Поводът беше рожден ден на х. Иван Вазов. Сутринта тръгнахме от с. Бистрица и понеже облачността изглеждаше доста плътна, решихме да се качим по долината и на хижата да му мислим какво ще правим нататък.

До Самоковището имаше коловози. Нагоре снегът беше достатъчно, но затоплянето миналата седмица определено го беше намалило. Голямата лавина в горния край на гората, под Тиха Рила, тази година не беше падала.

С излизането от гората проблесна слънцето и излязохме над инверсната облачност. Изплуваха и околните върхове, от скалата Пощата пратих съобщение и скоро се показа хижата.

Пред нея – пълно със снегоходки и ски. Имаше поне 25 души; аз лично през зимата не очаквах толкова, още повече, че трети март беше в неделя.

Постоях малко, но понеже по долината на Бистрица е прекалено малко, взех челника и излязох бавно към Отовишки връх. Там постепенно розовият запад погълна слънцето и плътното облачно море се освети отдолу от светлините на градовете – най-ясно личаха София, Перник, Самоков и Боровец. На Витоша светна лампата на Академика, от изток – на Ястребец, от юг – на Тодорка. Най-странната светлина идваше откъм долината на Мальовица, а доколкото хижата не се вижда от Отовишкото било, така и не разбрах от какво е. Пуснах и аз моята светлина и продължих по билото на изток в безлунната вечер. Щом отпред се мерна камбаната на Раздела, завих по следите към Иван Вазов и скоро нейната лампичка блесна в далечината. Малко по-надолу отново блесна светлината на Иван Вазов, но... друга – оказа се, че първата е чак от полето на запад. Ето го ВЕЦа, бунгалата и хижата.

На Националния празник навън грейна ярко слънце. Сложихме снегоходите и напълзяхме склона на Сейменския камък. Оттук на запад ни чакаше негазен сняг. Минахме Птичия връх, минахме разклона за Самораново (червената овчарска къщичка натам личи добре), пресякохме скалите на Черни връх и стръмно се заспускахме надолу. Успяхме да уцелим точно поляната, на която излиза лятната пътека. Въпреки многото сняг трасето й през гората личи добре, а маркировката е доста гъста. Направихме завой на север и минахме край изоставената хижа Комсомолец. Тя е напълно изтърбушена, но покривът все още се държи (макар, че аз не бих застанал под провисналите му дъски).

Оттам по широката пътека – отново към Бистрица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите