Красива е Пирин планина! Всеки, който е скитал из нея е останал е останал възхитен от високите й, с алпийски вид, върхове. Може би най-атрактивната и посещавана част от планината е районът на хижа Вихрен. Почти всеки турист, поел към заслон Синаница оставя раницата си на Бъндеришката порта и изкачва върха, намиращ се на северозапад от нея, висок 2669 м. Допреди десетина години официалното му име бе МУРАТОВ ВРЪХ, но бе наричан от някои и Малкият Вихрен, поради пирамидалния му вид. В края на осемдесетте години бяха променени всички топоними (имена на местности, включително и на върхове) от турски произход. Муратов връх бе променен на ГРАНИТЕН и във всички географски карти фигурира под това име. Туристическата общност, обаче ( особено по-възрастните туристи ), упорито отказва да приеме новото, много по-подходящо име на този пирински "красавец" и твърди, че новото име е наложено изкуствено. Това е може би, защото не е популярна легендата, дала името на върха. За справка се обръщаме към най-достоверния източник, относно Пиринската топонимия - Географския речник на Пирин (Добри Душков, издателство Наука и изкуство, София,1982). Според легендата, когато местното население бягало от турците, най-напред бягала хубавицата Радга. Тя се изкачила на върха, но турският предводител Мурат я стигнал, озлочестил я и я заклал. Така че, името Муратов не произлиза от дървесния вид мура (който отсъства от склоновете на върха) или от вафлата Мура, а е наречен на името на на жестокия турчин Мурат. Новото име, освен че премахва тази груба несправедливост (да се нарече връх на името на престъпник), е изграден изцяло от гранит. Вярвам, че новото име бързо ще придобие популярност, така както никой не нарича Вихрен със старото му, турско име - Елтепе.

Добре написано! Благодаря за информацията.

Най-високият връх на Балканите обаче остава с турската си топонимия! Докога? Впрочем знаете ли какво значи "Мусс Аллах"?

Ние с право се гордеем, че на територията на нашата Родина се извисява най-високият връх на Балканския полуостров, по-висок с цели 7 метра от "богообитавания" връх Митика на планината Олимп! И наистина този връх би трябвало да има име, което с достойнство да защитава тази голяма чест! Дали името Мусала отговаря на това задължително изискване? Според мен - категорично да! Предният автор пита какво означава "мус аллах". Този израз е с арабски, а не с турски произход и според неправилното тълкуване на проф. Батаклиев буквално значи "към бога". Патриархът на българската литература и един от основоположниците на организирания туризъм Иван Вазов в пътеписа си "Мусала" пише също за произхода на името на върха. Първоначално той смята, че името произхожда от Муса (Мойсей) и аллах (Бог), но след проверка в турско-френския речник на Сани бей установява две значения на думата мусала: 1. публично място дето се молят през лятото 2. камък, върху който слагат ковчега с мъртвия, докато се молят и преди да го заровят Вазов, обаче съсредоточава вниманието си върху второто значение на думата, свързвайки го с някъкво събитие, бе да уточнява какво точно е станало... Бележитият полиглот Светослав Колев в своята книга Мусала доразвива тълкуванието на думата "мусала", но в първото й значение. Според него арабската дума мусалла произлиза от съществителното салат - молитва. С настъплението на мюсюлманската религия арабската дума мусалла се разпространила в целия арабски свят, без значение на какъв език се говори в съответната страна. Той обръща специално внимание на факта, че турския език не е родствен на арабския! Хипотезата на автора е, че юруците, пасящи стадата си по рилските върхове са дали името на върха. Неговото мнение е, че арабското име Мусала може да се преведе като молитвено място или малко по-разширено - МОЛИТВЕН ВРЪХ. Връх Мусала е преименуван само веднъж в своята история - дадено му е било името на "великия" Сталин! Но за кратко време... През 1942 година се извършват масови преименувания и турските топоними са заменени с български. Така напр., Чамкория става Боровец, връх Чадър тепе - Шатър и т.н. Със същата заповед на връх Мусала се запазва старото име... Нека Мусала си остане Мусала, защото няма в нашата страна място, което по-сполучливо би се нарекло молитвен връх, дори и на арабски...

Zdraveite, mnogo mi haresa Vasheto podrobno mnenie otnosno imeto na Musala. Ne sam kompetentha, no mi haresa poznanieto Vi po vaprosa, a koi vrah e Shatar, bihte li mi otgovorili. Blagodarja.

