Здравейте! Този път ще напиша нещичко за Скакавишкия дял на Рила, тъй като той е малко познат. Имайте предвид, че тази част на планината е резерват и е добре потокът от туристи там да бъде ограничен (това естествено се изпълнява от относително по-трудната проходимост на този дял). Моето мнение е, че посещението от няколко ценители нанася много по-малка вреда от качването с джип до Окото или на Ибърския дял (каквото съм виждал, за съжаление). @@@ В събота минах от Боровец през Мусала (видя ми се, че лифтът работи, но не съм сигурен) - над Грънчар - Рибноезерния преслап - вр. Йосифица - Венеца - Шишковица - Прекоречкото езеро, където спах (макар, че беше още доста рано). Неделя: до вр. Възела -Скакавците - Възела - р. Маринковица - Рилски манастир. Ще опиша подробно дивата част на този маршрут, а именно - Рибноезерен преслап - р. Маринковица. @@@ Рибноезерният преслап се намира между вр. Канарата и вр. Йосифица, на пътеката от Грънчар за Рибни езера. Оттам можем да изкачим вр. Йосифица (зимен път през Рибни езера и р. Маринковица), а може и да го подсечем, движейки се по хоризонтал - и в двата случая излизаме на седлото преди вр. Венеца. Оттам е възможно слизане по р. Маринковица (и зимно) и към Канарското езеро (лавиноопасно). Качваме се последователно на няколкото връхчета на Венеца, движейки се почти само по билото; отдясно се отделя къс рид, завършващ със Зелени връх на края, и от двете му страни са разположени няколко малки езерца. Следва малка седловинка с окоп на нея и след кратко качване сме на вр. Шишковица, от който се отделя друг къс рид, завършващ с вр. Зли камък, който загражда от изток Прекоречкия циркус. Топонимията в този район е напълно объркана в различните карти, така, че не се сърдете, ако на вашата имената са други. Между Шишковица и следващия вр. Възела се намира т. нар. Маринковишки жандарм - остра скала, напълно препречваща билото; има два варианта - единият е тя да бъде премината със скално катерене, а другият - да бъде подсечена от север. Ако се подсича от север, възможностите са също няколко: най-кратката е, ако се слезе по предпоследния улей, долу се движим по хоризонтал над нивото на добре виждащ се окоп и след това веднага се качваме обратно, като има опасност от подхлъзване по стръмния страничен склон; може да се слезе още от Шишковица до Прекоречкото езеро и оттам или да се движим странично по склона, като излезем от циркуса чак от другата му страна - след вр. Възела, на Скакавишкото било, или като в предишния вариант; и други възможности. @@@ Скакавишкото било се отделя от вр. Възела. Той е много по-достъпен от противоположната на описаната страна - откъм пътеката по Водни връх, която води от Кобилино бранище за Рибни езера. Пътят до Скакавците изглежда така: След Възела изкачваме по тревата слабо изразен връх и слизаме от другата му страна, любувайки се на виждащия се долу вляво (запад) страхотно изшилен карлинг (междуледников ръб). През цялото време на запад се вижда вр. Погледец (Йозола) и постепенно се открива Малъовишкото било с вр. Мечит и Будачки камък най-отпред, а на изток - Мусаленското било с ясно личащия зъбер на вр. Голям Близнак. Следва назъбен ръб, който се преминава или отгоре (много бавно и трудно), или лесно се подсича от изток. Веднага след това следва кратко относително стръмно качване към връх, завършващ с остра разцепена на две скала; според едни карти това е Драганица, а според други Драганица е по-следващият връх (по-вероятно). При желание може да бъде подсечен лесно от запад. Слизаме на седловина и се качваме на следващия връх без проблеми (другата кандидат-Драганица, на някои карти дори е означен като Скакавец! Е това вече не е вярно), на скалистата му кота е разположен дъждомер, виждащ се добре дори от отсрещната Мусала). Следва слизане по относително стръмен и остър ръб; движим се само най-отгоре, без да се подлъгваме по водещите през цялото време наляво (запад) кози пътечки, които само биха удължили и усложнили пътя; отдясно се вижда силно вдълбан, висяч над Бели Искър циркус с почти отвесни стени и няколко пресъхващи езерца. Подсичаме от запад малко зъбче и след него се качваме на относително нисък безименен връх (може да го подсечем от запад). Веднага след него е Голям Скакавец; слизаме до седловината преди него и се качваме по нестръмния му, но скалист склон, на места пресичайки нисък незатрудняващ движението клек. На Голям Скакавец има останки от дървена пирамида; съвсем близо се вижда вр. Малък Скакавец. Скакавците заграждат от запад циркуса Сакън дупка, чиято шеметна отвесна стена се вижда добре от Мусала. Стигаме и до Малък Скакавец по силно скалистия, но не труден терен. Оттам е най-добре да се върнем обратно, защото билото се спуска силно към обраслите с гъст клек върхове Пчелино и Свети дух (над с. Бели Искър), които изискват няколкодневно пълзене. Възможно е да се слезе на запад до долината, но оттам излизането е също много трудно. @@@ Както писах, до вр. Възела се стига най-лесно откъм Водни връх по билото (макар, че този път слязох в долината на Маринковица по една от рекичките, спускащи се право долу; но внимавайте - стръмно е, има и водопади). @@@ Продължавам да пиша зимен пътеводител на Рила и Пирин, който ще бъде достъпен от планинския сайт на Турист; надявам се за зимата да е готов. Мисля, че има нужда от него, защото до момента са издавани само летни пътеводители, които при това вече не отразяват съвременното състояние на маркировката. Всичко хубаво!

