|
Варна.Ранно утро.Четвъртък -19 август.Влака пристига на гарата в 5:30 часа сутринта,след свежо нощно пътуване от провинцията ( в случая Габрово ),още преди да е изгряло Слънцето вече съм пристигнал.За да хвана целият слънчев ден за днес.Кое ли кара бабите,които дават стаи под наем там, да си мислят, че всеки, който е дошъл на море и слиза от влака, води със себе си компания от поне още двама и е решил да остане повече от една вечер (за бабите е най-добре, ако вечерите са 10. Имат си бабите стая с три легла и много искат да намерят от раз трима души за 10 дена- та като им вземат по 10 лева ( 300 лева на един път).И после 10 дена да на правят нищо и на 11-иа да изперат три комплекта чаршафи и вечерта да намерят други трима за 10 вечери.Идилийка, нали.?Да, ама НЕ.Тези времена отдавна са отминали, но бабите остават с мисленето, че това все още е така...
И така.Излизам на перона и срещам две баби- куцук-куцук с бастунчетата- рано ранили в 5:30 на гарата се свили и чакат първите туристи…Минава едната, стиска с треперещи ръце картонена табелка с надпис:”Квартира под наем, близо до центъра и морето”.Спирам я, заговарям я, питам каква и е цената ( да я уважа бабата- станала рано, дошла на гарата- защо пък да я подмина).Бабата се спря,подпря се на бастунчето и се подхвана следният разговор.:
Бабата:- Колко човека сте?
Аз :- Сам съм.
Бабата се замисли дълбоко,преди да продължи:-А за колко вечери си?
Аз:- За една….
Ми в условията на криза и динамична работа,когато се налага повече да се работи, отколкото да се почива, откъде да ги взема 3,4 или десет дена за море ( пък и пари си трябват).А и защо пък не да бъде човек за 5 дена в 6-7 различни курорта за по една вечер в няколко от тях…Защо ли като се каже почивка, се разбира 10 дена в една и съща квартира , в едно и също легло, на един и същи плаж…Бабиното мислене не е от вчера…
Бабата ме изгледа със такъв нацупен поглед, сякаш съм се съблякъл гол пред нея и съм започнал да приказвам гнусотии…След което ме отмина и дръпна по перона, куцукайки….
Седнах на една пейка и се замислих.В следващият един час имаше още два - три пристигащи влака.Реших да ги изчакам.Може би ще се появят и други баби със стаи.Все пак исках да знам какво да правя- дали ще мога да спя вечерта на Варна, или да се ориентирам надругаде.
Ми все пак немога да седя цял ден на гарата ( за разлика от бабите).Започна да се разсъмва.Наближава 7 часа.След малко ще отвори и гардероба на гарата.Все пак всичко съм премислил отдалече.Вървя около гарата и се оглеждам за друга баба.Попадам на още една.Тя пък се оказа още по тъпа . Ама много. За нея всички туристи били еднакви.Приела тя миналата седмица някакви младежи от Габрово.И от поведението им си направила цялостна оценка за всички габровци…. С тази баба вървеше и още една.Заформи се следният разговор:
Аз:- Каква ви е цената за легло.
Тя:- Колко души сте?
Аз:- Сам съм.
Тя:- А за колко вечери си ?
Аз:- За една…
Тя:-Офффф, немога да те взема.
Аз:- Защо?
Тя:- Ами защото имам стая с три легла.Другите две какво да ги правя- да вися тук цял ден, да чакам да ми паднат други двама от Бога…
Тук другата баба се обажда и вика:- И моята стая е с три легла…
Аз:- И какво правиш тогава?
Тя:- Ами ще седя тук цял ден…
Аз:- Ами ако не намериш никоя компания от трима души- тогава ще изгубиш и тези 15 лева, които ще вземеш от мен…
Тя:- Ами да ги загубя- не ми се връзва така…А ти с кой влак пристигна?
Аз:- Ами с този, дето пристигна тук в 5:30- Пловдив –Варна…
Тя:- Ами от къде си ти, момче?