Връх Шатър се намира също в Мусаленския дял на Източна Рила. Погледнат откъм връх Мусала има вид на конус и сполучливо може да се оприличи на шатра. Оттук и името му. Върхът е лесно достъпен откъм седлото му с масива на връх Дено. Турист

Здравейте, Поздрав за това, което сте написал. И аз харесвам Пирин. Струва ми се обаче, че има някои неточности: "Почти всеки турист, поел към заслон Синаница..." Върхът и едноименният заслон, съгласно същата карта, в която друснаха Гранитен, бяха набързо прекръстени на Сини връх. Не си спомням легендарния Дженгал, Самодивски ли беше или нещо подобно, а и Демир Капия беше нещо скалъпено на бърза ръка. Аз лично не виждам нужда от промени в турските названия, които са утвърдени в атласи и карти. "Муратов връх бе променен на ГРАНИТЕН и във всички географски карти фигурира под това име." Фигурира, доколкото знам в една, от края на осемдесетте. С уважение, туристунгер

Радвам се, че все повече туристи като Вас се включват в този виртуален клуб по туризъм! Интересно е да чуеш мнение, различно от своето и да се получи интересна дискусия... Действително съм допуснал една неточност, пишейки: "Почти всеки турист, поел към заслон Синаница...". Действително върхът, както и едноименният заслон вече носят името "Сини връх". Лично на мен ми харесва повече името Синаница, но това е въпрос на предпочитание...Иначе въпросът е принципен - всички топоними трябва да се пишат съгласно официалните им наименования, докато в разговорната реч всеки има право да ги изговаря както си иска! Истината, обаче е, че след известно време ще се наложат официалните имена и никой няма да си спомня старите такива от турски произход. Кой си спомня, например, че до 1942 година вр. Вихрен се е казвал Елтепе, вр. Пирин - Голяма Джинджирица, а вр. Полежан - Мангъртепе. Нима някой нарича курорта Боровец - Чамкория или вр. Ботев - Юмрукчал? Връх Дженгал действиетелно бе преименуван на Самодивски връх, а Демир капия сега носи името "Железни врата", което е буквален превод. " Аз лично не виждам нужда от промени в турските названия, които са утвърдени в атласи и карти.... Фигурира, доколкото знам в една, от края на осемдесетте." Истината е, че тези "турски названия" БЯХА УТВЪРДЕНИ в туристическите карти и пътеводители, НО до края на осемдесетте години. В НИТО ЕДНА, официално издадена карта или пътеводител след това няма да намерите, напр., Муратов връх. В следните карти върхът е отбелязан с името ГРАНИТЕН: 1. Пътеводител на Пирин, изд. 1988 г., с приложена карта към него 2. Туристически карта на маршрут Е-4, изд. 1992 г. 3. Туристическа карта на Пирин, изд. 1997 г. В Географския речник на България, издаден тази година, в рубриката "Муратов връх" пише: "Старото име на вр. Гранитен". Турист

Скъпи приятели, Чета написаното от Вас и просто едва се удържам. Тези въпроси са много интересни, но смятам, че за хора, които обичат планините, често сте крайни и нетолерантни. Защо, например, уважаеми Туристе, ако ще прилагаме преименуване на чуждоезичните топоними, ще ги делим на турски и останали? Значи за турските - преименуване, а за другите - не? Щом ще преименуваме - всичко под ножа... Нама турски, няма арабски, няма гръцки... Даже няма топоними, няма лични имена, няма псевдоними. Направо "ще объркаме понятията" на специалистите по ономастика... Има и други факти, които, иначе информирания Турист, не споменава. Например това, че след Елтепе, Вихрен е преименуван в Бурен и, след като е отхвърлено това име, във Вихрен... Има и други върхове, чийто имена не са възприети след предишни преименувания, например, Даутов. Ето това е, както се казва: "Глас народен, глас божий." или казано с други думи това, което туристите харесват - то ще е името, макар че и на мен не ми се нрави, дето "младите" (имам предвид тези, дето са проходили по Пирин след преименуването и не се учат от "старите" туристи, а от "измислените" карти с нови имена) утре ще им викат Гранитен, Гърбец и т.н. Мен трудно ще ме накараш да кажа Попово езеро, Сини връх или хижа Каменица... По-важно, обаче, е друго. Да научим младите да обичат планините и Пирин в частност... Тогава те сами ще се заинтересуват и ще разберат как се е казвал един или друг връх. Надявам се, че сами ще могат да преценят кое е по-красиво и звучно Синаница или Сини връх; Даутов, кръстен така заради "дуенето" на вятъра, отнело живота на Лейла и нейният любим, който щал да я вземе за жена само при условие, че я изнесе на ръце до върха или Гърбец - новото име на същия връх, дошло от формата му...

