Има ли някой навит/а за преход из Рила с едно преспиване, тръгване събота, маршрут Мала църква - долината на Леви Искър - нощувка в заслона, който е в гората по долината - придвижване до х. Мечит по билото през вр. Будачки камък или през Кобилино бранище - прибиране до колата. За заслона трябват спални чували, имало печка. Моля, пишете на razdela@mail.bg

Здравейте,

Няма как планинар да не вземе отношение, след като прочете за подобно намерение. Вероятно имате опит във високата зимна планина и представа за маршрута, и все пак:
1. Долината на Леви Искър е изключително лавиноопасна, особено при настоящата снежна обстановка.
2. За какъв заслон става въпрос? Може би за кантона, обитаван от охраната на забранената вододайна зона или за пункта "Алиница", който е встрани от маршрута и вероятно е затрупан от сняг?
3. Директното изкачване от долината по стръмния, скалист и лавиноопасен склон до вр. Будачки камък, е меко казано хазартно.
4. По зимния път от "Кобилино бранище" до х. "Мечит": Изкачването до билото и платовидния връх - лавиноопасно; Спускането от платовидния връх - лавиноопасно; преминаването през скалистото теме на Голям Мечит - технически сложно; Спускането от Г. Мечит и преминаването по тясното било до М. Мечит - технически сложно и лавиноопасно и др.

Ще се радвам, ако това мнение Ви е полезно. Всичко най-добро!

Благодаря, Румене. За този заслон получих информация от приятели, самият аз не съм го посещавал. Бил ремонтиран, намирал се в горския пояс, на поляна, на около 2 часа и половина от селото или около час след поста на полицията, по черен път. Вероятно не е Алиница, тъй като по описанието, което ми дадоха, е в долината на Долна Лева река. Нямам никакви намерения да правя авантюри: предполагам, че до заслона придвижването със ските ще е възможно и безопасно, малко след заслона имало поставена "частна" маркировка до края на гората. Оттам може да се реши, какво и как да се предприеме. За технически трудни участъци ще се ползва при нужда осигуровка и алп. техника. Затова и поканата ми е към планинари с опит като алпинисти (боравене с пикел, котки, въже и осигуровки). Стигне ли се до Коб. бранище, в КРАЕН случай има лавинобезопасна пътека през гората до Кирилова поляна (участвал съм в маркирането й). Как ще се върнем до колата е друг въпрос. Ти какво ще правиш събота и неделя ? :)

От засл. "Кобилино бранище" до Кирилова поляна има една лятна пътека, която минава под лавиноопасните склонове на връх Малка Попова капа, по-нататък пресича стръмни улеи с красноречиви следи от често падащи лавини, има и други коварни места. Не случайно по този маршрут няма зимна маркировка. Интересно, за коя безопасна пътека става въпрос? Може би за конската пътека, която се отклонява към долината още преди улеите? Но и тя минава под склоновете на Малка Попова капа.

Късмет и успех в зимните преходи!

Пътеката е наистина интересна и е добре всеки, който ходи през зимата в този район, да я знае. Тя няма нищо общо с добре познатата, с много серпентини пътека през Къркулиците, която е буквално обръсната от лавини, та чак гората на места расте хоризонтално, а не вертикално... Минава изцяло в гората, съединява се с лятната едва преди да се излезе на по-равното и открито под Сухото езеро. Има едно-единствено пресичане на улей в най-долната му част, което не е проблем, след това влиза в стръмния, но обрасъл с гъста стара гора склон, който е безопасен откъм лавини. Има стара жълта маркировка, и допълнително червена с боя по дърветата, в чието нанасяне съм участвал. Отдолу се хваща след чичо Кировите къщички, вляво, покрай новата голяма сграда в гората, после направо през млада гора, пресича се улея (вдясно долу се вижда първия мост на каскадния път за Тиха Рила) и се влиза в гората. В горната част се засича Т-образно с другата пътека при стара табела с надпис Рилски манастир. Оттам пътя за Кобилино бранище е едни и същ.