Гората в бранището се разболя след ветровала преди 3 години. Масово се размножава един дървояд - ипс типогрфаикус. Още преди 3 години е направена експертна оценка и всичко което се случва до сега е под контрола на РИОСВ - София. Статутът на резеврата Бистришко бранище определя ненамесата на човека в него. Резерватите се обявяват за да се съхранят диви кътчета природа, които да се развиват по собствените си механизми. В случая и ветролома и последвалата инвазия са напълно естествени въпреки, че наистита гледката е ужасяваща. В момента се провежда бърза екологична оценка от експерти, ботаници, зоолози, лесовъди и др. за целите на управлението на територията от РИОСВ. Големият шум вдигнал се в още в самото начало, беше заради възможността да се спечелят много пари от изнасянето на дървения материал от ветролома. Това обаче е недопустимо при статут - резерват. Сега този факт се използва от определени кръгове като анонс, че именно това е причината да изчезва гората. Дори и така процесите в природата подлежат на свои собствени закони и приемайки тази защитена територия като даденост, трябва да се съобразим с това. Пиша тези редове с малко болка, защото е трудно да приемем, че губим нещо по естествени прпичини, но ви уверявам, че това което се случва не е от нехайство. Този път не :)))))) Участвам в част от дейностите и се радвам, че мога да го спподеля с вас.

Защо между информацията относно процесите, развили се в биосферния резерват “Бистришко бранище”, давана от всички институции, свързани с него, има значителни разминавания и взаимноизключващи се твърдения? Някои от тях дори изразяват съмнение в съществуването на масово боледуване на горите (дирекцията на програмата “Човек и биосфера” за България)!

Защо РИОСВ – София, която “контролира всичко, случващо се досега”, отказва да отговаря на конкретни въпроси, като дава формални отговори от вида “работи се много, работят много хора и институции”, разговорът изобщо се отклонява и се прекъсва с обяснението “имаме много работа”, а питащият се приканва да подаде писмена молба, за да получи желаната от него информация, при което не се отговаря на въпроса каква е наличната документация, която може да се изиска?

Защо “бързата екологична оценка” на проблем, очевиден за всеки неспециалист още през юни – юли 2004, ще бъде готова през декември 2004 (според РИОСВ – София)?

Защо пряко ангажираните с изследване на проблема учени отказват дори да разговарят, а какво остава да дават отговори за състоянието на горите в резервата и перспективите пред горите извън него?

Съществувал ли е аналогичен проблем в същия резерват през 50-те години на 20 век и как е бил решен той?

Съществуват ли примери от световната практика, според които аналогичен проблем е бил решен успешно чрез изнасяне на увредената дървесина? Българските институции дават противоречаща си информация по този въпрос.

Съществуват ли примери от световната практика, според които в сходни условия популацията на ксилографа е била овладяна и пораженията, нанасяни от него – ограничени, невключващи сеч и изнасяне на увредената дървесина?

Съществуват ли щадящи гората методи на борба с ксилографа, съвместими с реда в един биосферен резерват, като например белене на кората на поразените дървета и поставяне на феромонни капани? Ако да, какви превантивни действия са извършили противниците на изнасянето на повалените от смерча дървета в годините преди бедствието да придобие такива размери?

Първична или вторична е екосистемата на биосферния резерват “Бистришко бранище”? В тези гори до 1934 се е провеждала сеч. Различни институции и организации изразяват и двете мнения.

Какво конкретно се планира за предпазването на горите извън границите на резервата, тъй като кафявите участъци вече са допрели бреговете на Янчевска река? Днешното състояние на нещата бе доста точно предвидено още преди три години от лесовъди, логично е да се очаква, че изминалите години са били предостатъчни да се планират действия, да се осигурят ресурси и да се организира работата.

Имало ли е досега срещи, работни или неформални, на представители и/или ръководители на всички институции и организации, пряко свързани с опазването и стопанисването на горите във Витоша, били те в или извън резерват “Бистришко бранище”? Какво е нивото на координация на действията на въпросните институции, тъй като отделните горски масиви са под различна юрисдикция?