Аз:-От Габрово…
Тя:-Че как така си пристигнал с влака от Пловдив…
И аз търпеливо и обяснявам, че от Горна Оряховица съм се качил на влака- София-Добрич-Кардам, че съм слязъл на гара Синдел и от там съм се качил на влака От Пловдив за Варна ( за да не чакам на „Горна „ четири часа време, за връзката с директният влак…
И бабата като започна.Ама като отвори една уста.Целият и свят и бил крив, едва ли не:
-Олелелееее- вдигна тя ръце, смръщи поглед и като почна:-Не ща и да чувам за Габрово.
Аз:- Защо?
Тя:- Мани, мани, ууууууууу….Миналата седмица имах едни момчета от Габрово, малииии,мамооооо,уууууууу,едвам ги изтърпях- невъзможни бяха…Развалих си всякакви отношения с Габрово.
И аз започнах търпеливо и бавно да и обяснявам, че между един габровец и други габровци има голяма разлика.Че аз съм послушно,тихо, кротко, не пуша, не викам, пазя чисто,умно съм, интелигентно, книга ще си чета, няма да ми се чуе гласа и ще си платя колкото ми поиска.
Но още не стигнал и до половината на всичко това, което сибях намислил да казвам и тя пак отвори уста:
-Малиии, мани, мани- нещъ и да чувам за габровци…Не ми се връзва…
Отминах и нея.Почаках още малко.Да дойде още един влак.И кой влак, мислите чаках да дойде?- Москва-Русе-Варна идваше след 10 минути…През това време влязох в бюрото по настаняване на гарата и попитах служителката дали може да ми намери стая за сам човек за една нощ…Тя започна да рови из „база- данни” и ми каза, че ще провери за свободно легло за 15 лева.Почаках малко.Отговора беше следният:
-Ами елате да кажем по-късно- след два-три чАса- към 10-11 преди обед да кажем, защото сега в това време-толкова рано няма да се намери жена, която да ви приеме.
Ами викам- вие ми кажете, дали ще се намери, поне раницата да си оставя, пък довечера ще се настаня…
-Не,не, елате към 11 преди обед, тогава…
Да бе- да.Да си загубя дообеда.
Писна ми.!!!Взех следното Соломоново решение:.Багажа на гардероба.Преобляхох се пред гишето , сложих в едно сакче една кърпа, книгата за четене, 2-3 судоку, една кръстословица, 25 лева, шише с вода.Маратонките и дрехите, с които дойдох, както и парите, кредитна , дебитна и лична карта- в багажа на гарата.Два лева на гишето( за 24 часа) .Бележката в джоба и на път за плажа…Закусих по пътя, взех автобуса за Златните пясъци и след час бях на плажа…Пък бабите на Варна нека си висят с табелките…Вземах си един чадър за 3 лева, пих една бира на бара за 1,50 и се разположих на плажа „Панорама”. По обед похапнах на бара на плажа, по още една бира, после плаж до залез Слънце и обратно на Варна.Отидох на гардероба да си взема нещата, преди да е затворил и да реша какво да правя- дали ще се намери къде да спя или да си ходя с нощният влак….
Миналата година ме приютиха едни хора в близък до центъра и морето квартал. В тази вечер видях същата жена на гарата.Отидох при нея.Поздравихме се.И тя ме взема пак.Сам, за една вечер.Платих си колкото ми поиска.Значи може.!!!МОЖЕЕЕЕ.Няма начин да няма начин, стига да имаш желание.Поспах малко, излязох към 21 часа вечерта, похапнах в една рибарница, после на дискотека и към 2:30 след полунощ се прибрах в квартирата.Дремнах малко и към 8 сутринта вече си бях тръгнал…Жената пак беше на гарата.Видяхме се, поговорихме си.Много любезна беше жената .Много беше доволна от мен и така.До следващият път.
Тук искам да кажа, че аз ако съм човек на място и да имам стаи за даване под наем на морето, така ще си организирам нещата, че да не връщам никой желаещ да получи нужните услуги за един добър престой и активна почивка.На запад има стаи, за по 4- 6 часа ( не за една вечер, за часове)- плащаш си за 6 часа, примерно- дремваш набързо и продължаваш да пътуваш…Там не се пазарят така.Все пак мен не ме бърка да спя за 45 лева в хотел на центъра на Варна и да си гледам почивката, ама аз- нали съм добър човек, исках да си дам парите на възрастните хора, които на тях разчитат- на едничката си стая, която могат да дват под наем…Дори и в края на сезона.
ЗАТОВА МИ БЕШЕ ДУМАТА.
|
