|
ГОЗАЙКУНД – ЕЗЕРАТА НА ШИВА
Най-после „отлепяме” от Катманду. Въпреки екзотиката и шаренията на непалската столица, хаосът и ужасният трафик ни идва в повече... А и основоното, заради което сме прелетели половината свят, все пак, са Хималаите ! Тази огромна, невероятна, несравнима планинска система, която привлича като мощен магнит всяка душа, запленена от магията на планината ! Непал, пък е най-точното и вярно место, където човек може да се наслади истински на този необятен „космос” Хималаите. Южните склонове на огромната верига /основно в Непал и отчасти в Индия/ е изложена на топлите и влажни въздушни океански маси и именно валежите са причина за зеленината до близо 4000 м.н.в. Но само в Непал туризмът сред Хималаите е издигнат в държавна политика и са създадени немалко удобства за авантюристите от цял свят. С една дума – ние сме в Непалските Хималаи и...какво повече !
Пътят от асфалтов става макадам, после черен и накрая откровена лепкава кал, плод на последните проливни дъждове. Представете си какво е през мусона... Джипът ни се справя перфектно с всички предизвикателства и късния следобед вече сме в Дунче, началната точка на трекът ни. Неголямо селище на близо 2000 м.н.в., разположено високо над левия бряг на известната река Трисули. Голяма част от постройките са лоджи и хотелчета. Тук е входът за Национален парк „Лантанг” в който има доста интересни трекинг-маршрути, както и немалко обекти за височинен алпинизъм. Най-високият връх в парка е Лантанг Лирунг /7245м.н.в./, открояващ се сред останалите с мащабите си.
Целта ни е 8-дневен трекинг през езерата Гозайкунд, превала Лаурибинаяк /4610м.н.в./ и достигане долината на Катманду при селцето Сундарижал. Моите спътници са три прекрасни жени – Еми, Дима и Данчето ! С някои вече съм бродил из Хималаите, с други тепърва... За малко да пропусна двамата ни носачи – приятни и кротки момчета, общо с 5 деца /не посмях да попитам за внуци.../.
Първият ни трекинг ден беше един от най-тежките – 1300 метра диневилация, адаптация към условията, раздвижване на организма, мъгла и никаква видимост. След няколко чая, питателен обяд и 7 часа неспирно изкачване, ето ни привечер до възловия ни пункт – Синг гомпа /3260м.н.в./. Избираме най-хубавата лоджа – тук ни чакат 2 нощи. Първа вечеря в планината, първа нощувка, първи трепети, първи признаци на задаващата се височина...
Новият ден идва със слънце и много надежди ! Така ще е до края – слънце и божествени гледки ! Следмусонният сезон оправда очакванията ми – по-хладно, но стабилно време, т.е. чудесно за трекинг под 5000 м.н.в. Започваме го /след закуската, разбира се/ с колективно посещение на местната фабрика за якчийз, димек, сирене от як. Изкупуваме част от арсенала му и това се оказа един мъдър и далновиден ход... Естествено, посещаваме и скромната гомпа /малък будистки манастир/, дала името на трекерското селище. Днес ни е аклиматизационен ден и го изкарваме в упорито качване и слизане по околните баири, за да ни е по-леко после.
Третият ден ни предлага един сравнително къс и лек преход до 3900 м.н.в., където са няколкото лоджи на трекерското селце /не превала/ Лаурибинаяк. На междинното Чоланг Пати водим люти пазарлъци с няколко „дидита” /стопанки/ за някоя и друга сувенирна стока, създадена основно от техните ръце. Резултатът е „поделено надмощие”... Тъй като следобедът ни е свободен, познайте какво направихме ? Ами, походихме още... Качихме се до една хубава бяла ступа, на 4165 м.н.в., и обратно. Да се поаклиматизираме още малко, няма как.