Ако се осъществят прогнозите на някои от институциите, стопанисващи витошките гори, и ксилографът унищожи дърветата и в Природен парк Витоша, планират ли се действия възстановителни действия?

Относно дебатите доколко статутът на резерват е човешка идея или даденост, дали в определени обстоятелства човешката ненамеса не е по-малко зло от човешкото бездействие и природозащитната логиката по-добре естествена смърт, отколкото живи изкуствено опазени гори не желая да споря.

Надявам се на точни отговори с ясна аргументация, сочещи конкретни срокове на определени действия и лица и институции, отговорни за извършването им. Надявам се, че няма да бъда счетен за член на “определени кръгове” – аз съм просто човек, приемащ Витоша като част от периметъра на личното си съществуване. Благодаря!

Шест вида штетници го нападнаа моликовиот бор на Баба

Стрижибуби ја уништуваат моликата на Пелистер

БИТОЛА - Неколку стотини стебла од моликов бор во подрачјето на Националнаиот парк "Пелистер" ќе мора итно да бидат исечени и уништени како превентива за да не се ризикува ништо со судбината и на целиот национален парк. Компетентните институции констатираа дека заболентие стебла се сушат поради наезда од повеќе видови инсекти и габи кои не ги напаѓаат само физиолошки истрошените дрвја, туку лесно може да се префрлат и врз помладата шума.

?Кај заболените моликови дрвја идентификувавме дури шест вида инсекти што му припаѓаат на родот ИПС и три вида стрижибуби од родот монохамос. Тоа се мошне опасни штетници кои може да загрозат и многу поширок простор со здрава шума и затоа препорачавме заболените дрвја веднаш да се исечат и да се отстранат од подрачјето на Националниот парк. Потоа, неопходно ќе биде овој дел од планината перманентно да се следи и контролира во текот на наредните 4-5 години?, вели проф д-р Благој Иванов од Катедрата за заштита на шуми и дрво на Шумарскиот факултет во Скопје

Констатациите и препораките што доааѓат од страна на луѓе со богато научно искуство во заштитата на шумскиот фонд во Управата на Националниот парк "Пелистер" во Битола се примаат како најсериозно предупредување и на никого не му паѓа на памет да ги игнорира. Едноставно, мора да се елиминира веќе болниот шумски фонд за да се спаси здравиот, иако тоа ќе биде уште една голема загуба за Националниот парк, по онаа од последната зима, кога големиот снег на Баба Планина собори и уништи, исто така, повеќе стотини моликови стебла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина не е нехайство, а ПРЕСТЪПНА БЕЗОТГОВОРНОСТ прикрита зад фразата "статут на резерват".
Не съм специалист еколог и поради това бих бил изключително признателен ако все пак се намери някой такъв, който положи поне малко усилия да приведе разумни аргументи (но не общи приказки подобни на горния постинг), чрез които да убеди всички нас, които се интересуваме от проблема, че в дадената ситуация НЕПРАВЕНЕТО НА НЕЩО е по-добро решение от ПРАВЕНЕТО. Мисля, че по светаи у нас има достатъчно примери, когато ПРЯКАТА ИЛИ НЕПРЯКА НАМЕСА на човек Е СПАСЯВАЛА ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ редки екземпляри от флората и фауната. Как тогава да си обясня, че еколозите са първите, които се впускат да спасяват от сигурна смърт хвърлящите се на брега делфини. Без да приемат тяхната смърт за "даденост".

cqlata rabota mi namirisva na Jeep-po lom v tozi raion. I na6estvie na vidovete X5, Cherokee, Patrol i Huskvarna. posledvani ot Ytong, Baumit i Roka..
Za da se raznasq sled vreme aromat na Gucci i Nivea
vmesto smrad na muh i li6ei, basi vonqta!!

