Тази тема ми хрумна от въпроса на ИПИ за някакъв храм в Карнобат, където се събирали и православни, и католици, и юдеи. Не знам за Карнобат. Малко ме съмнява, че точно тези вероизповедания ползват един покрив, но от друга страна България затова не е Босна, защото хората са толерантни към обичаите на съседа си. Със сигурност има много места, които са еднакво свети и за християните и за мюсюлманите. Ще ви разкажа за едно светилище в Лудогорието, което посетих преди няколко години. Лудогорието е може би последното възвишение в България, в което би ни хрумнало, особено на софиянци, да си направим излет при наличието на Рила, Пирин, Стара планина. Обаче и то крие приятни изненади и си струва да му посветиш ден два на път от или за морето. В случая беше края на август и пътувахме през Шумен и Разград. Уредникът-турчин на най-голямата в България Томбул джамия (XVIII век) ни посрещна навъсено, но стана много любезен, когато го попитах за търсеното теке Демир баба, където и той не бил ходил. После се отнесе в разкази за архитекта на джамията, за мюсюлманската гимназия, която била равноправна с българските училища, за гостуването на Сюлейман Демирел и др. В Разград джамията е по-малка, но по-стара (1616) и също е паметник на културата. Според получените упътвания стигнахме до една горска поляна недалеч от село Малък Поровец, Исперихско, навръх лудогорското плато. Поляната беше осеяна с капачки от бира, но никакъв признак от светилище не се забелязваше, нито пък жива душа. Доста се полутахме докато хванем пътеката. Мястото е много закътано чак в подножието на платото. По храсталаците от двете страни на пътеката висят завързани хиляди различно овехтели парцалчета и конци, сгъстяващи се с доближаване на светилището. Теке означава гробница на дервиш - свят човек. Представлява солиден каменен мавзолей в османски стил с купол и предверие, оградена със стар каменен зид, постройка на два ката с чардак, непосредствено до карстов извор. Това теке обаче е свято място и за мюсюлманите, и за християните от околните села, а най-вероятно се е оформило върху прастаро езическо светилище. Едните му казват Демир баба (Железния баща), другите - Св. Илия. Едните вързват парцалчета по клоните, другите палят свещи. Един много любезен пазач, току що угодил си с хляб и чесън, ни отвори гробницата - каменен саркофаг, покрит като пода с черги и възглавници, църковни свещници. Разказа ни поверия за извора, за отделни камъни и предмети, за християнските, мохамеданските (сунитските) и казълбашките (шиитските) обичаи, за илинденските събори, които изглежда са общи за всички и обясняват бирените капачки. Любопитно бе, че пазачът не се идентифицира с някоя от верите. Изреченията му започваха с "Ние, мюсюлманите ...", после "А пък ние, християните ..." , Нито можа, нито опита да отсее легендата от фактите и да обясни кой точно е погребан тук и с как е заслужил светостта си. Пък и надали има някакво значение. Интересно ми е дали някой знае за други такива места. Чувал съм, че в Делиормана (нарочно използвам и турското име на платото, просто защото е в духа на историйката) има и други текета, макар и по-скромни като постройки. То даже и в двора на църквата с софийското Княжево има едно теке, но е доста занемарено. И на него му викат Демир баба.

Уважаеми колеги, Принуждавам се да хвана клавиатурата, защото се налага все пак да се изяснят някои принципни моменти по този въпрос.Наистинау съжалявам и се извинявам за всичко, написано по-долу, новсе пак истината ми е по-скъпа. А и навремето трябваше да покопая малко и в тази област. Твърде сложни и противоречиви са отношенията между трите споменавани религии. Пък и нека не забравяме, че по нашите места петстотин години господствуващ е бил ислямът, в сунитската му версия. Последното е дало и продължава да дава колосално отражение и влияние върху всички страни от живота и бита на населението тук. Направо не ми се коментира до каква степен, примерно, отразените в разказите на Хайтов и в по-новите подобни творби, обичаи и подробности от живота в Родопите са повлияни именно от ислямския начин на живот и традиции. А далеч не само там е така ...... Освен това, в каноните и на трите религии има твърде много неща, които са несъвместими или взаимно се изключват. Наум ми идва, например, това, че според християнската традиция храмовете са изцяло изографисвани, и отвън, и отвътре, с изображения на светци и изобщо на хора, имащи отношение към вярата. Ислямът обаче категорично забранява изобразяване на човешкото лице под каквата и да било форма - затова в никоя джамия никога няма да видите икона. Нетърпимостта между религиите също е БИЛА, подчертавам, БИЛА, много остра - само в Софийско през 14 и 15 век са унищожени близо петстотин християнски храма, като Боянската църква и още една-две случайно са оцелели. Пък колко са вековните религиозни войни, някои от които продължават и досега .... Друга много съществена разлика, която продължава да дава отражение и върху нашия бит, е отношението към жените, което в различните религии е твърде различно. Цитатите по въпроса от съответните свещени книги звучат така, че просто не стават за публикуване, колкото и да ни спаднаха критериите в тази област през последните години. Многоженството, официално и напълно законно при исляма, е най-малкия от проблемите в тази област. И много други неща могат да се кажат. Е, мирното съжителство е жизнено необходимо за всички ни, но има неща, които все пак не трябва да се забравят. Поздрави, Тореро

