|
|
|
Тема
|
 Размисли в мрака
|
|
| Автор |
ve_san () |
| Публикувано | 10.02.11 09:32 |
|
|
Така ни посрещна Балкана в събота:
Преди това ни подари най-голямото богатство:
Не съжалявам, че не стигнахме до там, за където бяхме тръгнали. Има ли нужда да ви казвам отново колко силен беше вятърът ? Вместо самотна вечер далеч от хорските очи, заварихме почти домашен уют. В "Тъжа".
Малко размисли в мрака:
Меките извивки на заснежените хълмове бавно се стопиха в мрака. След залез слънце стихиите останаха да бушуват необезпокоявани, далеч от очите на простосмъртните. Скрити на топло и сигурно място, ние вече не виждахме как върховете "пушат".
Може би някъде там, по Равнец, глутница вълци се готвеше да ловува...
Винаги когато остана в планината след залез, се чувствам като прашинка в шепите на Вселената - обичана, но беззащитна. Чуствам душата си оголена и пречистена от първичния страх за собственото съществование.
Толкова е крехък ТОЗИ слънчев свят, с ритъма на който сме свикнали да живеем. Потайни сенки пълзят в гората, шумове и гласове, чиито шифър не познаваме...
Мисля си за мрака като за живо същество. Мисля си за Нощта като за необятна бездна. Мисля си, че в миговете след залез слънце се приближаваме до вечността; отразявайки светлината на звездите с очите
си, ставаме част от Космоса. Мисля, че звездите са милиарди очи, вторачени във Вселената.
Далечен вопъл, зов за помощ отеква в съзнанието ми. Нещо, което не се е случило или се е случило много отдавна...Мисля си, боже, колко е хубаво да си жив ! Животът е прекрасно нещо !
Това е. Толкова просто. Толкова истинско. Планината те кара да усещаш нещата-без маска, без лицемерие, без заблуда. Да откроиш ясно очертанията им. Очертанията на себе си, на другите. Отдалечавайки се от хората (от човешкия свят), ти всъщност се приближаваш до тях. Навлизайки в света на стихиите, се учиш да обичаш и цениш живота, всяка глътка въздух, всеки миг и час.
Намерихме нови приятели. За мен хората означават много повече от върховете. Истинските човеци. Върховете могат да почакат.
До следващия път. До следващото утро. До следващата среща.
| |
|
Тема
|
Re: Размисли в мрака
[re: ve_san]
|
|
| Автор |
Pyбeнc (новак) |
| Публикувано | 23.02.11 21:33 |
|
|
Страхотно писмо!
Респект!
| |
|
Тема
|
Re: Размисли в мрака
[re: Pyбeнc]
|
|
| Автор |
bgturist (www.naselo.net ) |
| Публикувано | 07.03.11 18:00 |
|
|
Моите поздравления също, завиждам благородно!
| |
|
Тема
|
Re: Размисли в мрака
[re: ve_san]
|
|
| Автор |
ve_san () |
| Публикувано | 08.03.11 14:35 |
|
|
Благодаря
Едни приятели се спуснали по Равнец към Карлово, сега, по празниците, на места напряко през гората, и видели Кумчо Вълчо.
Равнец винаги ще си остане красиво, но злокобно място в спомените ми.
Миналата година по билото имаше следи от цяла глутница.
| |
|
|
|
Само заради това, че там има вълци... и вече злокобно. Напротив именно затова мястото си е много хубаво - диво, все още слабо засегнато от цивилизацията. По-голямата опасност там са овчарските кучета на стадата, които лятно време редовно се извеждат на паша в района.
niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а
| |
|
|
|
Вълкът е хищник със сила, бързина и тактика.
Изпълва ме със страхопочитание.
През зимата Равнец е друг свят, в който човекът не е господар. И не само Равнец. Промъквайки се покрай следите на глутницата, усещаш по-ясно от всякога, че в този свят друг диктува правилата.
Думата "злокобно" в превод означава неизбежно зло. Състои се от "зло" и "кобно" ()
Ако се случи да се изправиш лице в лице с хищника, което е почти невъзможно, но не и невъзможно, тогава неизбежното зло ще сполети един от двама ви.
Сега разбра ли защо е злокобно ?
| |
|
|
|
Разбрах защо е злокобно за теб. Въпрос на светоусещане. Аз не го разбирам така. Дивите животни са господари в света на дивата природа или поне така трябва да бъде. За съжаление човешката намеса в българската дива природа е довела до там, че само да подушат човек в собствената им естествена среда, те изчезват яко дим. А би било хубаво да не е така.
Ако човек се срещне лице в лице с див вълк не е задължително това да свърши с "неизбежно зло", каквото и да влагаш в това понятие. В повечето случаи един от двамата отстъпва и всеки си тръгва по пътя. А ако се стигне до нечия смърт / на човека или на вълка / това не е непременно зло, а нормални природни събития. Не визирам случая, когато човекът е ловец - там наистина става въпрос за зло отношение към природата като цяло.
niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а
| |
|
|
|
А не е ли по-добре просто да ходим на планина?
Няма "други" светове, светът е един. "Другите" са ни в главите и са много лични - чужд човек едва ли ще ги разбере. Равнец за мен е една гостоприемна хижа с усмихната леля и вкусни манджи. Съвсем от нашия свят...
Да, има вълци и мечки, които си живеят там, няма нищо злокобно в това - жива природа! Злокобни са ми перките на Васильов, керваните с джипове и мотори по билото на Балкана, моторните шейни на Езерата и Скакавица.
ve_san, една бира я пием вече втора година, организирай се...
| |
|
Тема
|
Ехо: Размисли в мрака
[re: ve_san]
|
|
| Автор |
MBlRA () |
| Публикувано | 05.04.11 00:44 |
|
|
Знаеш ли как озаглавих албума си?... „На гости на хижа Тъжа”
Защото беше лесно като да пресечеш парка и да идеш на гости...
В мен остана леко съжаление, че по нашия път не беше силен вятърът
и не срещнахме нито пречистващата сила на стихиите, нито вълците...
И... да, понякога предизвиквам появата на собствения си Мрак,
защото в Света на човеците от мен се очаква да показвам само
Светлата си страна, само едното си лице, да спотайвам всичко
Тъмно и нелицеприятно, всеки страх и чувство за нищожност.
В планината не мога да излъжа, мога само да проявя Тази,
която действително Съм: ако имам сили - вървя, ако имам
воля - пристигам, ако имам усет за явленията вън и вътре
в мен - ги ползвам според ситуацията и оцелявам...
Толкова е просто. И толкова истинско.
| |
|
| 
|
|
