Re: Рилски мокър сняг / Хоби, Развлечения / Туризъм

Ами отвори се малко възможност да видя какво става по добрата стара Рила.
В събота минах от Боровец през Мусала до Грънчар, в неделя - през Рибните езера до манастира.
След някой и друг ден ден ще пусна снимките.
Та, какво е положението? От Боровец нагоре ски пътят беше идеално утъпкан. Но снегът в тая част на планината - малко, нито една от пистите на Маркуджика не беше отворена и не би могла да бъде. От х. Мусала нагоре имаше доста народ, и слизащи , и качващи се, та пъртината беше добра без прекъсване и за четири часа и нещо от Боровец се озовах на върха.
Току-що някой беше минал от върха на юг. След Маришки връх следите му завиха към Заврачица, а аз - към Грънчар.
На Джанка - изненада! Чисто нови снегоходкови следи, и то много, от Грънчар до седловината и обратно! Младежта вече беше напалила печката в хижата - абе, комунизъм. Казаха, че идат от Трещеник и на следващия ден се канят да заобиколят покрай Якорудските езера. Ако четете - какво стана?
Към осем ч. дойде и група Б пак от Трещеник! Толкова народ на Грънчар отдавна не бях виждал през зимата!
Времето, обаче, се затопли доста и затова на следващия ден тръгнах необичайно рано - към 6. И правилно - снегът от Грънчар към манастира нямаше нищо общо с тоя по издуханите Мусаленски била. Още от Джанка почна яко затъване между клека в неслегналия мокроват сняг, което доста снижаваше скоростта даже и със снегоходи. Преди Ковач си казахме Добро утро със Слънчо, който се подаде от оранжевия облак. Нататък по билата същата работа - неслегнат мокър сняг със склонност към лепнене. Както и да е, свих край Канарското езеро и възлязох на Рибноезерния преслап. Тоя път не посмях да се пусна по склона на лятната пътека - надолу по улеите се точеха видимо дебели навеища от пръхкав и омекващ сняг, а откъм ръба към Йосифица имаше свличания и на запад, и на изток. Затова си се качих по ръба до под Йосифица и оттам се смъкнах до хижата по (компромисната) колова маркировка, ровейки до колене. Снегоходите за всеки случай ги махнах, защото на едно място и снегът през пътеката се беше свлякъл слабо.
До Рибните отдолу имаше снегоходна пъртина. На хижата ме посрещнаха двата кота, направихме си с тях трапеза и бързо се отправих надолу, че снегът съвсем се размекна и почна на всяка крачка да се събира отдолу на големи мокри буци. В клека под хижата засякох хижаря с неговите хора, затънали с моторните шейни в размекнатата бяла маса и опитващи се да ги откопаят. И надолу снегът не стана по-хубав, но поне в долината януарското слънце не напичаше дъното. Е, полека-лека се появи се появи цивилизацията (т. е. някви идиотчета с шейните си бръмчаха на Кирилова поляна), а след някое време и манастирът. А там нещата свършват, разбира се, пред мекичарницата.