би трябвало да се търси в прилагането на разпоредбите на Закона за защитените територии. Това, че една местност (или част от нея) в определен момент е имала качествата, необходими за да бъде обявена за защитена, не изключва и обратния процес - тя да бъде прекатегоризирана или в краен случай да престане да бъде защитена. Тъй като резерватът "Бистришко бранище" не е засегнат цялостно от споменатия проблем, би могло да се намали територията му, като засегнатата част се включи в природен парк "Витоша" и се вземат нужните мерки за премахване на вредителите и извозване на дървесината. Едва ли има смисъл да се чака огнището на зараза да обхване и съседните здрави насаждения.

Горното едва ли би било прецедент - от обявяването си през 1934 г. (ПМС 15422 от 27.Х.1934 г.) територията на Бистришкото бранище е променяло три пъти своята територия:

1968 г. - заповед № 106 - увеличаване на територията
1980 г. - заповед № 230 - увеличаване на територията
1991 г. - заповед № 66 - намаляване на територията

Турист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някои природозащитни организации са намерили смисъл да отстояват позицията, че е по-добре статутът на резерват да се запази без изменения, а пълната човешка ненамеса, в края на краищата довела до измирането на всички иглолистни гори, се разбира като голяма победа за екологичната идея. По-добре естествена смърт, отколкото жива изкуствено защитена гора. Същите природозащитници, както можах сам да се убедя, не са извършвали постоянно наблюдение в резервата, и, ако се повярва в искреността на поведението им, научиха от мен какво е станало в последната година. Пак те признаха, че когато се е вземало решението за пълна ненамеса, никой не е мислил, че проблемът може да премине границите на резервата. И така нататък... Омагьосан кръг от практическо прилагане на абстрактни идеи и бездействие. А самите те споделят, че макар да не са добре запознати с този род проблеми (но, явно, непознаването на тези процеси и методи не им е попречило да предлагат, отстояват и осъществяват една крайна позиция), има средства за борба, позволени в територия със статут на резерват! Само че такива не са били приложени...
Съжалявам, че с такива мрачни мисли започваме седмицата. Приеми моите поздрави, Турист!

MuppHo!!!!
no3gpaB npueT!
CBo6ogHoooo!

Кофти е когато хората се слагат под общ знаменател и е кофти също така, когато се налага и раздухва масово схващане, което лесно намира почва сред въобще незапознати с проблематиката лица. Понеже вярвам, че е не по-малко кофти да се говори наизуст, веднага излизам от тази сфера и споменавам само това, което е факт и с което съм запознат.

Достатъчно добре се познаваме и в разговорите си сме се преценили също добре с "еколог" и не случайно я насочих към форума след поредното повдигане на темата. Знаех, че е в тази област, а се оказа, че е един от хората натоварени в последно време именно с този проблем. Веднага откликна и смятам, че достойно ще даде отговори на "по-неудобните" въпроси, защото е човек с чиста съвест, който е прекарал доста повече време в планината, повреме на теренни проучвания и е дал много повече от себе си за природата, отколкото голяма част от хората, които най-вероятно ще използват възможността просто да поплюят.

Не съм специалист, а същевременно ми се иска да знам, кое е правилното решение в случая, за да мога твърдо да застана зад него и да го отстоявам.
Може би поради тези мой притеснения понякога се съмнявам като си припомням мисли от сорта на: "Пътят към Ада е постлан с рози" или пък "Всяко добро намерение, идея, философия, идеология и т.н. прилагани от неподходящи хора, водят до катастрофални последици" или пък едно много точно определение за голяма част от днешните жени - "Гледаш една ябълка - много красива, сочна и апетитна, а отвътре - червива".

Всичките тези неща ги пиша защото все пак си мисля, че и в случая е възможно нещата да не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Чува се също така, че дървесината на дърветата била съвсем годна за употреба, така че едва ли подобна апетитна хапка би била оставена просто ей така и със сигурност на доста субекти "с чисти" намерения им текат лигите и не бездействат.

Всъщност както казах - Незнам! Може и тук истината да е някъде посредата.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Редактирано от Yogi на 28.09.04 02:01.

Моите мнения ли имаш предвид с думите: "Кофти е когато хората се слагат под общ знаменател и е кофти също така, когато се налага и раздухва масово схващане, което лесно намира почва сред въобще незапознати с проблематиката лица."?