Благодаря АГМ за интересното описание! Има ли още много сняг на Рила? Поздрави, Турист

Сняг? Ами аз си разпънах палатката срещу една соспа (както им казват в тоя край). Има отделни много дебели такива, където ги е навявал вятърът, но са малко. Вижда се отдалече голямата пряспа на южния ибърски склон и, разбира се, на Пирин. И от мен поздрави, Туристе, а също и до другите Туристи (които само четат - добре, че темата на оня дето бил богат, млад и секси ги накара да се покажат)!

Вярно казват старите хора, че луд не се изморява, само се изпотява:-) По--миналата семица с един приятел минахме из този район. Мислехме да се завъртим по Венеца, но нещо нямахме много време.Като стигнахме Маринковския жандарм се отказахме да го минаваме, защото раниците бяха доста тежки и ни занасяха при всяко по-рязко движение. А пък склона и от двете страни ни се видя много стръмен. Имаше и преспи сняг. Затова се завъртяхме към Възела и се върнахме към Рилския монастир. По твоето писмо съдя, че се движиш доста бързо. Би ли ни казал за колко време вземаш отделните отсечки от пътя и горе-долу колко ти тежи раницата? Поздрави, Митко

Привет, Митко! Този твой приятел да не е същият, който в събота пое с компания към Урдините езера и поради това се разделихме в Самоков? Понеже той ми разказа почти същото - как сте стигнали до жандарма и сте се върнали, а след това сте опънали палатката в района на вр. Възела? @@@ За скоростта и обобрудването: около 5 кг - палатка 2кг + чувал 2 кг и раница с дреболийки ~1 кг. Движих се по-бавно от обикновено поради ужасната жега (склоновете дори до самите била буквално "дишаха"), на всичкото отгоре си бях забравил шапка! Горе-долу: Боровец - 9 ч., вр. Мусала - 12,30 ч., Джанка - 14 ч., Рибноезерен преслап - 17,30 ч. (вече почва забавянето), Венеца - 18,30 ч., Шишковица - 19,30 ч., Прекоречко езеро - 20 ч. Що се отнася до склона около Маринковишкия жандарм, той наистина е стръмен и от двете страни, но от север е минаваем и в сняг (е, с повече внимание). Но, ако си с обувки с гладки подметки, е доста "интересно". Веднъж минах оттам със стари износени кецове... Много поздрави! Прекоречко езеро - 7 ч., Възела - 8 ч., Драганица - 9 ч., Голям Скакавец - 10 ч., Малък Скакавец - 10,30 ч., Възела - 13 ч., Рилски манастир - 16 ч.

Браво бе змей! Ти си направо хвъркат. Младежът е същия, ама май стана издънка: той ми разправяше само за една мома на Урдините езера, а ти пишеш за цяла компания. Ще проуча тази работа ;-) Палатката я опънахме на южния склон на рида Маринковица, високо над реката. На другия ден тръгнахме късно, защото чакахме да огрее слънцето и да изсъхне палатката. Но така или иначе, нашата скорост е доста по-ниска. Поздрави, Митко

А той АГМ е известен с ходенето си като Цецо дългия Само мога да го поздравя за чудесния разказ но един съвет Ако ще пише ЗИМЕН пътеводител за Рила нещо абсолютно необходимо 1 Да дава малко по човешки часове не всеки ходи като него 2 всеки да си сподели личния опит може да е полезно Туристияески поздрав АМ

"Care for what you wish - you may regret it, Care for what you wish - you just might get it" Hetfield

Няма издънка, компанията наистина е от една мома. А със Сандето напълно съм съгласен. И съвети приемам всякакви от всеки; особено това за споделянето на личния опит - в един зимен пътеводител най-важното е подчертаването на коварните места по пътя, а за тях най-лесно е да се съди по принципа "не питай старило, а питай патило" (е, без да пренебрегваме и анализа)... И от мен туристически поздрав