Предстоеше ни един от най-интересните дни от трека – достигането на езерата Гозайкунд. Вече и височината става по-сериозна – 4380 м.н.в., а и трябва да нощуваме на нея. Най-хубавото този ден, обаче, беше невероятната панорама, откриваща се на Север и Северозапад, към масивите на Лантанг Лирунг, Лантанг Ри Химал, Ганеш Химал, Манаслу Химал, че чак до загатващите се очертания на Анапурна Химал ! И предишните дни виждахме голяма част от всичко това, но сега беше фантастично – от по-високо, по-всеобхватно, по-далеко, още по-прекрасно ! Достатъчното време с което разполагахме ни даваше възможност истински да се насладим на Хималаите ! Именно тези панорами, както и от другата, Източната, страна на превала, ми дават основание да твърдя, че този трек е един от най-обгледните в Непалските Хималаи ! Бавно, но сигурно, пристигаме в трекерското селище на брега на най-голямото от 18-те Гозайкундски езера, носещо и същото име – Гозайкунд. Според легендата, всички тези езера са създадени от Бог Шива и съответно са свещенни. По тази причина, те са посещавани не само от любители на планината, но и от много пилигрими – хиндуистки поклонници. През месец Август, на един от известните хиндуистки празници, тук се стичат хиляди почитатели на Шива за да се докоснат до земните му творения. Бреговете на езерата, особено най-голямото, Гозайкунд, са осеяни с хиляди каменни пирамидки, параклисчета, статуи на Шива и други религиозни атрибути. Тук сме вече затворени в един огромен циркус и над нас са само върховете наоколо, рядко надвишаващи 5000 м.н.в. Сред тях се откроява Сурия /Слънце/ със своите 5145м и каменния си хаос. Обикаляме езерото Гозайкунд за 1 час, а после долазваме до едно връхче за да изпратим прекрасния хималайски ден !
За разлика от досега, днес тръгваме по-рано – в 7,00ч. Предстои ни най-тежкият и дълъг преход от трека. Към 8,00ч вече слънцето блести в очите ни, надничащо иззад едноименния връх и не след дълго, изкачвайки между различни по размер езера, бавно и тържествено се добираме до заветната височина – 4610 м.н.в., т.е. превала Лаурибинаяк. Десетките будистки знамена и флагове не оставят никакво съмнение къде сме. До сами вододела, буквално няколко метра под него, е ширнало водите си най-високото от Гозайкундските езера /от групата на Сурийските/ - много рядко виждано явление по планините ! Сняг почти няма, но информация за замръзнали пътеки в гористата част оттатък превала малко ме притеснява и затова попришпорвам моите спътнички да не се захласват много. След повече от 2 часа губене на височина /а колко зор да я изкачим.../ достигаме лоджите на Педи, вече в гористия пояс. Тук попадаме в един невероятен и прекрасен хаос от скални отвеси, водопади, пищна зеленина и каквото още се сетите ! Фантастично място на което се възхищаваме докато се разправяме с Дал Бада /типично хималайско ястие с много ориз и не толкова много картофи, леща и т.н./. Започна се едно слизане-качване, слизане-качване сред споменатия по-горе величествен хаос. Слава Богу, минаваме заледените пътеки във все още топлата част на деня и нямаме сериозни проблеми. Малко преди мракът да ни обгърне, сме в Гопте /2 лоджи на кръст.../ и се отдаваме на заслужен отдих.
Последно издихание на височината – превала Тадепати /между 3600 и 3700 м.н.в./ и вече слизаме на „балкански висини”, т.е. под 3000м. Но...пред очите ни вече се открива Дордже Лакпа, Шишапагма, Джъгъл Химал, Роулинг Химал – огромна бяла безкрайна верига ! Няма отмор за душите ни ! Малкото билно шерпско селце Кутумсанг е последна спирка на дългия ни ден.
Предпоследният ден ни предлага нетруден, но продължителен преход в областта Хеламбу с малки и китни селца сред рододендронови гори. Накрая на деня бяхме сюрпризирани с една емоционална пътека-каньон, която истински ни поразкърши... Известното курортче Шишапани ни приюти за последно в планината. То е много известно с панорамата си към Високите Хималаи рано сутрин, при изгрев. Всяко хотелче има на покрива си подходяща тераса за наблюдение от гостите му. Така и започнахме последния си трекинг ден – посрещане на Хималайския изгрев и поглед от красавеца Мачапучре /Анапурна химал/ до района на Еверест !!! Само за това да бяхме дошли в Непал, пак си заслужаваше !
Последен превал от 2430 м.н.в. и само слизане през курортна зона до Сундарижал /1400 м.н.в./ в долината на Катманду. Тук трекът ни свърши и отново се гмурнахме в хаоса на непалската столица. Няколко дена по-късно София ни се стори тих и спокоен провинциален градец...
5.12.2011г
София Евгений Динчев
За снимките:
|
