Имате ли разкази за тези си пътешествия - би ми било много интересно да чуя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В клуб "Политика" и "Съновник" има страхотни изживявания!!!!!!!!!

М.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Викаш объркала съм клуба?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Във политиката хич не ми се вре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....Убедена съм/поне за себе си/,че човек отива в днешната планина,за да се
наслади на настоящето.Това нещо,което е пред него и в него - а не в неясното утре.Убеждението,че момента от настоящето е тъй-хубав и незаме-
ним и с нищо неподменим в "отвъдното".
Когато цялата хубост на планината е пред широко отворените ми очи,когато
с върховете на пръстите на ръцете и на краката си се боря за оцеляването си
в тази безкрайна природна красота - в минутите на катарзис след това, са из-
плували по някога мили,скъпи мисли за нереалност,......но за "отвъдно "?!!!!!
това е да си загубил въображението,фантазията и вярата в красивото и непов
торимо настояще........

С поздрав,
от сегашната планинска красота

М.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Марулка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше последния ден на месеца.Тя беше ниско малко момиченце.Стоеше до прозореца на огромната зграда .Малкото момиче се пулеше през прозореца който най-ясно отразяваше тържеството което се вихреше в една от залите.Ясно се виждаха хората които се бяха събрали...доста хора.Как да забравя лицето и...Някога в старото време.....в годините на моята младост ...когато Баба ми крещеше по цял ден...та в това време се намери едно момиче което всеки ден идваше до нас....и гледаше как рисувам на прозореца гледащ навън разни грозни животинки....Та това момиченце ми заприлича за миг..на онова в моите представи.Тогава всичко беше различно...Но сега действителността поне за мен беше прекроила доста нападателно картата на Живота....
И сега момиченцето ми привлече вниманието...Прекрачих наколкото крачки растояние което ме държеше от нея...
Тогава видях лицето и.......Детето плачеше.......Побързах да я попитам защо плаче....Но...тя се изплаши и избяга...Извиках плахо....,че нищо няма да и направя..след като установих,че едва ли ще помогне изкрещях с колкото ми глас държи...И добре ,че нямаше хора...Щях да привлека вниманието на сивия поток.
Тя спря обърна се и ми извика:За този ден уроците ти стигат-след което още по бързи побягна към лакатушештите улици....
Стоях 2 часа на улицата,малкото хора които минаваха дори и не ме забелязваха.За този ден уроците ти стигат.Можеби се побърквам..............А можеби Не...

Тишината стопява разликата за която толкова дълго сме се трудили.Всичко се знае!Всичко се случва!

zdravei
mislai che temata si ia biva..
naistina i az kato se zamislia ne mi se iska da sam chast ot tozi vseobst egoizam tuk v golemia grad..chudia se kakvo li bih pravil ako giniamashe planinitye i lipsvaseh prirodata..nima stiah dabada kato drugite??ne znaia...ti kak misliash??
pozdravi joro

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Жоро,
докато живеех в малкия град и моята утеха беше в природата... това съзерцание (което и на Дух дава живот) беше единственото... Но това беше не поради малкия или голям град, беше поради липсата на хората около ми, които да споделят мислите ми... предпочитах да споделям с природата, за да бъда разбрана... Големият град не те променя, не те прави повече егист... важни са хората около теб.
Преди си мислех "какво бих правила ако нямам тези очи, да се любувам на красотата около си", сега започвам да проглеждам красотата вътре...
Докоса с природата е докос до звездите, докос до божествения живот, защото ни позволява вътрешно вглъбяване...


Привет, Жоро... Привет, Дух...