Това е една рецепта как може да се уплътни възкратка отпуска в България без особено натоварване. След дълги колебания море или планина да избера като Мечо Пух се спрах на "и двете" сряда - Стара Планина Този е етап не е много интересен. Става дума за една разходка до село Беледие хан с въвеждащи елементи на скално катерене и спускане, както и прахосване на време, нерви, сили и късове епидермис в прекосяване на шубраци, които всеки уважаващ себе си шумкар би избягнал. четвъртък - Рила Изходен пункт - паркингът ЦПШ Мальовица. Хваща се зелената евро-маркировка на изток покрай ски-влека, която след около двайсетина минути завива нагоре по една долина право на юг до Йончево везеро. (Знае ли някой кой е Крискарец Йончев, чиято памет е овековечена с бронзова плоча край езерото?) Това беше и езерото, избрано за ритуално изкъпване (по препоръката на Митко), предвид че Страшното е малко по-нагоре в района на недостопилите се преспи. От Страшното езеро без колебания се качва на връх Голям Купен (2731 м ?) и се подсича Ловницата от южната страна. Маршрутът предлага гледки към Рилския манастир и непосредствен контакт с Белия улей, Злия зъб и други рилски герои, на които им стига най-малка промяна във времето да си покажат рогата. Пътеката е маркирана с пирамидки, но би била твърде коварна при мокро време. Усещането за възвишено се подсилва и от подценените нужди от питейна вода по зъберите. Бях забравил, че за последен път над 2400 съм бил миналото лято в Боливия. Надолу от заслона на БАК (познаващ се по въртолетната площадка) - вода да искаш! Финал - ЦПШ Мальовица. За седем и половина часа преход в най-хубавото представимо време и то в култовия ден на лятно слънцестоене човек не видяхме над хижата! Прав е бил дядо Вазов да нарече Рила велика пустиня. петък - София, Източни Родопи Ден за възстановяване и прегрупиране. Бях поканен за водач-навигатор на състав от четирима души плюс доберман за прекосяване на страната с дизелово голфче. Потеглихме надвечер и за около три часа стигнахме в село Гледка в полите на Родопите, където и нощувахме на гости. Селото е на практика махала на известното с винарство Стамболово, Хасковско. Бил съм там и през септември и съм опитвал може би най-доброто десертно грозде в България. В наши дни в селото са останали предимно турци, след като българите са се изнесли в градовете. събота - Сакар, Странджа Източните Родопи могат да се отбележат само с няколкото явили ни се образци на местанат фауна - щъркели и костенурки - и с няколко представители на мохамеданската религиозна архитектура. От Харманли поехме по описания неотдавна от ИПИ транс-сакарски маршрут Харманли-Тополовград-Елхово. Западните склонове на Сакар са все още в твърде жалко състояние след опустошителните пожари от миналото лято, но към Тополовград се навлиза в свежи гори. Увлякох се в една асфалтова отбивка уж да търся останки от крепост Вишеград извън едноименното поделение на сакарския първенец, но останах разочарован - и да има крепост е някъде в поделението. А такава крепост даже в сайта на Турист няма. Останахме си с гледките към сърцето на планината. Наблизо стоели останките от крепостта Палеокастро, но прeцених, че времето напредва, а не ми се прекрачваше твърде рано границата на възприемчивост на исторически атракции у спътниците ми. По важно беше да спрем в устремския манастир. Полутахме се, разбира се. Заварихме едни навъсени млади монахини, чийто поглед се постарах да избягвам през цялото време. На ръба бях даже да не вляза в църквата, ако не бяха двойка други миряни да съберат кураж да помолят да им се отвори. Сравнително голям възрожденски манастир с много хубави цветни лехи. На портата пише, че е основан през средните векове, а на църквата - че е вдигнат от някакъв отшелник, на когото му писнало да кисне в пещера през XIX век. До самата пещера се стига за около петнайсетина минути по козя пътечка и няколко сипея, особено подходящи за дами на токчета. За разлика от монахините събралите се на енювденски курбан хора от съседното село Мрамор се оказаха много мили и сърдечни. Пет пъти ни обясниха как да намерим несбъркваемата пътека за пещерата, за всеки случай пратиха две деца да ни заведат, а после ни поканиха и на трапезата си и даже споделиха с нас агнешкия мозък, който беше един за пет семейства. Прясно овче сирене, салата и пиене беше дал Господ. А като се замислиш, животът им надали е толкова радостен, след като един си е оставил крака в мината, друг - зъбите и здравето, а дъщерите им - хубостта си. Нямаше обаче как да се заседяваме, защото ни чакаше още цяла планина, а на някои им се привиждаха и плажове. От главния път Елхово-Средец се отклонихме точно по споменатия от ИПИ тесен странджански път право на изток към връх Босна. Оценките за този път са меко казано полярни. Шофьорът на голфчето заяви, че тези най-бавни 40 километра в България трябва да се зачеркнат веднъж завинаги от картата. Имало дупки по асфалта. Сигурно зависи от марката на колата. На мене това ми се струва една от най-хубавите шосейни разходки в България. Чувстваш се като на алея в парк. Срещнахме само две коли, едната от които и номера нямаше. Този път би бил и задължителен участък в евентуални велосипедни инициативи в района. В началото обаче се свихме към село Голямо Буково. Това е автентичното забравено от цар и бог бедно странджанско село! Даже и пресичащата го Факийска река е забравена от рибарите и бъка от обитатели. 3-4 километра след селото по път, който в младините си е бил асфалтов се стига до манастира Св. Живоприемний източник. Голфчето се предаде още в началото, с което ни даде възможността да влезем в ролята си на истински туристи и да почувстваме Странджа и с краката си. Слава Богу, че на средата на пътя има чешма. Иначе можеш да се изпариш за 40 минути. В манастира, както подсказва и името му, също има чешма. Църквата е построена точно на извора. Водата е студена, сладка и се водила лечебна. Това е "рилският" манастир на Странджа. Което ще рече, че все пак има що-годе прилична по размер църква, при това новоизписана през 90-те. Даже и камбанария са почнали да градят, но не са стигнали много високо. Има и една саморазрушаваща се рядко голяма за тоя край жилищна сграда, която според местния човек била на 260 години. А има и една-две по-малки къщурки, които стават и за живеене и за приемане на странници, обадили се на попа или зет му в селото. Монаси няма. Разбира се Странджа няма да е Странджа, ако из цялата местност наоколо не се подвизават необезпокоявани от човешки надзор отегчени от жегата кози, овце и полудиви черни прасета. Чак след това прочетох в сайта на Турист, че в село Голямо Буково имало и крепост, която можела да ти извади очите. За съжаление тази забележителност не я догледах на място. Както пропуснах да забележа и крепостта в Земенския пролом, който пропътувах на гумена лодка преди двайсетина дена. Е, в морето все пак се окъпахме по светло. През Ново Паничарево и Ясна поляна излязохме край Приморско, свихме на север и се топнахме на пустия плаж Алепу, а после нощувахме на плажа Моно Петра край все още неотворения къмпинг Веселие. неделя - Черно море Малко плаж, задължителната мастика с шопска салата и пържена риба в Созопол и обратно по най-бързия начин в София. Това е.

