Re: Хронология на едно слънчево рилуване / Хоби, Развлечения / Туризъм

И така, съботата в 9 сутринта поемам нагоре от... не, не от Боровец, а от ЦПШ-то. Пътеката към х. Мальовица е като бетон, слънцето вече огрява околните чукари. Освен мен, нагоре се върви още доста народ.
На хижата въобще и не спирам, слизам до реката, пълня вода за цял ден и слагам снегоходите. Не случайно питах миналата седмица как е снегът към Страшното езеро - снегоходната пъртина нагоре, дето сте я направили, е идеална, и то точно както са изправени завоите! Кеф! Якето в раницата, ръцете в джобовете, наоколо постепенно се откриват гледките.
Към 11 и половина минавам през Страшното езеро. Вътре има още от зеления клек, всичко е както си трябва.
По стръмното качване към Попова капа е фирновано и зъбките на снегоходите с приятно похрускване превземат склона. Минавам върха и тъкмо почвам да слизам - и над Римския друм се показват две фигури. Форумна среща! Още от четвъртък са в планината, а аз с радост научавам, че чак до Маринковица ще имам снегоходна пъртина в иначе доста мекия сняг. А тази зима снегът е доста странен - хем е малко, хем се затъва дълбоко.
Към 2 ч. обядвам на Кобилино бранище. Тук бая пече, една муха пълзи пред заслона. Вътре има и малко дръвца.
Скоро съм на познатия склон на Водни връх. Точно на стръмнината преди първия от трите се налага да спра за разчистване на фотоапарата (“карточка памяти полна“). Горе блесва предстоящият ми за утре Бричебор, появява се и вятърът (на Водни връх все духа).
Малко след пресичането на Маринковица се стъмва и почва голямо междуклеково газене. Тънкото сърпче на луната залязва над Кьоравица и пускам челника. Минавам през долното езеро, наоколо е пълно със следи от хижарските шейни, но откъм хижата няма никакъв признак на живот.
В 7 и 20 отварям вратата и ме посреща котът. Чудя се има ли смисъл въобще да паля печка, но установявам, че съм си забравил запалката, затова хапвам, мушвам се под одеялото и го взимам при мен да ми мърка цяла нощ.
На сутринта не ми се става рано, излизам от хижата в 8 без 15. По стръмното качване към Бричебор и със снегоходи се затъва до колене. Това действа амбициращо, за всеки случай заобикалям по-отгоре улея между седмия и осмия кол и след час съм горе. Там ме блъсва доста силен северен вятър. Навсякъде по ръбовете има красиви козирки, а над Зъбците се носи снежен шлейф. Минавам Рилец, нататък по ръба на Теодосиеви караули вятърът на пориви се мъчи да ме събори. Облаците сняг ме принуждават да закопчея якето и умирам от горещина. Още по-силно духа на Баба и Чаушка чука, обаче след това Слънчо взима връх. Снегът надолу към Бричебор е доста мек и навят и следата след мен е хем широка, хем дълбока.
По ръба в гората е доста горещо. Следите от диви животни са милиони. Прасетата са разровили рида като плугове, направо плуг&плей е било.
Скоро се показва водосливът и в 2 ч. съм на Пчелина, откъдето стопът е неочаквано успешен.
Скоро ще приготвя и снимките.