|
|
|
Тема
|
 вр.Мусала - 28.01.2012
|
|
| Автор |
Жopo Лeвckapя (планинар) |
| Публикувано | 30.01.12 15:53 |
|
|
Така се случи, че не успях да отида първия уикенд на Мусала, както е по традиция. Втория опитах, но се отказах малко преди върха, заради тежки климатични условия. Сега в събота реших да опитам, дали Мусала щеше да бъде по-благосклонна към мен и да ме допусне до себе си. Разполагах само с един ден и сутринта към 09:30 ч. хванах кабинката на Ястребец. Точно в 10:00 ч. тръгнах отгоре, като времето беше уникално добро и ясно. На Маркуджиците беше пълно със скиори и бордисти, които прехвърчаха покрай мен. Заради падналия сняг се спуснах по пистата и хванах Мусаленска пътека. Подминах лифта на Маркуджика и продължих по дирите на някой, който беше минал с панти преди мен. Тук снегоходките помагаха и се движех в прилично темпо. До хижата стигнах за малко повече от час, но не се отбих, а направо продължих към върха. Всичко си беше наред, докато не стигнах улея под вр.Палеца. Тук вече и снегоходките не вършеха работа и затъването си беше яко. Правех две крачки, а се връщах три, забавна работа. Улея го качих за невероятните 50 минути и сега, като си гледам статистиката, никога не съм го качвал толкова бавно. Подминах и вр.Палеца и пред мен се появи ръба на Иречек...
Влезнах си отново в темпо и за около 40 минути стигнах заслона, който беше затрупан. Продължих без да свалям снегоходките, но в началото на въжето ги оставих и смених с котки. Преди две седмици това "приятно" упражнение го правих на -19 и ужасен вятър и ми измръзнаха ръцете. Сега температурата беше едва - 2 и пълно безветрие. Бързо захапах въжето, като не пропуснах да пощракам малко...
Точно в 14:00 ч. бях на върха и единственото, което можех да направя бе да снимам...
....рядко тук зимно време съм попадал на такова хубаво време. Просто Мусала беше благосклонна с мен и ми позволи да и направя компания. Поседях при нея 15 минути и след три часа по Мусаленска пътека бях в Боровец. Видях само един човек, който тамън беше се измъчил на улея под Палеца и отмаряше по пътя към заслона. На Маркуджици беше пълно със скиори, но пътеката е вече писта и не им пречих особено. А и да съм им пречил, какво от това. Вече бях постигнал това, за което бях дошъл и не ми пукаше особено.
Благодарности на планината за благосклонното отношение към мен. РЕСПЕКТ!!!
Бъдете здрави
| |
|
|
|
бре,
значи преди 2 седмици сме се засекли някъде там из виелиците :)
Не че аз стигнах върха тогава, в събота в ранния следобед около Палеца май разтегнах нещо и се върнахме на х. Мусала, в неделята останах да си куцам там, а едни 10 парчета все пак се качиха.
| |
|
|
|
Не само, че се засякохме, но и си полафихме :))) В хижата когато обяснявах на твоята приятелка за върховете от Мусаленския венец. Засякохме се и с вашите хора на заслона, но най-правилното, което можеше и трябваше да направим бе да се върнем. Горе стана ужасно и друг избор нямахме, отказахме се малко преди въжето.
Успех!!!..... и HEAVY METAL FOREVER
| |
|
|
|
ахаааа, ясно
| |
|
|
|
Евала, Жорка! ГОЛЯМ си!
Гледах клипа от Конски връх.
Спомням си те от 2005 година, когато в близост до моята работа - офиса на Делойт ( на кръстовището на Ботев и Стамболийски) си говорихме за планинските първенци.
Колко много събития се случиха оттогава... но ти си следвал мечтата си ...
Поклон!
Желая ти още много постигнати мечти!
| |
|
|
|
Здравей Краси,
Благодаря ти за хубавите думи!!!
Относно първенците наистина се радвам много, че отидох на всичките, но трудното беше не чак толкова самото изкачване, а това да успееш да си навиеш на акъла, че трябва да отидеш на връх, който е примерно под 1200 метра. При положение, че имаме Рила, Пирин, Стара планина това е много трудно. Но аз за мен си намерих цаката, тъй като не винаги имам свободно време да отскоча до Рила примерно и затова няколкото часа свободни, които имам, гледам да ги използвам максимално по ниските ни планини. А вярвай ми, че в тях наистина има какво да се види. Просто трябва да се навиеш да тръгнеш по тях
Поздрави на теб и много дни в планиние!!!
Жоро
| |
|
| 
|
|
[