Това е един от забележителните художници и карикатуристи от онова време, от град Самоков. Доколкото ми е известно, е бил и планинар и е оставил добри пейзажи от Рила, поради което и известното езеро е кръстено на негово име.

Извинявам се, че пак вземам думата, но съществува ли начин човек предварително да си напише в Word подобни по-дълги послания, да ги сейфа на дискета и от нея да ги изстреля, било като E-mail, било като послание в някой клуб? Преди малко се сблъсках с този проблем, при редактирането на E-mail'и до домакините, а в момента няма кого да питам....

opitai s new text document prez desen buton na desktop i menuto mu

По имейл няма проблем да се изпращат файлове. Повечето програмки (eudora, outlook) имат функция attach. Същата функция я предлагат и аплетите на уебмейловете като Hotmail, yahoo и др. Онзи отсреща обаче трябва да има подходяща версия на Word, за да ти отвори файла, след като го получи. В клубовете трябва да копираш и пейстнеш (дей гиди български!) текста от Word в браузъра. Не става да пратиш файла. Аз така и правя с по-дългите текстове. Д.

Изглежда не е имало особен смисъл всичко да се сгъстява в пет дена, защото току що си уредих лятна ваканция от поне месец.

Благодаря Димитре за интересния пътепис. Я напиши за ония 2400 м в Боливия-:) За крепостта Вишеград се прав - има я, но е във върховата част на поделението на сакарския първенец. Какво е останало от нея - не знам. Може би пише в книжката на Иван Велков - "Прочути крепости", от 30-те години, когато сигурно не е имало поделение на върха. Остава "свободен" другият Вишеград - онзи близо до Кърджали. Особено ме заинтересува описанието на Голямобуковския манастир. На картите дават манастир близо до Петрова нива, ходил ли си там? На Белидие хан към х. "Люляка" ли ходихте? Поздрави, Турист

На Петрова нива има един паметник и една схлупена църквичка, която ако не се лъжа, носи гордото име манастир.

