В търсене на СоколЕц и въпрос за Рила / Хоби, Развлечения / Туризъм

Накратко - на 16.01.2010 се опитахме да намерим връх СоколЕц над долината на Бели Искър

За един ден в Рила, това беше желанието на всички. С времето се избистриха две идеи Зекирица или СоколЕц. В неделя ставаме в 7 да видим какво е времето по уеб камерите и да се чуем с наш приятел от Самоков как е там. И на уеб камерите и на живо нищо се не види, защото е още тъмно. Погледнах небето от нашата тераса ефирна разкъсана облачност - супер тръгваме. Докато се оправим пекна слънце, ясно небе. Да, ама, като излязохме на Самоковското пОле - едно тъмносиво, захлупено. От Зекирица нищо нямаше да зърнем, така че се спряхме на СоколЕц. Предварително бях прочела описанията на Румен Грънчаров, а нашият приятел от Самоков, каза че отдавна е ходил с колело нагоре и мисли, че знае откъде се тръгва. По описанията търсихме детски изоставен лагер с ограда. Да, ама колата както си вземаше смело завоите над село Бели искър, така превъртяха гумите, слязохме, бутахме, засилки, не се получава. Мислехме вече да отидем до Боровец и от там да се спуснем до изходния пункт,когато колата мина покрай нас нагоре на задна скорост. Значи това било цаката. Лагерът е много изоставен вече, бараките са полусъборени, а от оградата стърчат 3, 4 кола. По малкото колчета не си личеше, какво е път, който тръгва покрай оградата, а имаше три следи приличащи път. Последвахме принципа „право нагоре”. Пътят беше екстра докато не опряхме в гъсто засадени млади борчета, ей така, на пътя. Викаме може вятърът да ги е духнал случайно тук. Навряхме се през тях, ама те не ни пускат и взе така нагъсто. Затова пак приложихме „право нагоре”. Аз си знаех, че трябва да следваме ридО. Не вървяхме по черен път, ами по пътечка, леко в дясно от билото, която го следваше и ту връщаше серпентина назад да се коригира височината. Абе една доста ритмична пътека, все едно с линийката беше прокарана. На няколко пъти я губихме, но следвайки билото по едно време излязохме на широк път. На едно място видяхме маркировка, но вече не помня точно къде. Пътят свърши, но продължиха някакви много стари следи на сам човек в снега, върху които беше навалял нов сняг, поне така си мислехме. Свършиха и следите. Приложихме пак „право нагоре” и излязохме на чудна слънчева поляна, където снега от до кокалчето, стана до коляно. Бавно понагазихме поляната, поогледахме се, ама нямахме никаква идея, на къде е нашия връх СоколЕц, нито пък можахме да определим къде се намираме. Видяхме само стари по-големи странни следи в далечината. Беше към два часа, затъвахме доста и се чудихме какво да правим. Извадих книгата и картата, четохме, оглеждахме се и изникнаха предположения, че сме на поляната Киселец. Решихме да се връщаме. В началото на поляната бяхме заобиколили едно голямо иглолистно отдясно, което с голямата си корона беше заслонило една уютна площадка. Навръщане спряхме в „заслончето” да се поотупаме от снега и както си седим гледаме на същото дърво, ама от другата страна спрямо първото ни минаване маркировка. Тази находка промени настроението в посока поляната и идея да поизлезем на нея и да си харесаме хубаво място за пиене на чай. Видяхме едни скали в дясно и почнахме да зацепваме, че под тях има опожарена растителност както пише в книгата. Казахме си сигурно са Орлови скали. След кратка дискусия колко са пресни следите в далечината и къде спят мечките, единият от групата каза, че му се ходи до скалите и ако искаме да го чакаме на поляната. Един по един всички тръгнахме след него и заедно се качихме на скалите, където доволни пихме чай и се оглеждахме. (за 15 – 20 минути от поляната). По върховете се стелеха мъгли, но засякохме кабинките на Ястребец, надникнахме и в долината на Бели искър. Върнахме се по нашите следи като се чудихме на места как сме решили точно от там да минем, но принципа „право нагоре” ни помогна в случая. Все пак решихме по-обстойно да проверим младите борчета, дали пък след тях не продължава пътя и този път навлязохме 10 метра вместо 5, но все така на гъсто продължаваха. Сякаш са изкуствено засадени. И сега разглеждайки различни снимки в интернет се питаме къде бяхме всъщност и къде са връх СоколЕц и кои са Орловите скали?
Прилагам и малко снимки от заподозираната за Киселец поляна и от скалите, на които се качихме.