Честно казано... / Хоби, Развлечения / Туризъм

"— Ще кажа нещо, което отдавна трябваше да се каже — продължи Уебстър. — Нещо, което всички трябва да чуете. Учудвам се само от това, че именно аз ще ви го кажа. От друга страна пък, след като съм защищавал интересите на този град близо петнадесет години, може би е логично да го изрека именно аз. Съветникът Грифин каза, че градът загива и твърдението му поначало е вярно. Само че се изрази твърде меко. Градът… този град… всеки един град вече е мъртъв. Градът е анахронизъм. Градът вече е безполезен. Хидропониката и хеликоптерът ускориха гибелта му. При появяването си градът е бил племенно средище, място, където племето се е събирало, за да е в състояние да се отбранява. После около града са изграждали крепостна стена, като средство за допълнителна защита. Стената по-късно изчезва, обаче градът оцелява, защото предлага удобства за търговията и бизнеса. Градът просъществува и в модерните времена, защото хората са принудени да живеят близо до работните си места, а тези работни места се намираха именно в града. Днес обаче нещата не стоят така. Днес със семейния самолет сто мили на ден се изминават за по-малко време, отколкото пет мили през тридесетте години. Хората могат да прелетят няколкостотин мили до работното си място и в края на работния ден да се завърнат у дома. Вече не им се налага да живеят струпани в някакъв град. Начало на този процес постави автомобилът, а семейният самолет отбеляза края му. Това стана ясно още в първата половина на нашето столетие, когато започна отлив от града, изпълнен със застоял въздух и с високи данъци. Точно тогава хората се втурнаха към предградията и към широките простори. Липсата на подходящ транспорт и на средства задържа още известно време някои хора в града. Днес обаче, когато хидропониката унищожи стойността на земята, човек може да закупи много акра земя на село за по-малко пари, отколкото преди четиридесет години бяха необходими за закупуването на дворно място в града. След като самолетите започнаха да се движат с помощта на атомната енергия, транспортните проблеми изчезнаха.

Направи кратка пауза и никой не наруши тишината. Кметът изглеждаше шокиран. Кинг беззвучно мърдаше устни. Грифин се усмихваше.

— И какво ни е останало? — попита Уебстър. — Ще ви кажа какво ни е останало. Останали са ни изоставени къщи. Улици с изоставени къщи. Квартали с изоставени къщи. Къщи, просто напуснати от стопаните си. А и имало ли е причини да не ги напускат? Какво е могъл да им предложи градът? Не е могъл да им предложи нищо от нещата, които е предлагал на предните поколения, тъй като напредъкът заличи предимствата, предлагани от един град. Естествено, тези хора са претърпели някакви материални загуби, някаква парична загуба от това, че са изоставили домовете си. На везните обаче е натежало друго. Натежал е фактът, че за половината от стойността им са могли да си купят два пъти по-хубави къщи, да живеят както си искат, да станат притежатели на семейни имения, в духа на най-добрите традиции на богатите хора от предишните поколения. Всичко това е нямало как да не натежи на везните, когато са взели решението да изоставят своите къщи. А какво ни остава? Остават ни няколко района с бизнессгради. Остават ни няколко акра промишлени предприятия. Остава ни градска управа, пригодена да се грижи за милион души, без този милион души вече да го има. Остава ни и градски бюджет, при който данъците са вдигнати така, че не след дълго и компаниите ще се изселят, за да избягат от тях. Остават ни и неизплатени данъци, поради които градът бе обременен от имоти, не струващи и пукната пара. Ето, това ни е останало. Ако все още вярвате, че ще откриете решения с помощта на Търговски камари, панаири и всякакви тъпи начинания, вие не сте с всичкия си. Има само един отговор, който е много прост: градът като институция, създадена от хората, е мъртъв. Е, може и да просъществува още някоя и друга година, обаче краят му е неизбежен.

— Господин Уебстър… — опита се да вметне нещо кметът.

Уебстър обаче не му обърна внимание.

— Ако исках, днес можеше заедно с вас да продължа да се самозалъгвам, че градът е някаква функционираща цялост. Да продължа да лъжа и себе си, и вас. Съществува все пак, господа, такова едно нещо като човешкото достойнство.

Ледената тишина бе нарушена само от шумоленето на хартии и от приглушеното изкашляне на един от смутените слушатели.

Уебстър обаче все още не бе приключил.

— Градът се провали — рече. — И е много хубаво, че се провали. Вместо да оплаквате мъртвото му тяло, би трябвало да станете и да благодарите за това, че се провали. Ако този град не бе станал безполезен, или още по-точно, ако всички градове по света не бяха станали безполезни, те щяха да бъдат разрушени. Щеше да има война, господа, атомна война. Забравихте ли петдесетте и шестдесетте години? Забравихте ли как се будехте през нощта и се вслушвахте дали вече не идва бомбата, макар много добре да знаехте, че нямаше да успеете да чуете наближаването й, че ако тя дойдеше, никога нямаше да чуете нищо повече? Градовете обаче бяха напуснати, промишлеността се разпръсна, мишените изчезнаха и война не избухна. Някои от вас, господа, или по-точно, много от вас, господа, днес все още са живи, само защото хората напуснаха вашия град. А сега, за Бога, щом той е мъртъв, нека си остане мъртъв. Радвайте се, че е мъртъв. Това е най-хубавото нещо, което се случи в цялата човешка история."

Респект, бате!