Проработих по-задълбочено въпроса с прехвърлянето на файлове към клуба или към E-mail, според препоръките на Ради и Димитър и се получи следното: Чрез използуване на Copy и Paste, действително, файлове на кирилица веднага и безпроблемно се прехвърлят към клуба. По сложно е положението при E-mail - тук, при мен поне, файлове на латиница също се прехвърлят веднага в таблицата на E-mail, излизат и се четат много добре. Но файловете на кирилица не излизат изобщо - вместо букви излизат питанки - големи и малки, като само цифрите и латинските букви излизат, ако случайно ги има из текста. От това положение може да се излезе, ако в таблицата, в която се набира E-mail'а, се отвори меню View, с кликване на Character set се отвори един списък и от него се кликне Cyrillic. Последният, наистина е три вида - аз засега кликвам варианта Cyrillic (Windows-1251). Естествено, всичко казано от Димитър за съответствието между предаващия и приемащия РС си остава в сила, включително и за съвместимостта между кирилизираните шрифтове, последното, изглежда, си е един вечен проблем. При мен е инсталиран Netscape Communicator 4.5, възможно е при други програми и версии нещата да са другояче. И се оказа, че New Text Document в Desktop нямам (или не съм го открил засега). Поздрави, Тореро

Не съжалявай за сгъстената програма - сега ще имаш пък възможност да обиколиш други места! Като четях как са ви посрещнали в Устремския манастир се сетих за нашето посещение миналата година. Беше август, но точно тогава беше дъждовен ден, заваля ни накъде към Болярово и с прекъсвания дъждът ни съпътстваше до морето (сега тук в БГ е сташна суша и страшни жеги!) Та наближавайки манастира, подминахме един пешеходец с голяма раница, висок, як с брада и очила. Ние също подминахме отбивката като вас и докато стигнем и се върнем до и от с. Устрем той беше вече намерил манастира. Оказа се руснак, много разговорлив, разказа ни че е тръгнал преди 2 месеца пеша от Москва и отива за Афон (Атон), като минава през разни манастири и църкви по пътя. В манастира ни посрещна възрастна монахиня, много любезна и гостоприемна. Покани ни в църквата и сама ни разказа за подземието под олтара, което в последствие разгледахме. Руснака се представи за много набожен, но не познаваше светците от иконите и след като получеше отговор чий е съответния образ, го разцелуваше с думите, "а-а, он закрилник путешествеников" (или нещо подобно). Явно за него нямаше някой, който да не влиза в тази категория. Не знаеше и че на Атон може да ходят само мъже и се зарадва, че след като и той е такъв ще го пуснат. На пещерата не отидохме, защото точно тогава валеше силно. Всичките снимки, които направих бяха под един сгънат дъждобран, който държахме над фотоапарата. По-миналата неделя много враждебно ни посрещнаха на Драгалевкия манастир, но затова ще ти разкажа след обед, че ми свършва обедната почивка. Поздрави И.

В Драгалевския манастир иди на 15-ти август. Тогава е манастирският празник Света Богородица и всяка уважаваща се драгалевченка излага за освещаване по една погача-произведение на изкуството! Много е красиво.

Абе тук все се хвалим със снимки, пък организацията с публикуването куца. Какво ще кажете за една среща на "снимкосгляда" някоя вечер в центъра на София тази или следваща седмица? Идеалният вариант е да се видим на планина, но практиката показва, че много трудно се координират общи намерения през свободните дни, пък и да мъкнеш раница с хартия ...

