бог пази, но ако не се опазиш сам ....

Редактирано от Topepo на 20.03.01 17:11.