Здравей Димитре, Това, което си написал ми е много интересно, защото съвпада с интересите ми в тази област. В Княжево, в черквата Св. Илия има тюлбе на Бали ефенди. Тюлбе е мюсюлманска гробница, а теке - мюсюлмански манастир. Текето на Демир баба (Железният баща) посетих миналата година. Всъщност то е поделение на Исперихския исторически музей. Сигурно затова и си се почудил какъв по народност е пазачът. Всъщност това е алианска гробница-манастир. Това е шиитска гробница и сунити не би трябвало да припарват наблизо, защото смятат алианите за секта. Всъщност Али е зет на Мохамед, ако отскочим назад във времето. Над входа й е надписа: "Няма конник по-велик от Али", на арабски, разбира се. В близост е туристическата хижа "Ахинора", на около половин час. В страната има още осем, ако не се лъжа, текета. Друга,не по-малка забележителност е прочутата Свещарска гробница, която е на няколко километра оттук. Поздрави, Турист

Да, Тореро, споделям твоите възгледи, че трябва да помним миналото си и да не забравяме и за миг, какво са ни причинили поробителите ни. И как са опожарявали нашите храмове, в частност. Просто си мисля, че "сметките" ни са "изравнени" и трябва да ценим друговерските паметници като архитектурна ценност. Поздрави, Турист

Здравей, Тореро, В постинга ти няма нищо, с което бих спорил. Наистина, ако исляма и християнството бяха живели в хармония през вековете, сега нямаше да търсим малкото оцелели средновековни църквици в най-затънтени краища, където по-късно и народната власт не е стигнала. Въпросът е обаче от днешна гледна точка и от гледна точка на форум "Туризъм", обикаляйки страната, да опознаем историческото си наследство такова, каквото е, и да се опитаме да разберем обичаите на хората, населяващи различните краища. Това може само да ни обогати. За забравяне и дума не може да става - напротив. Именно затова смятам, че е добре да знаем, че на фона на общата непримиримост и несъвместимост съществуват и изключения, като текето Демир Баба - Св. Илия. Както и че не трябва да отминаваме мюсюлманските паметници на културата с презрение, само защото са чуждоверски. А що се отнася до несъвместимостите в архитектурата, украсата и обзавеждането на култовите сгради - това също е интересна тема. Нещата на теория изглеждат много ясни - няколко прости правила - в джамията да няма икони, православният олтар да е на изток и т.н. На практика обаче има толкова изключения, влияния, преливания, особено по нашите земи, където твърде различни култури като език, религия и обичаи за зло или добро са делили мегдан през вековете. Това е дало материал за доста дебели книги - и исторически, и религиозни, и изкуствоведски - а и още много има тепърва да се открива и тълкува. Поздрав Димитър

Здравей, Туристе, Радвам се, че сме на едно мнение за изравнените сметки. Обаче съм останал с впечатление, че позицията ти по отношение на топонимите е далеч по-крайна - в смисъл, че там все още имаме сметки да оправяме с поробителите. Странно. Д.

Е, дума няма, нихилистичното отношение към тия неща като историческо наследство и паметници на културата при нас не е от вчера. Тука всеки самозван войвода смята, че историята започва от него, и че преди него не е имало нищо заслужаващо внимание. Впрочем, напълно съм съгласен, че темата е много обширна и много сложна. Ваш Тореро

Като стана дума за тюлбета, знае ли някой дали казанлъшкият парк Тюлбето носи името си от тракийската гробница или има и още нещо. Да си призная, две години съм служил там и първата асаоциация, която ми идва при думата Тюлбе е с военния полигон, намиращ се в съседство. А свещарската гробница отворена ли е за посещения? Аз я помня здраво заключена.