Може би на 15.8 наистина ще е интересно, но аз се зарекох в близко бъдеще да не ходя там защото: Както вече споменах, преди петнайсетина дена, след като посетихме Боянската църква, за която Турист беше писал, че е отворена за разглеждане, решихме да прескочим и до Драгалевския манастир. В Боянската църква така и не успях да склоня "екскурзоводката" да щракна поне само прочутия стенопис със Десислава (без светкавица!), и още ме глождеше гърлото, когато на Драгалевския манастир трябваше да преглътна още един "горчив хап" :). Влизайки в двора мернах закачените на оградата нещо като роби в ярки цветове - оранжаво, зелено синьо и пр., но помислих, че са част от изложената на сергиите пред манастира стока. Направил наколко крачки в двора бях спрян от една млада монахиня с гневен поглед с думите не съм ли прочел бележката на входа, че лица с неприлични дрехи като моите (бях с тениска и бермуди) трябва да обличат въпросните роби като влизат. Извиних се и помолих за разрешение да остана в двора докато останалата част от компанията (с дълги панаталони и рокли) посети ърквата. Срещнах отказ и излязох. Загледах робите, на които беше извезано ДМ, Драгалевски манастир Драг Ман и т.н. и установих, че са страшно дълги. Аз съм висок 176 см, но ако бях облякъл някоя от тях, щах със сигурност да се спъвам и да се налага да си вдигам полите. Най-идиотското обаче беше, че веднага след мен беше изгонена и една майка с момиченце на възраст около 7-8 години, което беше обуто в клинче до коленете! Драгалевския манастир ми беше любимо място и много често сме минавали там след екскурзии, дори и зимно време сме се обивали като се спускаме със ски, откопчавали сме ги пред портата и сме влизали да пием вода, да запалим свещичка (че сме още цели :) и да си починем. Съгласен съм че не е уместно да се влиза разголен в манастир (например по бански), но мисля че в момента на Драгалевксия манастир в това отношение се прекалява и на фона на пиянските оргии (а и не само пиянски) които стават с благословията на управите на много манастири (Клисурски, Роженски, Рилски, Чекотински, Къпиновки и пр.) това с облеклото е направо пресилено и може би малко даже лицемерно. Ние се присмиваме на мюсюлманите за техните овехтели и сковани традиции, а явно този елемент се появява и при нас. Както и да е - може би малко се отплеснах. А за предложението на Димитър за среща в града или на теферич - защо не! Само че наистина всеки си има разни задачки и ангажименти и не знам доколко ще се получи. Поздрави И.

Подобни норми действително съществуват - при влизане в църква човек да е ако не с официален костюм, то поне прилично облечен. Последното предполага за нас дълъг панталон, риза с дълъг ръкав и т.н. За дамите е още по-строго - никакви миниполи и деколтета -допускат се само строги, дълги до петите затворени дрехи - рокли или костюмчета. Това са канонични изисквания, доколкото зная, които през вековете са налагани с огън и меч... Друг въпрос е, че през близкото минало не се спазваха, а сега, обратно, се налагат пак по-нашенски...... Освен това, при влизане в манастира се полага богомолецът (защото всички миряни сме третирани като такива, щом влизаме там) да се прекръсти веднаж на главния портал, втори път пред църквата, да целува иконите и т.н. А правенето на снимки май се счита и за светотатство.... Запомнил съм тези неща, защото са ми правени забележки по тези въпроси, включително и при развеждане на чужденци. Веднаж една пенсионерка - отвъдокеанка изпадна в благоговеен гняв, че не се прекръстих при влизането в църквата. А пък съм виждал и как младия поп, след като една твърде засукана мирянка в Родопите изпълни всички ритуали при влизането, се завтече след нея. Вероятно, за да я усъвършенствува при изпълнението им.... Поздрави, Тореро

Според мен всичко е въпрос на мярка. И ние трябва да се събразяваме, че в манастирите са домове на хора, които имат по-особени възгледи за живота от нас. А и на тях трябва да им е ясно, че все пак живеем в 2000-ната година и не можем всички да се обличаме в зебло до петите. Ако тръгнем по каноните, трябва да имаме предвид и забраната на непокръстени православни да влизат по-навътре от притвора в църквата. За еретици от други вери, католици например, пък и дума не може да става. А в наше време е нормално църквата да е гостопроиемна за всички, стига да се спазват някакви разумни норми на облекло и държане. Тук ми идва на ум един куриозен случай за една моя съученичка, която миналата година се ожени за шотландец в православна църква в София. Официалното облекло на мъжете от този народ е фрак с карирана поличка. Поповете само промърмориха малко за това, че се вижда гола плът по краката, но после си ги венчаха по всиьки правила.

Няма проблем да се пише на която и да е текстообработваща програма. Да се копира в клипборда и след това да се постави където трябва в интернет.

Пътувал съм по споменатите 40 км. припоръчани ми от приятели като прекия път от Приморско за Елхово. Не минавайте от там с кола! Особено ако бързате. Защото така или иначе разтоянието се изминава за около 2 часа и носи сериозен риск ако случайно срешнеш друга кола на завой. Въпреки, че пътя е красив е много тесен и ще е опасен и за велосипедисти. За велосипеди бих препоръчал Родопите. Планината е с много удобни за каране пътеки и е изключително красива. Предишния месец ходих за една седмица, но все още нямаше туристи и повечето хижи са затворени. Пътуването в планината с велосипед е изключително удоволствие :-)