Уважаеми Планинарю, Благодаря за репликата Ви, но не разбирам какво означава това да си краен и нетолерантен в един спор? Особено след като моята позиция е, че всеки има право да нарича който и да е обект от планинската топонимия с каквото име си иска! Това, мисля че е проява на толерантност, а не на обратното. Който иска може да нарича връх Пирин, например, Голяма Джиндирица, но дали някой ще разбере какво има предвид? Всъщност имате известно право като споменавате, че връх Вихрен по едно време е бил за кратко наричан Бурен. Но, е бил също наричан и Мълниеносец и Елин връх (според големия познавач на Пирин проф. Георги Георгиев). През 1942 г., обаче е преименуван официално със заповед, публикувана в Държавен вестник на връх Вихрен. За популярността на новото име сочи фактът, че хижа Елтепе постепенно започва да се нарича Вихрен...Днес само единици са чували името Елтепе и то им звучи чуждо. Въпросът с официалните названия на географските имена не може да се решава от нас туристите. За да сме правова държава трябва да има ред и в тази област. Ние само можем да даваме предложения пред съответната Комисия по преименуванията, която е съставена от специалисти езиковеди, както и от туристи, познавачи на съответния район. Не може да се прилага и правилото: "Глас народен - глас божий", защото географията е наука и тя се подчинява на точно определени правила. Ако едно име не е подходящо, то ще бъде сменено - както е станало в случая с Бурен, приведен от Вас. Аз съм химик по образование и ще Ви кажа как е в моята област. Като ученик в училище ни учеха (а може би и Вас) да казваме окис и бензол, например. След това, обаче, България прие номенклатурата на Международния съюз по чиста и приложна химия и стана задължително да казваме оксид и бензен. Между колеги все още използваме и старите имена, но никой не би си позволил пред научна аудитория или преподавайки пред ученици или студенти да произнася старите имена. Относно връх Гърбец, действително в литературата се разказва легендата за "дуенето" на вятъра. Но е видно от пръв поглед, че разликата между Даутов и Дуене е от небето до земята. Много от историите за произхода на имената на върховете според мен нямат истински корени и са плод на наши съвременни автори. Комисията през 1942 г. е преименувала върха, но тази история с Лейла ревизира негласно решението й и Картографският институт дълги години нарушаваше акт, публикуван в Държавен вестник и продължаваше да пише в изданията си Даутов, вместо Гърбец. Не би било трудно и аз да измисля някоя хубава легенда за произхода на връх Гърбец, но дали това е нужно? Интересно ми е защо да търпим имената дадени на планините от нашите петвековни поробители? Нима мислите,че те не са имали и други - български имена преди падането ни под турско робство? Просто не са останали спомени за тези имена по очевидни причини. Аз се възхищавам на мъдростта, проявена след Освобождението със създаването на Комисия, която да извърши преименуванията не само на върхове, но и на населени места. Благодарение на нейните решения сега наричаме Орхание - Ботевград, Ортакьой - Ивайловград. Примерите са безкрайни и аз ще спра дотук. Сменяни са не само турски, но и гръцки имена. Поради мащабността на мероприятието са били допуснати и грешки, които подлежат на поправяне. Да, съгласен съм с Вас че трябва да учим всички нови туристи, млади или по-възрастни на любов към Природата. И това е най-важното. Нашите различия са толкова дребни и незначителни и могат да бъдат тема само на задълбочен спор като този. И още веднъж моята позиция: всеки има право да произнася топонимите както той ги знае и на диалекта по който си говори. Но в пътеводители, карти и като официален водач е ДЛЪЖЕН да използва официалните наименования, като пояснява, че е имало и други имена и ги споменава. Аз винаги съм се придържал към това и на хората винаги им и интересно, когато им разказваш за историята на даден обект. С най-добри пожелания: Турист