|
Тема
|
Малко балкански преживелици
|
|
Автор |
Яceн_ (като мъгла) |
Публикувано | 11.02.11 12:43 |
|
Нямам муза да пиша много, пък и няма за какво. Фактът е, че ми се случиха две неща, които отдавна исках да направя, и надявам се, това да беше само началото. Т.е. да съм започнал една хубава традиция...
Първото е, че всяка зима се каня да присъствам на традиционната зимна алпиниада, която се провежда из Северен Джендем. И тази година присъствах.
Второто е, че отдавна се каня на ръба, който се спуска на север от Жълтец. И сега в рамките на алпиниадата имах щастието да го премина по цялата му дължина.
Уж нямаше много да пиша, пък взе да се трупа... От цялата работа се разбира следното - ходих на алпиниадата, но не се врях из Джендема, а минах по ръба до връх Жълтец. Преживяването си струваше, но за това никога не съм имал съмнение. Въпросът беше да се случи някога.
В общи линии ми дойде в повечко, и то най-вече заради факта, че по незнайно какви причини бях решил, че цялото това преминаване е късо и леко. А не било... Накрая бях скапан по всички правила. За това допринесе може би и хубавият бурен вятър, който ни посрещна на билото и ни пусна чак някъде на слизане по средата на Млечния чал. Горе си беше и страховито, и красиво. Облегнат на вятъра с наклон на тялото в посока север беше удоволствие да гледам как се носи снажният шлейф от север на юг и как се мержелеят коловите по билото между снежинките. Така "подпрян" се чувствах удобно, но по обясними причини нямаше как да се застои човек дълго. Съжалявам, че не снимах тогава, но не посмях да рискувам да свалям раница и да вадя фотоапарат. Описаното от YosserHughes1 в съседната тема можеше да сполени и мен.
Снимките не са нещо кой знае какво, но се оказа, че да мъкнеш фотоапарат, докато драпаш по леда и камъните, не е здравословно за техниката. Вадих го отвреме-навреме от раницата и щраквах, но повечето снимки са статични и не особено ефектни. Все пак има какво да се види, така че ето:
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мисленеРедактирано от Яceн_ на 11.02.11 12:44.
| |
Тема
|
Re: Малко балкански преживелици
[re: Яceн_]
|
|
Автор |
ve_san () |
Публикувано | 11.02.11 12:57 |
|
Ай'ше му се не знае на Балкана ! Много е красив:
Съчетание между твърдост и мекота - няма и никъде другаде. Измамно близък и толкова далечен...Никога няма да ми омръзне да гледам как върховете чезнат и се превръщат в хоризонт. Хоризонтът на мечтите ни.
Лека им пръст на всички, погребали мечтите си у Балкана и голям вдигнат палец (няма такава иконка) за всички, които са ги сбъднали - пак там.
Редактирано от ve_san на 11.02.11 13:05.
| |
Тема
|
Re: Малко балкански преживелици
[re: Яceн_]
|
|
Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
Публикувано | 12.02.11 14:05 |
|
Браво! Аз отдавна съм му хвърлил око на тоя ръб и все не мога да му се наканя. Веднъж лете в една гъста мъгла тръгнах погрешка от Жълтец натам (вместо към Костенурката), но бързо се усетих, че това не е моят ръб (за съжаление, може би?) и се върнах.
Като гледам снимките, явно съвсем отдолу сте го захапали. През Полениците ли минахте? Има ли технически сложни места по ръба? Труден ли ще е в посока надолу?
| |
Тема
|
Re: Малко балкански преживелици
[re: Яceн_]
|
|
Автор |
Яceн_ (като мъгла) |
Публикувано | 14.02.11 13:51 |
|
Добавих малко снимки от миналата събота, 5 февруари. Правени са от друг и чак сега ги получих, но пък ме има и мен на тях тук-там...
Тази събота (12 февруари) направихме друго похождение - атакувахме Марагидик по североизточния ръб. Също отдавнашно мое желание, най-после реализирано. За съжаление през октомври имаше повече сняг, отколкото сега, т.е. не бяха много зимни условията...
Добавил съм снимки в същия албум, към който има връзка по-горе.
Ако на някого му се гледа - да заповяда.
П.П. Горе има срамно малко сняг. Мъка...
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
| |
|
|
|
|