Не знам защо, но не мога да се съглася с израза "изравнени сметки". В какъвто и да е смисъл "сметките", които имаме тук пред вид не могат да бъдат "изравнени". Тази дискусия може би наистина надхвърля рамките на нашия форум-клуб "Туризъм", но пък защо не, рамките са само условни. Съдя по мене си, аз не съм съм религиозен, познавам доста турци - хора напълно еднакви като нас, българите, някои свестни и точни, други не дотам, винаги съм се опитвал да бъда непредубеден и безпристрастен, да не правя разлика между "нас" и "тях", но когато ходих в Шумен и разглеждах Томбул-Джамия, дигайки апарата да я снимам, нещо в мен се съпротивляваше и ми казваше, че не е достатъчно красива и интересна. Обиколих я от всякъде, за да намеря най-хубава гледна точка, но не, отвсякъде все нещо ми се струваше че пречи, че хвърля кофти сянка и т. н. В крайна сметка не направих нитo една снимка, а съм снимал толкова много църкви и манстири в къде-къде по-занемарено състояние. Защо е така , трудно ми е да си го обясня. Това е може би резултат от ученото по история в училище, от филмите, от книгите - всичко се трупа някъде в подсъзнанието и така влияе на действията и на мислите ни. Да се напишат такива учебници, в които съседните народи да не се представят като завоеватели и подтисници и едновременно с това да не се зачеркват събития като нашето Априлско въстание, ми се струва непосилна задача. В Германия съм спорил с турци, които са ми разказвали, че в училище са учили, че потурчвания наистина е имало, но само доброволно, с основен мотив икономическа и социална изгода. Такива случаи сигурно е имало много (Агушевия конак в Могилица е построен от такива хора, сменили вярата си доброволно, така поне ни разказаха там), но като им приведох примера с нашия княз Борис, който при покръстването е изклал толкова много свои, защото не са искали да приемат новата религия, моите познати се позамислиха. Всяка религия се е опитвала да се наложи по всеки възможен начин. Всички знаем, че и днес навсякъде по света има жестоки кървави конфликти на религиозна основа. Как мислите, значи ли това, че религиите са донасли (и донасят) повече беди на човечеството, отколкото "ползи" и че вече в сегашния си вид са отживелица? Като гледам как нашата православна църква все повече се комерсиализира - питам се каква е истинската и стойност в днешно време. Другото, което исках, да споделя с вас, е, че в почти всички съвременни немски пътеводители за България които съм чел, се разглежда въпроса и за 5-вековното турско "робство" (кавичките са от пътеводителите). Почти всички автори са на мнение, че това "робство" или "иго" е измислено от българите и че всъщност, турското присъствие въобще не е било толкова страшно, след като още има българска държава, след като има строени църкви по време на робството и т.н. Даже напротив, Османската империя ни била осигурила надежна военна защита и условия за икономическо и творческо развитие. И още нещо, някои автори споменават, че българите са големи магаломани и националисти, подкрепяйки това свое твърдение с построените огромни паметници на национални герои в Копривщица, Клисура, Търново, Шумен и др. Вие какво мислите по въпроса? Поздрави на всички!

И на мене ми чудно какво толкова те е възпряло да снимаш Томбул джамия. Предполагам, че все пак е било слънцето. Мога да ти пратя една от моите снимки ;-) Изглежда имаме общи интереси - аз също не се разделям с фотоапарата си, а църквите и манастирите oпределено се радват на неговото специално внимание. Разбира се, не виждам никакъв проблем да се снимат дажамии. При мене странното е, че не съм изпитал влечение да посетя софийската Баня Баши. Иначе съм влизал в сума ти други - от Шумен до Цариград и в Кайро. Въпросът за робството е по-сериозен и справедливо е дискутиран много и в нашето общество, и сред съседите, а и в други форуми на dir.bg. Според мен няма смисъл да се спори за термина. "Робство", а още повече "иго" са поетични думи, а не научни термини и използването им или избягването им е чисто субективно. По-интересни са фактите - какво точно се е случило през петте века. Това, че Османската империя ни била осигурила надежна военна защита и условия за икономическо и творческо развитие е абсолютна глупост. Войни, вярно, по българските земи не е имало, обаче цената е тотално икономическо и творческо изоставане. За помохамеданчванията. В Босна определено помохамеданчванията са били на доброволна основа - носели са привилгии. В Родопите е ставало къде доброволно, къде с насилие - империята е имала стратегически военни интереси в този район и много-много не е цепила басма на непокорните си поданици. Системата на кръвен еничерски данък също не трябва да се забравя. Като цяло обаче Османската империя не е провеждала политика на верска или езикова асимилация на покорените народи, най-малко на християните и юдеите. Религиите им са били официално признати, цариградската патриаршия никога не е била преследвана. Достатъчно е било, че камък върху камък не е останал от миналото на собствените им царства, че целият обществен елит и градско население на практика се е помохамеданчил, за да запази привилегиите си, и че селското християнско население е останало рая, второ качество, напълно подчинено на изповядващите исляма. Това са ти началните условия, ако искаш, развивай се икономически и творчески! И в крайна сметка след няколко века напук на всичко християнските народи са успели да се развият и икономически, и творчески много повече от поробителите си и империята логично се е разпада. При което разпадане, а на места и до наши дни, сме свидетели на незапомнени зверства. Разбира се, историята може да се тълкува по най-различни начини. Ние до голяма степен оформяме отношението си и от художествените произведения за "турското робство". Едно ни казва дядо Вазов, друго Николай Хайтов, трето Антон Дончев. Лично за мене една много силна книга на тази тема е романът "Мостът на Дрина" на босненеца Иво Андрич (тя му е донесла и Нобелова награда). Препоръчвам я на всеки, който се вълнува от за сблъсъка на културите на Балканите от османското нашествие до Първата световна война. Издавана е на български през 60-те. А що се отнася до грандоманията с паметниците - те не се признак на национализъм и мегаломания сред българите, ами на избиване на комплекси от тогавашните управници. Къде-къде по-въздействащи са далеч по скромни паметници, като Незнайния воин в София. Българите, слава Богу, сме най-лошият пример за мегаломания на Балканите. Д.