Здравейте, Преди две седмици бях в Румънските Карпати. Бях във Фъгъраш. Тя представлява едно 70-километрово било в съществената си част високо около 2300-2400 метра. Много е красива - има стръмни склонове с дълбоки долини. Северните склонове са доста скалисти. нещо средно между нашите Пирин и Стара планина, аме не съвсем. Аз сложих четири снимки на адрес http://www.geocities.com/SiliconValley/Network/9276/mn/carpati/carpati.htm . От тях може да се види харатерният релеф на планината. Оказа се, че това е много достъпна планина. Даже си мисля, че за човек от Североизточна България ще е еднакво по отношение на финансите дали ще иде там или на Пирин. На мене за 8 дни ми разходите ми бяха 210 (айде, ако нещо не съм включил 230) лева заедно с пътуването от София до Букурещ и обратно в спален вагон. Цените са като тук, вътрешни влакове има много. Според мен едно отиване до там за 7-8 дни си напълно си заслужава и внася известно разнообразие - все пак това е различна планина. Ако се интересува някой за конкретни неща, нека пита. Иван

Здравей! Няма да питам, а направо ще искам. Защо не опишеш накратко пътуването си там? Не са много членовете на клуба, които носят разкази от чужбина, затова забрави скромността. След премеждията на колегите в югоизточна Азия ще е любопитно да узнаем и нещо за съседите ни. Поздрав: Синева

Откъде тръгна и докъде стигна? Как е положението с маркировката, картите и сигурността? Границата Русе - Гюргево е най-забавното място за напускане на БГ, достойно за евтин екшън. Как беше този път? К.

Цялото приключение представлява накратко следното Тръгнахме трима с влак за Букурещ в 19:50 от София. Влака е за Киев-Москва. Ние си взехме места в украински спален вагон. Нямаше много хора във вагона, но жегата си я биваше. То нали и прозорците са направени да не се отварят, добре че в коридора се отваряха. Не спазихме препоръката да не ги отваряме, защото "кондиционер работает". Е да ама "не работает". След няколко часово висене на Русе и Гюргево за около час и половина стигнахме в Букурещ - гара Bucuresti Nord - 08:30 часа сутринта. Още преди да се види града, в полето стърчеше едно огромно нещо. То се оказа двореца на Чаушеску. Отблизо после го видях - тоя човек е нямал мярка - в най-гладните им години го е строил. Наоколо са блокове за партийни другари - с разни колонади по покривите. Липсваха само римляни с тоги да се разхождат напред назад. Иначе в Букурещ има какво да се види. Има една запазена стара част с разни сгради. В една книжарница се опитаха да ни оберат циганите, за щастие не успяха. Близо до кметството има един парк с хубави заведения. Бирата е добра и не скъпа - около лев. Най-добри са Ursus и Silva. Ние си взехме кутии и за влака - едно правилно решение. В Букурещ търсихме карта на Фъгъраш, но не намерихме. Купихме на Retezat и Bucegi - това други две планини от Карпатите. Решихме, че ще купим от Брашов. Между другото в Румъния гледат да ти приберат пари за каквото им падне. На перона на гарата се влиза с билетче от 20 стотинки. Влака за Брашов е интерсити и към 17:00 ни закара до там. Ако не друго - железопътната мрежа е развита добре в Румъния. В Брашов нямаше време за разхождане, защото сле 20 минути хванахме един местен влак за Zarnesti - едно градче на 28 км. И там нямаше карта на планината. От селото един ни взе на стоп до хижа Plaiul Foii. Тя е източния край на Фъгъраш. В Румъния стопа е платен - за 10км ни взе шест лева. В хижите не трябва да се спи - допустимо е само ако падат камъни. Мръсни са. Всички ходят с палатки и спални чували. Рядко виждах хора с леки раници. Добре е да се запаси човек с храна - в случая най-доброто място е или Брашов или Zanesti. След Plaiul Foii се върви по една река до горски дом Рударица. Ако човек забрави къде е, може да приеме, че е в подстъпите на Рила или Пирин. Няколко километра след този горски дом пътя се изоставя и след стръмно качване се излиза на билото на планината. То тук е още ниско. Ходенето по тая планина е билно без много варианти. Първия ден си беше изцяло като в Стара планина - заоблено, без скали, стени. През втория ден стигнахме до най-високия им връх Moldoveanu и спахме под него. Беше паднала мъгла и едвам намерихме място за спане. На другия ден беше слънчево, без облаци и се качихме на върха - там има един кръст. Нататък планината е много красива - от север отвеси, от юг стръмни склонове и дълбоки долини. Пътеката е добре маркирана и понеже няма варианти ясно се вижда през два баира нататък. На едно място планината се пресича от път - т.н. Магистрала Транс-Фъгъръшан. Тя се качва до 2044 метра. Почти никой не минава по нея, защото на 40км по-нататък си има хубав път по река Олт. Така че тя е още едно постижение на социализма в Румъния. Затова пък там има хижа, в която дават храна. Следващия ден ни беше най-екстремен - качва се връх Negoiu - 2533 метра. Минава се през една камина, може би 150 метра дълга, по която е прекарана верига. Жалко, че беше мъгливо. То в тая планина надали има 5 дни последователно слънце. Тя е климатична граница, по-важна от Стара планина. След Negoiu до следващия връх билото е доста тясно, ръбаво и макар, че не е дълго се минава бавно. После времето се скапа и спахме под един връх, където пет пъти за една вечер ни би град - ама яко. На другия ден слязохме на север през хижа Barcacui. Там видях румънска хижа отвътре. Е, не, не става за спане. В град Avrig хванахме влак за Sibiu. .....

..... Sibiu e красив град, в средно-европейски стил - не прилича на румънско. Има много стари сгради, останали от Австро-Унгария. Той е бил втория по големина гарнизон на империята след Виена. Там обаче пристигнахме късно - към 20:00 и малкото частни хотели бяха заети. Ние спахме в един голям за по 40 лева. Поне топла вода имаше безкрайно. До късно има хора по улиците, много туристи и кръчми. Но бяхме уморени и се прибрахме да спим. На другия ден обиколихме центъра, с много забележителности, пихме бира няколко пъти и към два часа си хванахме влака за Букурещ. Sibiu е едно светло петно в Румъния - на общия фон. В Букурещ стигнахме към 20:00 и в 23:55 влака за София тръгна - но този път в български спален вагон - много по-добре от руски. В планината имаше много туристи и все хора на студентска възраст. Практически винаги имаше хора, знаещи достатъчно английски, така че човек да се разбере с тях. Това беше. Иван

Тръгнахме без карта на Фъгъраш, защото нямаше. Едни поляци, които слизаха първия ден, когато се качвахме, ни дадоха една, снимана на ксерокс. Щяхме да се оправим и без нея, ама нямаше да знаем кое какво е. Карта си купихме на хижа Balea, ама то беше на четвъртия ден чак. Маркировката е добра, където има разклони има табели. Понеже основния маршрут е билен, а билото не допуска варианти, пътеката по него е една и ясно различима. Планината е студена - по-студена от нашите и е добре да се носи пухен чувал. Тъй като хижите са далече от билото и слизането до тях е минавка, трябва да запасяване с храна. Вода има, но не чак като на Рила, и изворите не трябва гордо да се отминават. Един овчар ни показа къде има вода и ние го наградихме с две бульончета. Местата, където сме разпъвали палатките са на височина около 2200 метра. Характера на ходенето е по билото нагоре-надолу-нагоре-надолу по цял ден. Въпреки, че изглеждат големи, размерите там са по-малки от колкото в Рила. Нещата по-бързо се стигат. В случай на нужда бързо може да се слезе на север до село или град с влак. Планината е по-мръсна от нашите, румънците хвърлят боклуци където им падне. На границата мина добре, ако не броим чакането. Нашия митничар не повярва, че не отиваме в Канадското посолство. В населени места трябва се внимава - има много съгледвачи за разсеяни туристи - абе краде се в тая страна. Като цяло са на 5-10 години след България. Спомняш си минали години там. Мизерия е. Още много комунизъм имат, ама бирата им е хубава, което е лъч надежда. Иван

И още малко: Според мене е по-добре Фъгъраш да се минава от запад на изток. Още първия ден може да се навлезе в съществената част на планината. От изток един ден е през по-ниски части със заоблен релеф. Може би трябва да се мине границата на Видин или Оряхово и от там през Крайова (?) и/или Питещ да се мине с влак западно от планината покрай река Олт. Може да се слезе на Sibiu. Заслужава си, защото града е хубав, а може да се набави храна и информация от там. От Sibiu с връщане назад 20-30 km до село Turnu Rosu се отива на началния пункт и планината се "захапва". На втория ден се качва Negoui в този вариант. Друга планина със западен подход от България е Retezat. Тя е по-малка по размер, но височините достигат 2500 и е с по-алпийски вид. Поздрави Иван

При това положение защо не сканираш ксерокопираната карта и не я сложиш на сайта си, може и на страница без друг линк, ако не искаш да си я загрозяваш? То се видяло, че догодина ще ги посетя румънските планини. Това лято минах през Брашов и Синая с влак и много ми се видяха интересни планините, които се виждаха от линията. И си прав, че Урсус е свястна бира. К.

ОК, ще я сканирам и ще я сложа. Това, което си видял от Брашов до Синая е Bucegi, Фъгъраш e от Брашов до Сибиу. На Bucegi се намира една тяхна национална забележителност - каменен сфинкс - има го на една от банкнотите. От Busteni, което е до Синая, тръгва един много стръмен лифт за нагоре. Над градчето Zarnesi има и една друга планина - Piatra Craiolui. Висока около 2200 метра, но е карстов ръб, дълъг около седем километра. Точно над хижа Plaiul Foii. Поздрави Иван

Иване, догодина вероятно и аз ще се опитам да обходя някоя част от Карпатите. Желание имаше и досега, но имах нужда от сведения на пътували там хора. Пътеводител на Румъния съм виждал в книжарниците за чужда литература в София, а много практично подбрана и представена информация има и в сборните пътеводители за югоизточна и източна Европа. В тях са приложени използваеми карти. А дали няма румънски сайтове с подобна информация, подобни на този, който Турист създава? Поздрави: Синева